Когато архитектите на незаконната война на администрацията на Буш срещу Ирак през 2003 г. си представяха как ще изглежда страната в бъдеще, те не предполагаха, че САЩ ще продължават да я бомбардират двадесет години по-късно като отмъщение за нападенията на иракски милиции срещу американски войски. Всъщност по онова време Пол Улфовиц, заместник-министър на отбраната, твърди, че САЩ трябва да започнат война, тъй като поддържането на зоната забранена за полети над Иракски Кюрдистан е твърде скъпо, и че САЩ не могат да си позволят продължават да бомбардират страната.
Много от подпалвачите на войната се надяваха и че ще могат да променят позицията на Ирак в подкрепа на палестинците, като установят правителство с шиитско мнозинство, което няма да има толкова близки отношения с палестинците сунити, особено след като много палестински политически лидери са подкрепяли Саддам Хюсеин през годините.
Тази неделя Байдън нареди бомбардировки на територията на Сирия за втори път от стъпването си в длъжност, като този път бяха нанесени и удари по територията на Ирак. Целта отново бяха шиитски групировки, свързани с Иран. Тези събития подчертават почти пълния неуспех на вашингтонските ястреби да изградят геополитиката на региона според своите желания.
Според официалните изявления ударите са целели унищожаването на оръжейни складове, в които се намират ракети и минохвъргачки, използвани от шиитските Сили за народна мобилизация (PMF) за атаки срещу бази на щатските войски в Ирак и зоната около американското посолство в Багдад. Вече повече от година тази тактика за тормоз не е довела до смъртта на американци, но това винаги е възможно.
Наред с PMF цели на ударите са и други шиитски милиции като Катаиб Хизбула, бригадите Имам Хюсеин и Бригада 14. Бомбардировките съвсем не са намалили решимостта на тези групировки да атакуват около 2500-те американски военни, които все още се намират в Ирак, и които те считат за американска окупация на страната им.
Иракският парламент гласува за изгонването на американските войски през февруари 2020 г., след като САЩ убиха иранския генерал Касем Сюлеймани на иракска територия. Тръмп обаче отказа да се съобрази с това, а иракската изпълнителна власт протака, поради което присъствието на американските войски намалява много бавно.
Една от шиитските милиции, Катаиб Саид аш-Шухада, обяви, че отсега нататък влиза “в открита война с американската окупация” и се зарече да атакува самолетите на САЩ “в небето на Ирак”. Бригада-14 заяви, че се надява да получи преносими зенитно-ракетни системи, с които да сваля американски военни прелитащи над иракска територия. Пентагонът окачестви въздушните удари в неделя като “премерен отговор” на нападенията на самите иракски шиитски милиции срещу американски обекти в Ирак и като форма на възпиране – но няма признаци, че такива удари в миналото са довели до възпиране.
Също в неделя приключи срещата на високо равнище между кралят на Йордания Абдула II, ръководителят на управляващата Египет военна хунта Абделфатах ал Сиси и иракският министър-председател Мустафа ал Кадми.
Твърди се, че Ал-Кадми, който ще посети Белия дом това лято, желае да демонстрира пред САЩ известна независимост от Иран и че срещата на върха му е помогнала в това отношение.
Ирак се опитва да играе дипломатическа роля в посредничеството в регионалните спорове и е ключов участник в непреките преговори между Иран и Саудитска Арабия, които затвориха взаимно посолствата преди пет години. Касем Солеймани пристигна в Ирак през януари 2020 г. точно с цел за да се консултира с иракското правителство относно саудитските увертюри, но Тръмп го уби.
Иракският вестник Ал-Заман посочва още един важен аспект от дипломатическите маневри: „Ирак и Египет също така изразиха своята признателност за неуморните и постоянни усилия на Йордания да спре израелските изстъпления и нападения в град Йерусалим и останалите палестински територии, включително усилията на Йордания да спре неотдавнашната израелска агресия, да постигне прекратяване на огъня и да възстанови спокойствието.“
Египет също така се стреми да привлече Ирак в спора си с Етиопия относно проекта за язовир „Възраждане“, за който Кайро се опасява, че ще намали притока на вода от Нил към Египет. Това е огромен проблем за Египет, защото страната вече разполага с много по-малко вода от необходимото. Багдад с удоволствие подкрепи Кайро по този въпрос, същото направи и Аман.
Тримата дъбавници също така съвместно осъдиха Турция за нейната намеса в Либия и на други места. Обикновените иракски кюрди са критично настроени към Турция, а иракчаните като цяло негодуват срещу склонността на Турция да изпраща свои войски в Ирак. Египет се страхува от мюсюлманските фундаменталистки милиции в Либия и Сирия, които Турция насърчава. Йордания също има такива опасения. В по-обш план съюзът Саудитска Арабия-Египет се противопоставя на турско-катарския съюз в региона, а Ирак по свои собствени съображения клони към Египет по този въпрос.
През 1998 г. Бил Клинтън бомбардира Ирак – Ирак, който тогава се възприемаше като антиизраелски и пропалестински, и като пречка за целите на САЩ в Близкия изток. Същевременно Ирак на Саддам Хюсеин се разглеждаше и като преграда за иранското влияние.
Джо Байдън продължава да бомбардира Ирак през 2021 г. – един Ирак, който продължава да подкрепя палестинците и отказва да се присъедини към Бахрейн и Обединените Арабски Емирства като признае Израел. Освен това днес Ирак е твърдо в сферата на влияние на Иран, макар че лидерите му се опитват да прикриват това с фотосесии с арабски лидери. Ирак представлява пълен провал за политиката на неоконсерваторите в САЩ.
About The Author
