Помилването на каталунските политици – път към компромис или към нов трус?

Каталунската криза отново нажежи Испания заради решение на правителството в Мадрид, което всъщност отдавна се очакваше.

След заседанието на кабинета на 22 юни премиерът социалист Педро Санчес извести, че министерският съвет е одобрил помилването на деветимата каталунски политици, осъдени заради провеждането на разминаващия се с конституцията референдум за независимост в тази автономна област на 1 октомври 2017 г.

Помилването постановява деветимата да излязат от затвора, но с условието, че ще се върнат обратно, ако отново извършат тежко закононарушение. Освен това в сила остава съдържащата се в присъдите им забрана да заемат държавни постове.

Премиерът изтъкна, че никой не предявява претенции към идеите на тези политици, те имат пълната свобода да ги отстояват, но това трябва да става в рамките на закона.

Обръщението на Санчес беше оптимистично, той увери, че помилването „е най-доброто решение и за Каталуня, и за Испания”, с което идвал и моментът „да се отгърне страницата”, да се води диалог и конструктивно да се търсят решения, спазващи закона.

Помилването влезе в сила сутринта на 23 юни, когато официалното правителствено постановление за него беше публикувано в испанския аналог на Държавен вестник. А около 12 часа на обед деветимата осъдени започнаха да излизат от затвора, като възторженото им посрещане от привърженици се превърна в импровизирани митинги, на които те декларираха несломената си решимост да продължат да се борят за независимост на Каталуня.

Но още преди това, в сутрешните часове на 23 юни, парламентарният контрол в Конгреса на депутатите в Мадрид стана арена за сблъсък между представители на партиите, подкрепящи правителството, и дясната опозиция, която скочи с ожесточено възмущение срещу помилването.

Най-лют в нападките си срещу Санчес и кабинета му бе лидерът на Народната партия Пабло Касадо. Той поиска премиерът да подаде оставка и да свика нови избори, на които „съдът на испанците” да реши дали ще даде подкрепата си за такава политика. Касадо нарече деня „злокобен” и обвини Санчес, че е „преминал на брега на национализма, отвращаващ Испания”, и е сключил „пакт на Дракула” със сепаратистите, заради което „историята няма да го оправдае”. Водачът на НП натякна, че премиерът прави всичко това, защото управлението му зависи от гласовете в парламента на сепаратистки формации като ERC (Републиканска левица на Каталуня – управляваща в местното правителство в Барселона) и EH Bildu (коалиция от леви баски партии, желаещи независимост на Страната на баските).

Санчес отхвърли всички критики и определи изказването на Касадо като „грубо” и „провокативно”. Същевременно защити решението на правителството като „смело”, способно „да редуцира политическото и териториално неразбирателство” и „основополагащо за възстановяването на нормалното съжителство в Каталуня”.

Премиерът се обърна и към сепаратистки ориентираните партии в Конгреса, които на свой ред му отправиха въпроси как си представя диалога оттук-нататък. Той не конкретизира особено, а изтъкна, че самоопределението „не е конституционно” и че ги моли да спазват конституцията, „демократичната законност и автономния статут на Каталуня”. Повтори и призивите си за разбирателство, уважение и „съюз, базиран на закона”.

Говорителят на ERC в парламента Габриел Руфиан благодари лично на Санчес за „смелостта пред глутницата” (визирайки реакцията на десницата), макар че не пропусна да попита дали решението за помилването е взето по искрено убеждение или по необходимост. Все пак Руфиан изрази удовлетворение, че „вече се говори за политика, а не за прокуратурата”, но напомни, че „има още много път да се извърви”, докато се елиминира „голямата репресия” към Каталуня.

По-рязка бе Мириам Ногерас, говорителката на партията на бившия каталунски премиер Карлес Пучдемон, който живее извън Испания, за да не попадне под ударите на испанското правосъдие. За него и други такива бегълци не са предвидени никакви смекчаващи мерки. Ето защо Ногерас заяви, че „помилването не решава конфликта” и настоя за амнистия, която да позволи и връщането на Пучдемон и събратята му по съдба. Тя поиска също и референдум за самоопределение.

Тези две искания – амнистия и референдум – са акценти във всички реакции от страна на каталунските партии и сили, отстояващи независимостта. За тях говори в коментарите си и определеният през май т. г. за премиер на Каталуня Пепе Арагонес от ERC, който по принцип е смятан за представител на умереното крило сред сепаратистите. Той е привърженик на договорено съгласно законовите изисквания ново допитване.

Премиерът Санчес вече обяви, че на 29 юни ще се срещне с Арагонес. Не е ясно как двамата ще търсят компромис в подходите си, след като поне засега Санчес отхвърля идеите за амнистия и самоопределение, защото се разминават с конституцията. Но пък ако бъде направена конституционна реформа, за която също отдавна и усилено се говори, може и да се отворят нови възможности.

Арагонес също бе сред множеството, което въпреки проливния дъжд по обяд на 23 юни се събра около затвора „Ледонерс” в град Сан Жоан де Вилаторада на 50 км от Барселона, откъдето излязоха седмина от деветимата помилвани каталунски политици. А именно: бившият вицепремиер Ориол Жункерас, бившите съветници (министри) в автономното каталунско правителство Раул Ромева, Жорди Турул, Жоаким Форн, Жозеп Рул, както и лидерите на две обществени организации – Жорди Санчес и Жорди Куишарт. Посрещането им преля в импровизиран митинг, на който всички те произнесоха емоционални слова – някои по-радикални, други по-умерени, но в общия дух, че ще продължат да действат за независимостта на Каталуня. Седмината разгърнаха пред камерите лозунг на английски: Freedom for Catalonia.

Двете жени сред деветимата осъдени – бившата председателка на каталунския парламент Карме Форкадел и бившата съветничка Долорс Баса – бяха в разположени другаде женски затвори и затова излязоха поотделно. Но и двете бяха посрещнати също от поддръжници, съмишленици и съратници, които ги очакваха пред затворническите порти.

Всъщност най-първа от всичките деветима – точно в 12 часа – излезе Форкадел. И веднага бе приветствана от сегашната си наследничка на председателския пост в каталунския парламент Лаура Борас, както и от другите събрали се. Форкадел изрази радостта си от „тази малка победа, чрез която да се извоюва голямата” – амнистия, самоопределение и каталунска република.

Всички тези декларации, естествено, действат на испанската десница като червено на бик. И консервативната Народна партия, и либералната „Сюдаданос”, и ултрадясната „Вокс” са задвижили процедури, за да атакуват по съдебен ред решението за помилването на каталунските политици. „Сюдаданос” сезира Конституционния съд.

От премиера Санчес ще се изисква голямо търпение, комбинативност и наличие на отлично подготвен юридически екип, за да съумее да излавира успешно и без щети за мандата си между очерталите се политически Сцила и Харибда – десницата и сепаратистките партии. Засега той демонстрира решителност и увереност, че действията му са правилни и са за общото благо. И макар шансовете везните да наклонят било към компромис, било към нов политически трус да са 50 на 50, Санчес вече нееднократно е съумявал да убеди публиката в други кризисни ситуации, че ѝ сервира наполовина пълна, а не наполовина празна чаша…