2021-ва е „Годината на Берланга” в Испания. Роденият на 12 юни 1921 г. във Валенсия Луис Гарсия-Берланга Марти е един от най-големите испански кинорежисьори, спечелил световна слава и награда на фестивала в Кан още с втория си филм – сатирата „Добре дошъл, мистър Маршал!”, излязъл на екран през 1953 г. Навършващите се през 2021-ва 100 години от рождението на Берланга, който почина през 2010 г., са повод за мащабни чествания на неговото богато творческо наследство. То включва 17 игрални филма, оставили дълбока следа в културния и обществения живот на Испания.
С голям интерес бе очаквано едно обявено точно за навечерието на юбилея събитие – публичното отваряне на сейф, съхранявал досега в Институт „Сервантес” неизвестно съдържание, оставено там през 2008 г. от самия режисьор. Отварянето, регистрирано от медиите, бе осъществено на 10 юни от внуците му Фидел и Хорхе Гарсия-Берланга в присъствието на Луис Гарсия Монтеро, директор на Институт „Сервантес”, и Мариано Баросо, президент на Академията за кинематографични изкуства и науки.
От сейфа бяха извадени три неща. Две от тях не предизвикаха особено вълнение – екземпляр от френското списание „L’àvant-scéne” („Авансцена”) с представяне на филма на Берланга „Палачът” (1963 г.) и биографичната книга на Антонио Гомес Руфо „Берланга. Против властта и славата”.
Третата находка обаче се оказа истинска изненада – машинописен текст на нереализиран сценарий за филм под заглавието „Да живее Русия!” Съавтори на сценария наред със самия Берланга са Рафаел Аскона и Мануел Идалго, заедно с които той е създал сценариите на няколко свои киношедьоври.
Представяйки неизвестния сценарий пред публиката, Мариано Баросо поясни, че той е бил замислен като продължение на нашумялата трилогия на Берланга „Национално оръжие” (1978 г.), „Национално наследство” (1981 г.) и „Национално III” (1982 г.). Но така и не се е стигнало до заснемането на четвърти филм по „Да живее Русия!” поради цял ред причини, най-съществената от които била смъртта на актьора Луис Ескобар, изиграл ролята на маркиз Де Легинече – основен персонаж в първите три филма.
Баросо прочете и откъси от нереализирания сценарий. Той започва с кацането в Мадрид след смъртта на диктатора Франко на завръщащия се от емиграция тогавашен лидер на Испанската комунистическа партия Сантяго Карийо. Генералисимусът е мъртъв, но не и диктатурата, затова Карийо е дегизиран с руса перука. Но въпреки това в последния момент се отказва да слезе по самолетната стълбичка на летището и се връща обратно в самолета…
Приключвайки с четенето на откъса, Баросо многозначително подметна, че този сценарий още търси своя постановчик. Но засега никой не е проявил интерес да се заеме със заснемането на филм по него.
Берланга никога не е бил комунист по документи, но още от първата си творба – „Тази щастлива двойка” (1951 г.) – много плодотворно работи и другарува със сценариста и режисьора комунист Хуан Антонио Бардем, чичо на днешната световна кинозвезда Хавиер Бардем. А цялото кинотворчество на Берланга се възприема като безпощадна сатира на франкизма, национализма, консуматорското общество.
Има и един парадоксален епизод в биографията на младия Берланга. По време на Втората световна война той се записва като доброволец в т. нар. „Синя дивизия”, която Франко изпраща да се бие на Източния фронт на страната на хитлеристите, срещу Съветския съюз. Берланга винаги е обяснявал, че се е решил на това, за да помогне на баща си, който е бил назначен от испанското републиканско правителство за граждански губернатор на Валения. За да не го репресират франкистите след разгрома на републиканците в Испанската гражданска война, синът избира да отиде под огъня на Източния фронт… Дали още там не се ражда замисълът за „Да живее Русия!”?… Цялото му кинотворчество по-късно е пропито от подигравки към франкизма – най-силния стимул за антифранкистката съпротива в Испания.
И още едно интересно съвпадение – Берланга е роден на 12 юни, същия ден, който от 1992 г. се чества и като национален працник на Русия. Така че заглавието на тайния му сценарий сега изскочи направо като подарък за руснаците по случай празника им. Вярно, той вероятно по-скоро е двусмислен, като се има предвид вкусът на Берланга към сатирата…
