Домусчиев и пeщерата на разбойниците

Екип на сп. dВЕРСИЯ

Тази пролет Пазарджишкият окръжен съд отхвърли два иска на обща стойност 150 000 лв., заведени от „Биовет“ АД и „Грийнбърн” ЕООД срещу Златка Цвеева, дръзнала да защити въздуха, който дишат съгражданите ѝ в Пещера. В началото на 2020 г. в града се събират подписи за местен референдум срещу замърсяването и завишените нива на онкологични и респираторни заболявания. В отговор двете компании подават идентични искови молби, където се жалват, че твърденията на Цвеева са „клеветнически“ и че те засягат престижа и публичния им образ. След дълго дело, съпроводено от документи със задни дати и свидетели с противоречиви твърдения, Цвеева печели. Въпреки  първоначалния интерес към случая, нито една медия не отразява победата на един работещ човек над многомилионната корпорация, превърнала малкия град във феодална територия. Делото обаче успява да оголи обсебването на малкия град от капитала и да покаже, че след 30 години ерозия на социалната и икономическа тъкан, борбата за живот все още е възможна.

Как започва всичко

Началото на „Биовет“ е поставено в Пещера през 1961 г. със създаването на завод за производството на микробиални препарати. През 1991 г. заводът се преименува и преобразува в „Биовет“ ЕАД, а през 1996 г. вече „Биовет“ АД е включено в списъка на новоучреденото „Фармахим холдинг“ ЕАД. Заради предстоящата приватизация на холдинга, „Биовет“ е извадено от активите му. Първоначално държавата продава 25% от капитала на пещерското дружество, 21% се заделят за закупуване при облекчени условия и за удовлетворяване на реституционни претенции, а 54% от капитала са продадени на 24 април 2000 г. за 10,6 млн. долара на представляваната от Кирил Домусчиев „Българска фармацевтична компания“ АД, част от приватизационния му фонд „Напредък холдинг“. Въпреки че компанията е регистрирана само няколко месеца по-рано и няма опит във фармацевтичния бизнес, успява да обезпечи покупката с кредит от Булбанк. За управлението на „Биовет“ е наета за консултант американската фирма „Фонтейн агрикаунсъл“. Предложението на втория кандидат-купувач – италианската „Синтофарм“, е за 10 млн. долара. Чуждата фирма е искала да обжалва и поради изтеклата информация, че Домусчиев е дарявал пари на тогавашните управляващи от СДС. По това време „Биовет“ е едно от най-успешните български предприятия, без дългове, а според някои и с наличност в касите по-висока от продажната цена. 90% от продажбите на ветеринарномедицински продукти, препарати за селското стопанство и лекарствени средства се реализират в чужбина. В света има само още един завод с капацитета и профила на „Биовет“, който обаче се намира на друг континент. Основен акционер с 82,36% от акциите днес е „Хювефарма“ АД, управлявано от Кирил Домусчиев.

ТЕЦ „Биовет“

От предприятието вземат решение да се изгради когенерационна централа за производство на електрическа енергия и пара на територията на завода. За целта през 2004 г. Булбанк отпуска кредит на „Биовет“ за 9.5 млн. евро. Държавната комисия за енергийно регулиране издава лиценз за извършване на дейност „Производство на електрическа и топлинна енергия“ чрез топлоелектрическа централа с електрическа мощност 18 MW и топлинна мощност 68 MW за срок от 20 години от получаване на разрешението, т.е. до 2024 г. През 2006 г. „Биовет“ пуска в експлоатация новата мощност, която е и първата изградена в България когенерация, доставена от „Дженеръл електрик“. Основната цел на ТЕЦ-а е покриване на енергийните нужди на предприятието, както и продажба на ток на големи потребители при недостиг (т.нар. балансираща енергия). Така например същата година „Биовет“ планира да произведе 178 000 мегаватчаса за собствено потребление и да продаде на НЕК около 42 200 мегаватчаса.

Дяволът обаче е в детайлите. До 2013 г. действа практиката заводските ТЕЦ да продават на НЕК на преференциални цени и да купуват за нуждите на завода на по-ниски цени. Правителството решава да намали ефекта на т.нар. „кафява енергия“ и подаръците към електропроизводителите, като задължи заводските ТЕЦ първо да задоволят вътрешното си потребление и след това да продават на НЕК на преференциални цени за когенерация. В резултат приходите от продажба на електроенергия на „Биовет“ АД на външни клиенти намалява с 60% – от 32,2 млн. лв. за 2012 г. до 13.2 млн. лв. за 2013 г., а през 2014 г. приходите на енергия са вече пренебрежими – едва 463 000 лв.

ТЕЦ „Биовет“ получава и други облаги от държавата. Той участва и в търговете на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за студен резерв, а именно мощностите да се поддържат в изправност и при непредвидени ситуации да се включат в системата. За периода 2014 -2020 г. за „Биовет“ са били отредени 8,6 млн. лв. от търговете на ЕСО по изчисления на „Грийнпийс“-България.

Макар вече почти да няма приходи от продажба на електроенергия, „Биовет“ е на печалба, като за 2014 г. тя е в размер на 16.47 млн. лв. Управителният съвет обаче приема да не се разпределят дивиденти, а само да се отредят 500 000 лв. тантием (бонус) на Кирил Домусчиев като председател на Надзорния съвет. Гласувано е и възнаграждение на ръководството до следващото редовно събрание: 10 000 лв. на месец за председателя на Надзорния съвет, по 2 200 лв. за останалите му двама членове и по 9 500 лв. за петте членове на Управителния съвет.

Поради увеличението цената на газа, когенерацията за собствено производство на електроенергия се превръща в нерентабилна и трябва да се търси друг източник на енергия. Така през 2016 г. фармацевтичната компания решава да изгради нова централа в завода си в Пещера, в която да изгаря остатъците от собственото си производство, разрешение по ОВОС за което получава в края на 2015 г. РИОСВ-Пазарджик предоставя на Златка Цвеева единствено протокола от общественото обсъждане на 26-и октомври 2015 г., който би трябвало да е качен на сайта на институцията, но отказва да даде информация за това кои точно са присъствалите лица. Според екоинспекцията това е в разрез със Закона за защитата на личните данни, макар в протокола да присъстват само трите имена, без ЕГН. Така безпроблемно се пристъпва към изграждане на площадката на когенерацията, където ще се изгарят (оползотворяват) по 2-3 тона опасни отпадъци на час и 5-6 тона дървесен чипс. Топлинната мощност е 15 мегавата, а произведената енергия се използва за нуждите на предприятието.

В същото време в завода на „Биовет“ в Разград се изгражда инсталация на биомаса, като неин оператор е фирмата „Грийнбърн“ ЕООД, регистрирана на 14 януари 2015 г. с управител Евгений Дечев Желязков и 5000 лв. капитал. Тя е оператор и на площадката в Пещера и, както по-късно се оказва, дъщерна фирма на „Биовет“. В инсталацията ще се изгарят 3 тона неопасни и 10 тона опасни отпадъци на денонощие.

През последните години в България силно се увеличи вносът на отпадъци, като основната цел е оползотворяването им. Бизнесът с боклуците е финансово интересен, защото веднъж собственикът на боклука плаща за изгарянето му, второ – ТЕЦ продава произведения ток на преференциални цени и намалява разходите си. В България има издадени разрешителни на 8 инсталации, две от които са на „Грийнбърн“ ЕООД в Разград и Пещера към заводите на „Биовет“. Важно е да си зададем въпроса обаче дали горенето на боклуци и печалбата на няколко компании са по-важни от здравето и чистия въздух.

Не природно, а бизнес наследство

Природата освен обект на експлоатация за капитала, често е и пречка за неговото разширяване. Така резерват „Купена“ в близост до Пещера, който е в листата на биосферните резервати на ЮНЕСКО от 1977 г., е изваден от него през 2017 г. поради липсата на декларация за съгласие, подписана от месните власти. Когато трябва да се заяви участие през 2014 г., от Министерството на околната среда и водите изпращат официални писма до 27 общини. Тъй като Батак, Брацигово и Пещера не са приели новите условия и затова резерватите „Дупката“ и „Купена“ вече не са част от списъка на ЮНЕСКО. Едно от оправданията за изваждането им е, че за да бъдат част от програмата, в територията на резервата трябва да влязат дори и населените места от общините Пещера и Брацигово. Пещерци разбират съвсем случайно, че резерватът е изваден от списъка, и то по лична молба на тогавашния кмет. Златка Цвеева обяснява: „И ние с една група граждани решихме да разберем защо. Многократно бяха изпращани писма, за да продължи да бъде в списъците на ЮНЕСКО. Но кметът отказа с писмо поради бъдещи инвестиции. Започна гражданско недоволство. Оказа се, че новият завод се строи без документи. В един момент разбраха, че са притиснати и решиха да направят среща със „засегнатата общественост“. Те очакваха, че ще отидем аз и още 7-8 човека, а бяхме над 50 души. Те бяха довели цялата си администрация, нямаше микрофони, за да не се чуваме, да крещим, да ни наричат истерици. Ние заплашихме, че ще обжалваме ОВОС. Аз и Мария Джуркова започнахме да пишем постове във фейсбук, бяхме 12 човека активисти. Започнаха срещи, като на последната среща, точно един ден преди крайния срок за обжалване на ОВОС, се подписа едно споразумение между изпълнителния директор на „Биовет“ Ангел Желязков и гражданите, в което той се ангажира, че ще спре миризмите до две години, ще наеме лаборатория, избрана от нас, в Германия, която да замерва качеството на въздуха, ще се засядат дръвчета. Нищо от това не се случи.“

„Ангажираната“ корпорация

Първоначално Цвеева смята, че миризмата излиза от 4-5 комина на „Биовет”, но по време на делото става ясно, че комините са над 30. Тъй като гражданите от „засегнатата общественост“ нямат юридическо лице, то подписаното по-рано споразумение не обвързва „Биовет“ по никакъв начин, но пък е използвано по-късно в хода на делото, за да покаже, че заводът все пак признава наличието на миризма.

Такова юридическо лице с нестопанска цел – „Кауза Пещера“ – е създадено по-късно, уж за да защитава интересите на „засегнатата общественост“ и да следи изпълнението на споразумението. То е регистрирано от юрисконсулта на „Биовет“, адвокат Пройчева, заедно с Катя Костова, която от морален стожер на каузата срещу втория завод в последствие застава рамо до рамо с предприятието при регистрирането на сдружението. Там са още сестра ѝ и братът на един от директорите. Справка в Агенцията по вписванията показва, че регистрираното сдружение не е извършвало никаква дейност.

Най-сладко е с европари

След като успява да осуети обжалването на ОВОС, предприятието започва строителството на новия завод. В началото на европредседателството на България през 2018 г. и с откритата подкрепа на правителството на Бойко Борисов, Домусчиев получава един от най-големите заеми в рамките на Плана „Юнкер“ в размер на 200 млн. лв., отпуснати от Европейската инвестиционна банка. Строителството започва без всички разрешителни, те са издадени впоследствие, след като заводът е почти построен. „Документите са с текуща дата, не са антидатирани. По наш сигнал ДНСК дойдоха на проверка не от Пловдив, а от София, като явно, не знам дали са били предупредени, но се размонтираха кранове и се зари строежът. А ние имаме снимки. Огромните бетонни плочи бяха зарити, за да каже ДНСК, че няма незаконно строителство. Писали сме до всички институции. Отрази ни единствено президентът Радев, който макар без много пълномощия се опита да направи нещо. Оттам започнаха едни прехвърляния на топки. И накрая нищо“, разказва Цвеева.

При откриване на завода Бойко Борисов отива на място, но избягва среща с гражданите, за които го е „построил“, като часът на визитата му е пазен в строга тайна. Журналистите пък са набутани в бункер. Това обаче не попречва на бившия премиер да се похвали, че предприятието ще „създава БВП, работни заплати, потребление и ще задържа хората тук.“

„Грийнбърн“ и задушаването на гласа на хората

На 28 февруари 2018 г. „Грийнбърн“ подават уведомление за инвестиционно намерение за съхраняване на опасни отпадъци след сключен договор за наем с „Биовет“ със същата дата за 1200 лв. на година. Местната общественост разбира, че единственият законен начин да спре това е с референдум. В началото на 2020 г. е създаден инициативен комитет от трима души. Зелени организации и еколози като „За земята“, „Грийнпийс“ и Борислав Сандов помагат с информация за депата, препоръки и материали. Не закъснява обаче и очернящата кампания срещу Цвеева. В пресата излиза статия, че зад нея стои Васил Божков. Цялата организация обаче струва 100 лв., като дори флашки са дарени от местни книжарници за съхранение на електронните таблици. През януари 2020 г. доброволци започват да събират подписи в магазинчета, лична лекарка събира в нейния кабинет, а събота и неделя Цвеева събира на центъра. За кратко време се подписват над 4000 души. Окончателният брой валидни подписи е 3200, много над необходимия минимум от 1580, 10% от имащите право на глас.

Междувременно „Биовет“ решава да организира „предварително“ обществено обсъждане на 4 март 2020 г. в Пещера, малко преди локдауна, наложен заради COVID-19. По това време депото вече се строи. На това събитие се оказва, че „Грийнбърн“ е с регистрация в София и крие връзката си с „Биовет“, като Евгений Желязков е лице за контакт с имейл на завода на Домусчиев.

За да заяви принадлежността си към отбора на Домусчиеви, „бизнесът“ в Пещера публикува декларация, с която се обявява против референдума заради опасността всеки гражданин да започне да прави такива допитвания. „Макар да са се подписали около 50 фирми, се оказва, че те са собственост само на няколко човека”, отбелязва Цвеева. Много местни фирми не слагат подписа си там. Бившият заместник-министър на транспорта и бивш кмет на Пещера от БСП, Георги Петърнейчев, чиято фирма „Даф-Транс” превозва работниците на „Биовет“, е сред подписалите се. По медиите той също защитава яростно завода и хули референдума.

След внасяне на подписите се насрочва дата за разглеждане на предложението за местен референдум в Общинския съвет (ОС). На сесията съветници от ВМРО, сред които и лекари, гласуват против референдума, макар и преди това да са се били подписали в негова подкрепа. В крайна сметка от 21 общински съветници само трима гласуват за местното допитване и такова не успява да се организира.

Който говори, бива наказан

Докато тече организацията на подписката, през януари градът осъмва с листовки във всички пощенски кутии с логото на „Биовет“, които твърдят, че референдумът е част от очерняща кампания срещу компанията, базирана на лъжи на Златка Цвеева. Тя е заплашена със съд за уронване на престижа на предприятието. Търсеният повод за завеждане на дело се оказва участие на Цвеева на 20 януари 2020 г. по БНР, в което тя заявява, че в Пещера мирише и че броят на онкологичните заболявания се увеличава.

От фармацевтичното предприятие не губят никакво време и на 29-и януари вече са внесени две искови молби – за 100 000 лв. от „Биовет” и 50 000 лв. от „Грийнбърн”. Правосъдие в България няма за всеки, ако не може да си плати разноските по делото. „Когато разбрах, че ще ме съдят, нямах идея за адвокати, аз получавам нормална заплата, не знаех как ще си го позволя. Тогава Мая Манолова се свърза с мен дали може да се видим в Пещера. Тя веднага каза, че ще ме защитава безплатно.“ За Цвеева това е наказателна акция, за да не си търси никой друг правата срещу големите корпорации. Според работници от предприятието, там се складират бали с боклук и се горят дрехи с етикет „Made in Italy”. По време на делото един от свидетелите на „Биовет“, директорът на инсталацията за изгаряне на отпадъци, твърди, че никога не са горени дрехи, особено внесени от Италия. Друг техен свидетел обаче се изпуска, че от седем доставки 4 са от Италия. Общо са допуснати 7 свидетели в полза на ищеца и само два за Цвеева. Защитата на „Биовет“ е осигурена от адвокатската кантора на бившия заместник-председател на Народното събрание, Явор Нотев от партия „Атака“. Нотев е известен със защитата си на застрахователните дружества, с които има договор да ги представлява в съда по дела за изплащане на обезщетения на пострадали при катастрофи.

При поисканата от „Биовет“ съдебна експертиза става ясно, че в Пещера всеки пети човек умира от онкологично заболявание, докато средното за областта и страната е всеки шести. От страна на ищеца са представени и антидатирани документи на техни контрагенти, които твърдят, че са се отказали да работят с „Биовет“ и „Грийнбърн“ след участието на Цвеева по БНР. Така документ, представен през септември 2020 г., е с дата 28 декември 2020 г., но бива приет от съда. Работниците им също били притеснени от разпространената информация за онкологичните заболявания. Изненадващо, съдия Елеонора Серафимова в закрито заседание, без връзка с делото и без да бъдат уведомени адвокатите на Цвеева, предоставя подписката за референдума, сред които има и служители на „Биовет“. „Аз смятам, че това е направено после да се разправят с работниците. Знам за човек, чийто син е привикан в „Биовет“, за да го питат защо баща му се е подписал“, споделя Цвеева.

Друго вещо лице, поискано от „Биовет“, обяснява, че всяка миризма е вредна, ако причинява дискомфорт. Оказва се обаче, че в България не съществува лаборатория, която да оцени дали наистина дадена миризма е вредна. По време на протестите против втория завод през 2017 г. експерти от РИОСВ предлагат да се сложат мобилни станции, които да замерват въздуха, не пред общината, а на оградата на „Биовет“. Изпълнителният директор твърдо отказва. Вместо това дава личния си телефонен номер, за да му се обаждат при проблеми с миризмата, припомня Цвеева. Обжалване на ОВОС на завода би забавило сериозно както строежа, така и парите от Плана „Юнкер”. Гражданите обаче се активизират и подават сигнали до РИОСВ-Пазарджик. Проблемът при отчитането им е забавянето между приемането на сигнала и идването на място. Понякога това отнема над 4 часа и от екоинспекцията не забелязват проблем. По време на делото се установява, че миризмата е в определен момент от деня, а не постоянно.

Мирише на умряло

Междувременно в интернет излиза информация за отровена риба в Стара река, близо до Пещера, поради промишлено замърсяване. Въпреки че първоначално РИОСВ не вижда връзка между намиращия се в близост завод и умрялата риба, впоследствие заради силния обществен отзвук „Биовет“ е глобен 10 000 лв., минималното по закона. Глобен е обаче, незнайно защо, и ВиК Батак, който управлява територия преди замърсяването на реката. Купената от Домусчиев Нова ТВ изпраща репортера Васил Иванов да „разследва“ случая. Той показва, че виновни са всъщност земеделски производители и използваните от тях пестициди.

Подобни случаи на замърсяване има и в Разград, където също има завода на „Биовет“. В социалните мрежи хора свидетелстват за странен цвят и мирис на реката и за отровена риба. През 2018 г. предприятието е глобено от РИОСВ-Русе с 88 191 лв. за превишаване на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителните документи.

Дали дарението на „Биовет” от 30 000 рибки за зарибяването на Стара река е свързано с отравянето на рибата миналата година?

По време на делото става ясно, че от септември 2017 до август 2019 г. в РИОСВ-Пазарджик са подадени общо шест сигнала за миризми на територията на град Пещера с източник „Биовет“, но при нито една проверка такива не са констатирани. За този период не са извършвани и емисионни измервания, твърди се в публикация на videlina.bg.

Какво се случва в „Биовет“

Отношението към природата често подсказва и какво е отношението към работниците на предприятието. „Обществена тайна е, че в завода не влиза линейка. Ако там се случи нещо, хората се извозват с техен превоз. В „Биовет“ не може да влезе никой, не може да прехвръкне птичка.“, възмущава се Цвеева. За да се отдели изцяло от света, улицата пред предприятието е затворена за външни лица. По този начин обаче остава отцепен от центъра ромския квартал в града.

Трудовото законодателство не е силна страна на корпорациите и те често си позволяват да неглижират заложените там норми за безопасност на труда. През 2017 г. в завода в Пещера намират смъртта си двама работници поради задушаване с газообразен азот. Според директора на инспекцията по труда, Васил Мезов, инцидентът е можело да бъде избегнат, като са констатирани редица пропуски при организацията на работа.

Зад закритите врати на предприятието, където се работи с опасни вещества като етанол, течен азот, изопропанол, ацетон, се случват и други трудови злополуки, които обаче никой не декларира в НОИ и Инспекцията по труда. Работник разказва как инцидент с ферментатора за малко не е коствал зрението на двама служители. При ферментацията се работи с концентрирани киселини и основи, които се вливат във ферментатора с помощта на машини, свързани с маркуч. В един момент маркучът се отворил и залял намиращите се вътре служители, на които не им е правено обучение как да работят с машината, освен по документи. На място не е имало и достъпни лични предпазни средства като очила и ръкавици. Изненадващо след инцидента, такива се появяват. За неутрализирането на течността не е имало и готов приготвен разтвор. От инцидента няма нито протокол, нито свидетелства.

Също толкова опасни за здравето са и заплатите за висококвалифицираната работа в „Биовет“, който иначе има голям принос за родното БВП. „Докторанти получават около 1000 лв., от които 60 лв. вредни и около 120 лв. ваучери, независимо че работата е опасна и условията са тежки. Така например при процеса на ферментация служителите често са на работното си място денонощно, за да следят какво се случва с ферментатора, който представлява огромна машина под налягане и чийто контрол трябва да бъде постоянен. Служители с бакалавърска степен или магистратура пък понякога започват с основна заплата 750 лв. Компанията прилага и двоен стандарт при заплащането на българи и чужденци. Така ръководител на отдел получава 5000 лв, а за същата позиция чужденец получава 5000 евро. Дори и да се стигне до увеличаване на заплатата, това се случва основно с повишаване на бонусите. Поради тези условия на труд текучеството на служителите е много високо, като често има много свободни работни места. Очевидно заводът не задържа хората тук, както му се искаше на Бойко.“ – свидетелства работещ в предприятието.

На площадката в завода е разположено и депото за опасни отпадъци, само на метри от намиращите се в близост къщи, които са напукани от вибрациите на производството. През 2011 г. е отменена наредбата, която определя необходимото отстояние от жилищните сгради на депа за изгаряне на опасни и неопасни отпадъци. Лекари свидетелстват и за повишени нива на астма и алергични реакции сред децата. Това е и една от причините не малко жители да напускат града.

Съдбата на малките градове

Макар Златка Цвеева да печели и двете дела на първа инстанция, решението по едното вече се обжалва, а вероятно скоро и другото. „Целта е да не може никой да дръзне да си каже мнението на висок глас, камо ли да събира подписи за референдум. Пещера се управлява от „Биовет“ и още една голяма корпорация, защото те са основните предприятия в града. Не е тайна, че по време на избори се прави агитация за определен кандидат. Тогава всеки си затваря очите, като водят хората да гласуват. Това не е само в Пещера. След протестите срещу „Биовет“ от 2017 г. бившият кмет, Николай Зайчев, в личен разговор ми каза, че ако ние постигнахме нещо, то това е, че сега от завода идват в общината и разговарят нормално с тях, с уважение“, коментира Цвеева.

Населението на община Пещера е 17 329 души. Както в много други малки градове, възможностите за работа силно намаляват през последните години. Поради това и много хора се страхуват да говорят открито срещу неколцината останали работодатели, независимо от лошите условия на труд. Като контрапункт на частния сектор се явява общественият, за да компенсира ниското заплащане. Поради това не е учудващ фактът, че разликата с обществения сектор е над 300 лв. в полза на последния. Това се дължи на недекларирането на т.нар. бонуси и на октровено по-ниското заплащане дори и на висококвалифициран труд. В свое интервю бившият кмет от ГЕРБ открито заявява, че бюджетът на общината е на изчерпване, защото вече няма какво да продава, и че се разчита основно на европейски проекти, за да облагородяват града. Поради липсата на средства „Биовет“ е и основен спонсор на спортните клубове, театри, кина, площадки, клубове на хора с увреждания, паралелка с дуална форма на обучение.

Големите предприятия невинаги носят повече работни места за малкия град, особено когато висококвалифицирани кадри липсват. Към 23 януари 2020 г. в завода в Пещера работят 1 387 души, само около 400 обаче са от самия град. Другите се извозват от близките големи градове. Има и работници от трети страни като бесарабски българи, които обаче издържат много малко време. Така сякаш ясно си проличава стратегията на предприятието да избира малки градове с ограничени опции за развитие на икономиката, за да наложи на практика феодална система.

Мълчанието относно случващото се в града е не само на местните жители, а и на медиите. По време на събирането на подписите за референдума всички регионални медии го отразяват, но когато започва делото, единствено независимия сайт „Виделина“ публикува новини. Никой не отразява победата на Цвеева.

Преди изборите през април тази година на среща на ГЕРБ с председателите на работодателските организации Кирил Домусчиев открито заяви, че ако се премахне плоският данък, „всеки ще търси вариант как да не плаща“ и това ще доведе до „отлив на специалисти“. Странно обаче е защо това се случва именно при плоския данък и лошите условия на труд в компании като неговата. Справедлива регионална политика, която да освободи местните власти от зависимостта им от поредния олигарх, би бил един от начините да се задържат хората в България, а не чрез поредното наливане на средства в нечие частно чекмедже. Примерът с „Биовет“ ясно показва, че опазването на околната среда върви ръка за ръка с борбата за добри условия на работа и еманципирането на работниците от преследващите единствено собствената си печалба бизнесмени.