Когато говорим за положението на работниците през първите десетилетия на 21-ви век, не можем да пренебрегнем феномена на т.нар. гиг икономика, на работата за интернет платформи. Този бизнес модел се основава на интернет технологиите, на прекалено либералното трудово законодателство в полза на капитала, действащо в много страни, както и на системната държавна репресия над синдикатите и труда, съчетани с изчезването на традиционните работни места. Основният принцип на действие на тези платформи е, че те не разглеждат своите работници като служители, независимо че на практика те са такива. И без това слабите регулации изобщо не защитават работниците в тази система, тъй като юридически те се считат за подизпълнители, на които компанията просто възлага работата чрез аутсорсинг.
Подкопаване на системата за заетост
Моделът на заетост в гиг икономиката съчетава недостатъците на традиционният надничарски труд и тези на дребното предприемачество. Добър пример за това в Унгария са услугите за доставка на храна като NetPincér (буквално: НетКелнер – бел. прев.) и Wolt.
Нека да разгледаме случая на NetPincér. Когато компанията стартира дейността си през 1999 г., това беше платформа, чрез която потребителите могат да разглеждат менютата на няколко ресторанта. След това поръчката им биваше предавана на ресторанта, който след това извършваше доставката, използвайки собствени куриери. През годините имаше някои незначителни промени: въвеждането на онлайн плащане, различни рекламни формати за ресторанти и т.н., но формулата остана по същество същата.
NetPincér първо бе придобита от германската Food Panda през 2014 г. а след това от германската Delivery Hero през 2016 г. (което между другото доведе до нарастваща концентрация на европейския и глобалния пазар за доставка на храна). И накрая, приблизително по същото време с навлизането на Wolt в Унгария през 2018-та, NetPincér също премина към настоящия си бизнес модел и навлезе на пазара за доставки. Въпреки че има разлики между бизнес моделите на компаниите за доставка на храни като NetPincér, Wolt и Deliveroo във Великобритания (и няколко други страни), основният модел е подобен.
Свързахме се с NetPincér и Wolt с въпроси за съотношението между работещите на договор и куриерите. Отговорът на NetPincér разкрива, че търсенето на куриери се е увеличавало всяка година дори преди пандемията. Компанията е трябвало да увеличи значително усилията си за рекрутиране след началото на коронакризата. През изминалата година куриерската работна сила на компанията се е увеличила с над 2500 души до почти 4300. Служителите в централния офис на фирмата също са се увеличили двойно през 2020 г., но остават в пъти по-малко от куриерите – около 300 души.
От NetPincér заявяват, че организационната работа се извършва от работници на трудов договор: „Професионален бек-офис екип осигурява безпроблемното функциониране на компанията, за да предостави най-високо ниво на обслужване на клиентите, както и на партньорски ресторанти и различни бизнес и куриерски партньори. Тази основна работа се извършва от квалифициран персонал на NetPincér. Организационната структура на Netpincér включва типични корпоративни области като логистика, продукти, технологии, бизнес разузнаване, маркетинг, финанси, HR, продажби и обслужване на клиенти и партньори.“
Според Wolt понастоящем за тях работят 6000 куриера и 150 постоянни служители, което също е значително увеличение в сравнение с периода преди пандемията. Компаниите заявяват, че се подготвят за по-нататъшен растеж, както по отношение на броя на куриерите, така и на работниците на трудов договор.
Какво означава това за работниците?
И в двете компании куриерите официално се наемат като самостоятелно заети. Има обаче значителни разлики между моделите на заетост на двата работодателя. В NetPincér куриерите трябва да избират дежурствата си предварително всяка седмица и получават базово заплащане, както и заплащане за доставка, докато при Wolt няма базова ставка, куриерите могат да започнат работа, когато преценят, и също могат да спрат работата си, ако нямат пратка или задача. Куриерите на Wolt обаче могат предварително да се споразумеят да бъдат на разположение за определен период; в този случай, ако нямат стока за доставка, компанията ще допълни приходите им. Тази опция е достъпна за ограничен брой куриери в даден район и за даден период.
И двете компании се рекламират като предлагащи гъвкави условия на работа, но както показват много примери в гиг икономиката (например тук, тук и тук) дори ако това е вярно по форма, по съдържание ситуацията е по-нюансирана, когато човек възнамерява реално да си изкарва прехраната от този вид работа.
Според нашите източници в NetPincér, потенциалът за печалба е силно повлиян от куриерската група, в която работникът е назначен от системата. Тези от по-високо класираните групи могат да поемат смени по-рано и да имат достъп до по-добри смени. Не е изненадващо, че системата насърчава куриерите да работят възможно най-много смени, като доставят на възможно най-много адреси и възможно най-бързо. Тези, които не желаят да се самоексплоатират, ще бъдат класирани по-ниско от алгоритъма, така че те ще могат да приемат само по-лоши смени.
„Това означава, че само първите две или три групи всъщност могат да планират свои собствени графици, а останалите могат да го правят в много по-малка степен. Съквартирантът ми също е куриер, той е в група шест или седем, и може да вземе само една двучасова смяна дневно, след което трябва да продължи да рефрешва приложението призори и през целия ден, за да намери свободни смени. Това е основният му поминък и той не може да свързва двата края с два часа работа на ден. Сега съм във втората група, но това ми коства огромно количество работа. Работя повече от 40 часа седмично“, заявява работещ в NetPincér.
Но също така е възможно да изостанете в класирането, ако например сте принудени да спрете работа поради спукана гума, тъй като това намалява броя на часовете, които действително сте работили. Нещо повече, гъвкавото работно време не включва правото на почивка без глоба – освен че няма платен отпуск, за разлика от административните работни места в платформата, системата дори санкционира отсъствията. Както нашият източник отбеляза по отношение на почивката: „Казват, че можете да управлявате графика си, както искате. Но ако пропуснете една седмица работа, това е една седмица по-малко отработени часове, така че отново ще се придвижите надолу в класацията на групата.“
Макар системата на Wolt да не наказва по този начин – като се има предвид, че куриерите могат да се регистрират, когато сами решат – има стимули за работника да поеме възможно най-много часове. Съществува и нещо като „игри на глада“ при работата на терен. Тъй като няма определени смени, извън малкия брой гарантирани часове, куриерите трябва да се състезават за поръчки, т.е. за заплащане за доставка. Както обяснява един куриер от фирмата:
„Имате известна свобода да решавате какво кога да правите, но много често всъщност не си заслужава. Има и мъртви периоди въпреки пандемията. Получавате 500 унгарски форинта (2,83 лв) за адрес, като часовете около обяд и вечеря имат по-висока ставка, съответно 750 и 600 унгарски форинта (4,24 лв и 3,39 лв). Така че това са периодите, към които трябва да се стремите, това е и когато получавате повече поръчки. Поради това петък вечер, събота вечер, неделя по обяд и делнични обяди – това са периодите, които си заслужават“.
С други думи, смените стават фрагментирани, с дълги паузи между най-натоварените периоди. Тогава можете да видите десетки доставчици на Wolt на площад Калвин в Будапеща, които чакат поръчки и търсят възможност да спечелят пари. „Имаше моменти, когато бях на работа за един час само с един адрес или дори с никакъв, така че вместо това се прибрах вкъщи и спрях да работя за този ден“ – описва ситуацията нашият източник.
Накратко, компаниите стоварват бремето на неравномерното разпределение на поръчките върху куриерите. Компаниите нямат задължение към тях и ако няма смени, в най-лошия случай куриерите няма да получат работа и заплащане.
За по-натоварените дни и периоди така или иначе ще има достатъчно кандидати, като се има предвид, че компаниите се презастраховат – като цяло те наемат повече куриери, отколкото са им нужни. По този начин доставките могат да продължат непрекъснато, но куриерите трябва да се състезават помежду си, за да си изкарват прехраната.. Един от нашите източници, който – както и много други – е станал куриер, след като е загубил работата си в хотелиерството, подчертава недостатъците на конкуренцията между работниците:
„Това е ужасна система за работа, има постоянна конкуренция (между куриерите). По време на COVID бяха наети много хора и очевидно с края на локдауна хората ще поръчват по-малко. Страхувам се, че ще има адска борба за смени. Цялото задължително самонаемане е доста глупаво. Няма почивни дни и празници. Ако се оттеглите за две седмици, можете да го направите, но просто ще паднете в класирането или ще бъдете поставени в по-лоши групи“.
В светлината на гореизложеното, не е учудващо, че има и висок процент на текучество. „Винаги има нови хора, които искат да бъдат куриери. Наскоро излезестатия за това колко пари заработват куриерите, след което групата във Facebook беше залята от купища кандидати, питащи: „О боже, наистина ли правиш три хиляди унгарски форинта на час?“ (приблизително 17 лв/час – бел.прев.). Твърдеше се, че печелим много добри пари, че това е лесна работа. Така винаги има повече хора, които влизат. Когато се заговорите с някой конкретен куриер обаче се оказва, че той прави това от три седмици, обожава колоезденето, но може да го прави най-много още две седмици, защото не може да понесе трафика и поведението на NetPincér. Има текучество – едни си отиват, а други ги заместват“, разказва куриер на NetPincér.
В това отношение ситуацията в Wolt не е по-добра според източниците ни там: „Хора, които отдавна работят за Wolt, казват, че има ясна тенденция преди Коледа и по време на пандемични ограничения да се наемат много хора, като им предлагат много натоварен график. Ако доставите на шестстотин адреса за месец, се обещава бонус от 15 000 унгарски форинта. Така те се стремят да наемат малко повече хора, отколкото са им необходими по принцип, а след такива периоди някои хора напускат. Това се повтаря постоянно. Няма значение кого задържат, кой продължава да работи там, стига компанията винаги да е малко презастрахована и да има малко повече покритие в сравнение с NetPincér, например.“
Профсъюзите и гиг икономиката
Ако толкова много работници са в толкова уязвима позиция, може да се запитаме защо колективно не изискват по-добри условия на труд или трудови договори, тъй като те са де факто служители на компания. В други страни, където този вид заетост е по-често срещана, можем да видим примери за такава организация. Във Великобритания наскоро работници в куриерската компания Deliveroo излязоха на протест, имаше и масови стачки в САЩ. YouTube каналът “Партизан” разказа историята на куриерите, организиращи се в Западна Европа. Нехуманната и експлоатираща същност на гиг икономиката успешно започна да подкопава колективните права на работниците дори в „социална пазарна икономика“ като Германия. В Унгария обаче тази форма на заетост е все още сравнително нова, засяга малка част от обществото и все още не е имало много профсъюзни организации сред работниците в гиг икономиката. Много хора, осъзнаващи драмата на съвременното човечество в условията на капитализъм, смятат, че всяка работа, която осигурява някакъв поминък, е по-добра от гладна смърт.
„Това е интересна ситуация, защото от една страна е страхотно, че при действащата данъчна система за малкия бизнес плащаме само 50 000 форинта (282,78 лв) месечно данъци, и че можем да получаваме пари в брой и бакшиши. Но точно затова фирми като NetPincér не ги интересува дали са изгубили един куриер и се отнасят с нас по начина, по който го правят. Разбира се, ако бяхме техни собствени служители, щяха да ни приемат по-сериозно. Предполагам, че ще има значение, ако те губят по един от редовите служителите си всяка седмица и след това трябва да подписват договор с нов. Това със сигурност би им струвало много пари, докато сега не им струва много да се отърват от нас. В куриерската група във Facebook постоянно има куриери, които се оплакват, всеки път, когато срещнете друг куриер в ресторант, той започва да ругае за нещо, често заради отношението на NetPincér. Но не мисля, че те дори осъзнават, че нещата могат да стоят по различен начин. Мисля, че куриерите предпочитат да бъдат партньори (т.е. изпълнители), а не служители на NetPincér, и би било трудно да ги убедим, че това има недостатъци“, споделя един от нашите източници.
Това явление не е специфично само за NetPincér. „Повечето куриери, които срещнах, бяха много недоволни, но имаше и такива, които правеха тези неща по напълно роботизиран начин. Работата за Wolt сама по себе си създава илюзията, че играете компютърна игра. Имате минимален контакт с някого, независимо дали е клиент или служител в ресторанта, всеки просто иска да свърши по-бързо с вас. Имате това приложение в ръката си, което работи с малки мелодии и подобни неща. Много хора го правят, сякаш играят компютърна игра като GTA или нещо подобно. Така че от тяхна страна не мисля, че има намерение за синдикализация. И много хора искат да заработват така временно, докато нямат друга работа. Това не е представително изследване, но повечето хора, с които говорих, бяха от други сектори на хотелиерството. Те са в уязвима позиция на другите си работни места, и вероятно не биха искали да се включат в синдикат, защото не са в този бизнес за дълго време. Така че виждам относително малък шанс те да могат да бъдат мобилизирани бързо. Разбира се, по време на пандемията времето тече доста бързо, и може да изглежда съвсем различно, ако трябва да правите това за по-дълго време“, споделя куриерът, работещ във Wolt.
Интересно е и защо правителството, данъчните власти, трудовите служби и другите институции си затварят очите за явлението. В крайна сметка, въпреки че куриерите официално действат като посредници, на практика те са наети лица. По-строгите правителствени регулации не биха били безпрецедентни. Страни като Испания и щата Калифорния са сред страните, които вече предприемат стъпки за признаване на работниците в гиг икономиката като наети служители.
Засега не би могло да се каже какво ще се опита да прави правителството по отношение на гиг икономиката в Унгария и как компаниите ще се опитват да заобиколят мерките за премахване на скритата заетост. Във всеки случай би било тревожна тенденция, ако правителството позволи на масите безработни да бъдат погълнати от гиг икономиката, която осигурява много по-лоши условия за работниците.
Би било погрешно да се отрича, че куриерската работа – както NetPincér посочи в отговора си на нашето запитване – е изиграла ролята на спасителна лодка за масите хора, загубили работата си в резултат на кризата. Несъмнено има и хора – включително някои интервюираните от нас – които от години работят в гиг икономиката, за да се издържат. Могат да се посочат примери с куриери на Wolt, които печелят 800 000 форинта (4524 лв) на месец.
Някои от интервюираните куриери заявят, че са доволни от своето положение и от това, което компанията им предлага. Един от тях заявява следното:
„За мен означава много да бъда самостоятелен, да не трябва да ходя на определено място в определено време. Обозначавате се, че сте онлайн, и след това работите. И ако ви омръзне, защото сте уморени, гладни или имате някакви проблеми, можете да се откажете. Всъщност мисля, че сме напълно свободни.“
Този източник е куриер от години, първоначално за да допълва доходите си, но сега това е основната му работа. Той се справя с 40-42 часа работа седмично и 4-5 почивни дни в месеца. По негово мнение в Унгария няма перспектива за този вид профсъюзна организация, наблюдавана в чужбина, тъй като няма търсене за това. Това е в съответствие с позицията на Wolt: „Нашите куриери са самостоятелно заети, така че те могат да решат кога и колко ще работят, както и колко дълго ще работят като куриери. Гъвкавостта е това, което куриерите ценят най-много в партньорството си с Wolt.“
Въпреки това, за повечето гиг икономиката и куриерската работа са принудителна кариерна пътека, която осигурява спасение от безработицата, тъй като много работни места изчезват. Макар да е известно, че в хотелиерския и ресторантьорски сектор в Унгария много хора вече работеха “на сиво”, пандемията ускори растежа на гиг икономика, което води до същите проблеми, които вече са сериозно изразени на Запад.
С други думи новите компании, които се възползват от възможностите, предлагани от дигиталния капитализъм, в съчетание със самия модел на гиг икономиката, успешно успешно подкопават основните постижения на организацията на труда от предишните исторически периоди. Те постигат това не само като премахват или отслабват регламентите за защита на правата на работниците /пример за това е т.нар. “робски закон” на правителството на Орбан/, но и като отричат статута на наемни работници на хората, чиито труд използват. Както каза един от интервюираните куриери:
„Системата е много добра в посяването в съзнанието на хората на идеята, че всички те са самостоятелно заети предприемачи, които сами коват съдбата си. И обективно погледнато, тази система насърчава конкуренцията, а не сътрудничеството. Към това се добавя тази странна правна ситуация, при която куриерите сме облагани като малък бизнес, което прави съвместните действия юридически невъзможни или поне много трудни. Разбира се работата на трудов договор би имала своите предимства. Заплащането ще е малко по-ниско, но ще имаш повече предсказуемост, повече почивка и т.н. Но всичко това… очевидно е голяма шибана лъжа. Вие не сте предприемач, очевидно сте предприемач само формално. Не се държите като предприемач, защото не притежавате дял в нищо, не притежавате бизнес, притежавате колело или Suzuki Swift. Вие всъщност сте работник, който “се радва” на всички недостатъци на това да бъде предприемач и всички недостатъци на това да бъде работник.“
Монополизиране на пазара
Качеството на услугата, достъпна за ресторантите, използващи тези платформи, зависи от финансовата им сила. Например, в допълнение към рекламирането директно на потребители, веригите от ресторанти също могат да бъдат приоритизирани от системата, виждана от потребителите, въз основа на индивидуални споразумения с платформите. И обратно, на по-малките ресторанти в по-лоши преговорни позиции могат да бъдат начислявани по-високи комисионни.
Когато Netpincér стартира дейността си, компанията начисляваше на магазините комисионна от седем процента. Днес те могат да си позволят да таксуват ресторант до тридесет процента на поръчка. Разбира се, през последните две десетилетия качеството на услугата и пазарният дял на онлайн поръчките на храни нараснаха. Това също означава, че ресторантите нямат голям избор. Особено в пандемична ситуация, когато хората поръчват храна по този начин много по-често, не е преувеличено да се каже, че оцеляването на ресторантите зависи от тяхното присъствие в платформите за онлайн поръчка. NetPincér с гордост разказва за разрастването на бизнеса си в тази ситуация:
„През изминалата година над 2500 нови клиенти в цялата страна са се регистрирали в NetPincér: ресторанти, кафенета, хранителни магазини, пекарни, цветари, магазини за спиртни напитки – нашият списък вече включва почти 5000 партньори, и продължава да се разраства. Още преди пандемията имахме постоянно нарастване на броя на поръчките, което продължи да нараства през последната година и сега имаме клиентска база от почти 1,5 милиона души.“
Wolt също отчита значителен ръст по време на пандемията: „Предлагаме доставки от близо 3000 ресторанта, но този брой непрекъснато се увеличава с разрастването ни към градовете в провинцията. Присъединяването на партньори в сектора на търговията на дребно също ще бъде важна цел за нас в близко бъдеще.“
Тази тенденция може да доведе излизане от бизнеса на по-малки ресторанти, за които е по-трудно да понесат тежестта, или до превръщането им само в кухни, работещи за доставки по домовете, което ще ги направи още по-зависими от онлайн платформите.
Тази статия е част от поредица на ELMO (East Left Media Outlet) за т.нар. гиг икономика.в Централна и Източна Европа. Текстът е публикуван оригинално в унгарския портал Mérce.
About The Author
