На 27 май в Съвета по правата на човека в ООН се е състояло гласуване по проекторезолюция, чието приемане би дало възможност за разследване на извършени от Израел военни престъпления и нарушения на човешките права по време на последната ескалация на израелско-палестинския конфликт.
В разрез с обичайно заеманите си позиции по казуси около този конфликт, България е гласувала против предложението. Негативен вот са дали общо 9 държави. Освен нашата, това са още Австрия, Великобритания, Германия, Камерун, Малави, Маршаловите острови, Уругвай и Чехия. 14 държави са се въздържали – сред тях са Италия, Нидерландия, Полша, Украйна, Франция и др. А 24 държави са подкрепили проекторезолюцията, с което тя все пак е била одобрена.
За това гласуване и за начина, по който го е упражнила България, не може да се намери нито дума на сайта на министерството на външните работи. Единствената свързана с израелско-палестинската проблематика новина, публикувана на 27 май на този сайт, е информация как МВнР съдействало от Ивицата Газа да бъде евакуирано българско семейство. Без никъде да се споменава защо именно е била наложителна такава евакуация и какво точно се е случвало в Газа…
Гласуването на България в Съвета по правата на човека в ООН все пак се разчу у нас, но чак на 31 май, и то през устата на посланика на Държавата Израел в София Н. Пр. Йорам Елрон. На среща с подбрани медии той заяви: „Бих искал да изразя нашата благодарност към българското правителство за подкрепата му за Израел. Тя е била доказвана много пъти в миналото и също така преди седмица, в Съвета на ООН по правата на човека, когато (България) гласува срещу много порочно и лицемерно решение за създаването на комисия, която да разследва Израел. България беше и в центъра на речите, и една от малко страни, които гласуваха „против”. Благодарни сме за това”.
Така българската общественост научи за важно външнополитическо решение на нашата държава не чрез нейните официални представители, а чрез благодарствено изявление на чуждестранен посланик, при това пристрастна страна в конфликта, съотвестващо отразено в редица медии у нас.
В стремеж да очертае цялостна картина на ситуацията, „Барикада” потърси за коментар посланика на Държавата Палестина у нас Н. Пр. Ахмед Ал-Мадбух. Следва блиц-интервюто, което той даде за нашето издание.
Ваше Превъзходителство, как Държавата Палестина възприема отрицателния вот на България в Съвета по правата на човека в ООН относно проекторезолюция, позволяваща да се разследва Израел за евентуални негови военни престъпления и нарушения на човешките права по време на последното изостряне на израелско-палестинския конфликт?
Проектът за резолюция, внесен от Държавата Палестина съвместно с Пакистан в Съвета по правата на човека, е озаглавен: „Гарантиране уважаването на международното право по правата на човека и международното хуманитарно право на окупираната палестинска територия, включително Източен Йерусалим, и в Израел“. Проектът е съобразен с международното право като цяло и с международното право по правата на човека.
Израел осъществи и продължава да осъществява мащабна агресия против палестинския народ, състояща се в окупация вече повече от 54 години. Според международното право окупацията е агресивен акт, и като окупатор Израел няма право да се ползва от правото на самозащита спрямо окупирания от него народ – съгласно член 34 от Четвъртата Хагска конвенция 1907, Римския статут, който смята окупацията за престъпление, и Четвъртата Женевска конвенция.
Също така Израел няма право да упражнява никакви суверенни права на окупираната палестинска територия, което бе потвърдено от Съвещателно мнение на Международния съд от 2004 г. относно юридическите последици от строежа на разделителната стена, която Израел издига на окупираната палестинска територия.
Тоест онова, което прави Израел на окупираната палестинска територия, представлява военно престъпление, наказуемо от международното право, поради което той няма право да се възползва от чл. 51 от Хартата на ОНН като аргумент за правото си на самозащита, тъй като е държава окупатор.
Поради всичко това ние сме дълбоко разочаровани от позицията, възприета от Република България при гласуването по тази резолюция. Такова гласуване ликвидира шансовете за приобщаване към международната общност в този дългоочакван решаващ повратен момент по пътя на търсенето на отговорност и постигането на справедливост и мир.
За първи път позицията на България бе изцяло на страната на окупацията, в защита на окупатора – позиция, която е в разрез с историческия опит на България, водила борба за своята национална независимост и принесла в жертва цвета на своята младеж. Негативният вот представлява пречка пред справедливостта и дейността на Съвета по правата на човека в защита на човешките права на всички народи, в това число и палестинския народ, а принципът на търсене на отговорност е основно условие за справедливост и мир.
Все пак Съветът по правата на човека одобри проекторезолюцията с мнозинство от гласовете. Тоест – разследване ще има. Какво да очакваме по-нататък?
Израел, разбира се, обяви, че няма да съдейства на комисията, която ще бъде сформирана – както е постъпвал обичайно винаги досега по отношение на всички опити за разследване на неговите действия на окупатор.
Но другите държави не бива да премълчават това, а следва да подкрепят търсенето на отговорност по пътя към постигане на справедливост. Държавите следва да упражнят натиск върху Израел, за да го накарат да позволи на комисията да започне работа.
Как отрицателният вот на България ще се отрази на българо-палестинските отношения?
Надяваме се компетентните български органи да преразгледат в светлината на българския исторически опит позицията си относно принципа на търсене на отговорност за извършени престъпления и за постигане на справедливост за палестинския народ, в подкрепа на чиито неотменни права България винаги е гласувала.
About The Author
