Незаменим ли е литият за зеления преход или може да го оставим да стои в земята? Литият е считан за химически елемент на бъдещето, ключов за успеха на зеления преход заради използването му в батериите.
Търсенето на литий постоянно расте. Очаква се до 2030 г. то да се увеличи петкратно. Нарастващите цени и по-голямото търсене повишава интереса към откритите в Сърбия залежи на литиевата руда, наречена ядарит. Само че местните общности не са съгласни с плановете на чуждестранните компании да добиват литий в Сърбия.
Ядаритът – или литиево-натриев боросиликат – наподобява забележително много митичния криптонит от комиксите и филмите за Супермен. В тях този зелен минерал, създаден при разрушаването на планетата Криптон, лишава Супермен от неговите сили. Кратко излагане на въздействието му е безобидно за обикновените хора, но се превръща в смъртоносно в дългосрочен план.
Когато този реален еквивалент на криптонита е открит за първи път на Земята през 2004 г. близо до сръбския град Лозница, не се е знаело, че ще стане толкова важен за човечеството. След това историята започва да се рарзгръща и ние постепенно научаваме кой ще загуби сила от неговото въздействие, какви злодеи го използват, както и кой може да пострада в дългосрочен план.
Тъй като не живеем в комикс, в която доброто винаги надделява, нека да се опитаме да предвидим до какво може да доведе битката за този ценен ресурс.
Борбата кой да печели от ядарита
Историята започва с голяма компания, която решава да се намеси в живота не местното население в Лозница. Привлечена от новооткритото съкровище във формата на ядаритова руда, богата на литий и бор, англоамериканската компания Rio Tinto – втората най-голяма минна корпорация в света – задвижва планове за експлоатация на стратегическа важната руда.
Криптонитът е кристално-зелен. Ядаритът е важен минерал за зеления преход към нисковъглеродна икономика.
При зеленият преход лития ще стане толкова важен, колкото днес е нефтът, тъй като е ключов за производството на батерии. А те са основа за пълния преход към възобновяеми енергийни източници. Батериите са нужни, защото те са доказали, че са най-доброто средство за съхраняване на енергия, съществуващо в момента. А хората ще се нуждаят от енергия в дни, когато няма слънце и не духа вятър. Освен това преходът към по-устойчив транспорт и хибридни коли изисква производството на литиеви батерии, за да се ускори темпа на производство.
Сърбия е едновременно благословена и прокълната, защото притежава близо 10% от откритите литиеви залежи в света. Рудата се намира на десния бряг на река Дрина, следва пътя на река Ядар, на която е кръстен минералът. Късметът е в това, че ако се използва правилно, този ресурс може да доведе до бързо развитие на зоната и на цялата страна. Нещастието е в това, че от друга страна подобно развитие и възможният ръст на стандарта на живот – ако такъв въобще последва – ще дойде за сметка на разрушаване на природата.
Rio Tinto, която получава правното основание да експлоатира ядаритова руда през 2020 г., вече е завършила геологическо изследване на ядаритовите депозити. Компанията вече е навлязла във фаза на подготвяне на предпроектно проучване, което трябва да бъде завършено през 2021 г. След това би трябвало да последва изграждането на подземна мина, а от преработването на рудата да започнат да бъдат произвеждани борова киселина, литиев карбонат и натриев сулфат.
Минният гигант гради своя пиар на предполагаема грижа за природата и местните общности. В официалните си изявления компанията твърди, че ще се използват най-добрите и най-щадящи методи, така че местното население не трябва да се тревожи за замърсяване.
Местните активисти, които се противопоставят на проекта, не вярват, че всичко е така прекрасно както компанията Rio Tinto го представя. Тя твърдят, че извличането на ядарита може да изтощи земеделския потенциал на обработваемата земя покрай река Дрина. Досега са били организирани няколко протеста с цел да се привлече вниманието върху липсата на прозрачност на целия процес. Активиститите предупреждават, че макар Rio Tinto да се хвали с включването на местната общност, местните всъщност нямат представа какво става.
Местните активисти и екологичните организации в страната са загрижени най-вече за възможните мащаби на замърсяването. Реките в тази част на Сърбия често преливат. Тъй като хвостохранилището е планирано да бъде разположено близо до река Ядар, всяко наводнение би представлявало потенциална екологична катастрофа. Освен това, знаейки за мръсното минало на Rio Tinto, местното население се съмнява, че ще бъдат използвани най-добрите налични технологии, и се притеснява, че ще остане без плодородната почва и традиционния си поминък.
Съществуващите опасения от природна катастрофа са допълнени от недоверие в икономическите ползи от проекта. В момента Сърбия има едни от най-ниските конесионни такси за руда в Европа. Според изчисления на гражданското движение Антикорупционен екип “Подринье”, Rio Tinto ще заработи около 4 млрд. евро от първите десет години на експлоатация, докато печалбата на Сърбрия ще е няколкостотин милиона евро.
Премиерът Ана Бърнабич заяви, че литият няма да бъде изнасян като суровина, и че Сърбия ще произвежда обработени литиеви продукти. Само че извън нейните думи липсват доказателства за планове да се изграждат заводи, в които литиевата и борова руда да бъдат преработвани в завършени продукти, получавайки по този начин добавена стойност.
Тъй като нито населението, нито Rio Tinto желаят да отстъпят от своите изисквания, изглежда, че трябва да се очаква епичен сблъсък около съдбата на ценния минерал.
Има ли други варианти?
Ако литият е един от ключовите елементи за екологичния преход, трябва да се проучи дали има други варианти за неговата възможна експлоатация.
Разбира се никой не би искал до къщата му да изникне мина. Но все пак, ако сме водени от парадигмата на развитието, което предвижда зелен преход към нисковъглеродна икономика, то все някъде трябва да бъде добиван литий. Ако рудата не се експлоатира в Сърбия, ще бъде добивана в Боливия, Аржентина или Чили, където местните общности също могат да пострадат.
Прогнозира се, че нуждите от литий ще нараснат много бързо, и че търсенето ще нарасне петкратно само през идните 10 години. Нарастващият интерес към лития ще бъде съпроводен от допълнителен натиск за отваряне на ново мини и увеличаване на производството в съществуващите. Как да се справим с тези предизвикателства?
Знае се, че литият е стратегически ресурс на бъдещето. Сръбската държава би трябвало да влезе в ролята на супергерой и не трябва да се отказва от този ресурс, поверявайки го в ръцете на частна компания с монопол върху производството. Сърбия може да погледне към Боливия, която постави производството на литий под свой контрол и си гарантира печалбите от добиването му. Държавата би трябвало да създаде публична компания под директен граждански контрол. Ако е нужно този ресурс да се добива, държавата трябва да гарантира на своите граждани, че ще бъдат използвани най-добрите достъпни технологии, и че замърсяването ще бъде коригирано, доколкото при подобни процеси то не може да се избегне.
Освен мини, държавата трябва да се увери, че ще бъдат отворени и преработвателни заводи (в които да бъдат създавани завършените продукти като литиеви батерии). И защо не отидем по-далеч и да си представим фабрика за хибридни коли, която да заработи в Сърбия в близкото бъдеще. Това ще осигури дългосрочното развитие, и то не само на района на Лозница.
Освен това подобно развитие ще изисква промяна в парадигмата за икономически напредък и изоставяне на идеята за чуждестранните преки инвестиции като “двигател” на развитието. Държавата трябва да приеме много по-активна роля за себе си. Ние не виждаме това да се случва в момента, но е важно да се подчертава, че има различни модели и те изискват политическа воля, за да бъдат приложени.
Въпреки това, както криптонитът е безвреден за обикновените хора в краткосрочен план и смъртоносен дългосрочно, този вид развитие ще донесе опустошаване на природата в дългосорочен план, но може и да увеличи степента на икономическо равенство в обществото.
Алтернативна визия за развитието – да държим лития в земята
Когато в комиксите за Супермен се използва криптонит, това винаги наранява някого. Подобна е ситуацията с лития, чиято експлоатация е възможна не само в района на Лозница, но и във Валево. Може би най-доброто решение е той да остане непокътнат. Това ще ни избави от проблемите, до които води експлоатацията.
Подобно усилие изисква промяна в парадигмата на всички нива – местно, национално и глобално. За да остане литият в земята, трябва да спрем постоянното надбягване за увеличаване на материалното и енергийното потребление, дори и ако последното е „зелено“. Най-зелените продукти и енергия са онези, които не трябва да бъдат произвеждани. За да се случи нещо такова, е нужна социално-екологична трансформация към общество, което ще харчи по-малко, но по-справедливо и по-ефективно. Трябва да се запитаме дали постоянно увеличение на производството и потреблението ни носи щастие и дали щастието не се крие другаде.
Пандемията ни показа, че можем да живеем с по-малко ресурси и по-малко енергия, както и че трябва да инвестираме в някои неща, които изискват по-малко материални ресурси, но носят значително по-високо качество на човешкия живот за хората – например в обществено здравеопазване, образование и социални грижи.
Сагата за Супермен започва, когато родната му планета Криптон се взривява и родителите му го изпращат на Земята. За да избегнем разрушаването на нашата собствена планета и превръщането ѝ в радиоактивен отпадък като Криптон, трябва повече хора да влязат в ролята на Супермен и да създават заедно стратегии за развитие, които не са свързани с постоянната употреба на още и още ресурси и енергия.
Текстът е оригинално публикуван сръбския ляв сайт “Машина” и е преведен на английски и други езици като част от сътрудничеството с източноевропейската лява медийна платформи ELMO – East Left Media Outlet.
About The Author
