В момента Израел провежда най-тежките си атаки срещу Ивицата Газа от 2014 г., когато ударите продължиха 51 дни и убиха над 2200 палестинци, включително 551 деца. Почти всяка дума, която изричат по темата говорещите глави в медиите и политиците от двете партии в САЩ, е лъжа. Израел не упражнява своето “право да се защитава”, когато използва своята военна машина срещу окупирано население, което не разполага с механизирани части, военновъздушни сили, флот, ракети, тежка артилерия и командване и контрол, да не говорим за ангажимента на САЩ да осигури на Тел Авив военна помощ на стойност 38 млрд. долара през следващото десетилетие. Това не е самозащита, а масово убийство. Това е военно престъпление.
Управляващите в Израел дадоха да се разбере, че е готови и сега да унищожават и убиват също толкова безразсъдно, колкото и през 2014 г. Израелският министър на отбраната Бени Ганц, който беше началник щаб по време на смъртоносната офанзива срещу Газа през 2014 г., обеща, че ако Хамас „не спре насилието, ударите от 2021 г. ще бъдат по-тежки и по-болезнени от тези от 2014 г.“ Обект на текущите бомбардировки вече станаха няколко многоетажни жилищни сгради, в които се намираха офисите на десетки местни и международни новинарски агенции, както и административни сгради, медицински и обществени съоръжения, пътища, училища и джамия.
Like the phoenix we rise: Suzy Eshkuntana, 6, is pulled alive from under the rubble of her home after a 7-hour rescue operation.
Israel slaughtered her mom and all four of her siblings.
Israel bombed the roads to delay rescue.#GazaUnderAttak #FreePalestine pic.twitter.com/Ux03j1o67K— Refaat Alareer ?? (@itranslate123) May 17, 2021
Прекарал съм седем години в Близкия Изток като кореспондент, четири от тях като ръководител на близкоизточното бюро на New York Times. Говоря арабски. Прекарвал съм седмици наред в Газа, най-големият затвор на открито в света, където над два милиона палестинци съществуват на ръба на гладната смърт, в постоянна борба за осигуряване на чиста вода и под постоянния израелски терор. Бил съм в Газа когато е била подлагана на израелски артилерийски и въздушни удари. Виждал съм съм майки и бащи, виещи от скръб, докато прегръщат окървавените тела на синовете и дъщерите си. Познавам престъпленията на окупацията – липсата на храни, причинена от израелската блокада, задушаващата пренаселеност, замърсената вода, липсата на здравни услуги, почти постоянното спиране на електричеството заради израелски удари срещу електроцентрали, осакатяващата бедност, ендемичната безработица, страхът и отчаянието. Бил съм свидетел на касапницата.
Също така съм слушал от Газа лъжите, идващи от Йерусалим и Вашингтон. Безразборното използване на съвременни индустриални оръжия от страна на Израел, за да убива хиляди невинни, да ранява още хиляди и да оставя десетки хиляди семейства без дом, не е война: това е държавен тероризъм. И макар да се противопоставям и на безразборното изстрелване на ракети от палестинци към Израел, както и на самоубийствени атентати, които също възприемам като военни престъпления, аз ясно осъзнавам огромното несъответствие между индустриалното насилие, извършвано от Израел срещу невинни палестинци, и минималните актове на насилие, на които са способни групи като Хамас.
#Gaza Health: 212 Palestinians dead including 61 children, 36 women, and 16 elderly. pic.twitter.com/yuke5t9PLy
— Muhammad Smiry ?? (@MuhammadSmiry) May 17, 2021
Фалшивата еквивалентност между израелското и палестинското насилие имаше паралел по време на войната в Босна, която отразявах от място. Тези от нас, които се намираха в обсадения град Сараево, бяха ежедневно засипвани със стотици тежки снаряди и ракети от обкръжаващите сърби. Бяхме подложени и на снайперистки огън. Всеки ден имаше по няколко десетки убити и ранени в града. Силите вътре в града отвръщаха на огъня с леки миномети и стрелково оръжие. Поддръжниците на сърбите се възползваха от всякакви жертви, причинени от босненските сили, за да играят същата мръсна игра – макар доста над 90% от убийствата в Босна да бяха вина на сърбите. Същото е вярно и за Израел.
Вторият и вероятно най-важен паралел е че сърбите, подобно на израелците, бяха принципни нарушители на международното право. Израел е в нарушение на над 30 резолюции на Съвета за сигурност на ООН. В нарушение е на член 33 от Четвъртата Женевска конвенция, който определя колективното наказание на цивилното население като военно престъпление. В нарушение е на член 49 от Четвъртата Женевска конвенция заради заселването на над половин милион еврейски израелци в окупирана палестинска земя и за етническо прочистване на най-малко 750 000 палестинци при основаването на израелската държава, и още 300 000 след като Газа, Източен Йерусалим и сирийските Голански възвишения са окупирани при войната през 1967 г. Израелското анексиране на Източен Йерусалим и Голанските възвишения нарушава международното право, същото се отнася и за изграждането на стена в Западния бряг, чрез която се анексира палестинска земя. В нарушение е не Резолюция 194 на Общото събрание на ООН, която гласи, че на палестинските бежанци, „желаещи да се върнат в домовете си и да живеят в мир със съседите си, трябва да бъде позволено да го направят на възможно най-ранната възможна дата“.
Това е истината. Всяка друга отправна точка за обсъждането на случващото се между Израел и палестинците е лъжа.
„There were four. Where are they? Where are they?“
A Palestinian father finds out that all his children were just killed by an Israeli airstrike.
Don’t look away. pic.twitter.com/xSQ5UU2y5P
— Amir (@AmirAminiMD) May 18, 2021
Някога жизненото израелско движение за мир и политическата левица, които осъждаха и протестираха срещу израелската окупация когато живеех в Йерусалим, днес са със замиращи функции. Дясното правителство на Нетаняху, въпреки реториката си за борба с тероризма, изгради съюз с репресивния режим в Саудитска Арабия, който също вижда Иран като враг. Същата саудитска Арабия, която е родина на 15 от 19-те атентатора на 11 септември, и се смята за най-щедрия спонсор на международния ислямски тероризъм и конкретно салафитския джихадизъм, който е в основата на групировки като Ал-Кайда, талибаните в Афганистан, Фронтът Ан-Нусра в Сирия и пакистанската Лашкаре-Тайба.
Саудитска Арабия и Израел работиха в тясно сътрудничество, за да подкрепят на военният преврат през 2013 г. в Египет, воден от генерал Абдул Фатах ел Сиси. Оттогава Сиси е вкарал в затвора десетки хиляди критици на властта си, включително журналисти и правозащитници. Режимът на Сиси си сътрудничи с Израел, като държи общата си граница с Газа затворена за палестинците, заклещвайки ги в едно от най-гъсто населените места на земята. Цинизмът и лицемерието на Израел, особено когато се обвива в мантията на защита на демокрацията и борба с тероризма, са с епични размери.
Тези, които не са евреи в Израел, са или граждани втора класа, или живеят под жестока военна окупация. Израел не е и никога не е бил родина изключително на еврейския народ. От 7 век до 1948 г., когато еврейските колониални заселници използват насилие и етническо прочистване, за да създадат държавата Израел, Палестина е била преобладаващо мюсюлманска. Това никога не е била празна земя. Евреите в Палестина традиционно са били малко малцинство. САЩ не са честен посредник за мир, а финансират, способстват и защитават престъпленията на държавата Израел срещу палестинския народ. Израел не защитава върховенството на закона. Израел не е демокрация. Това е държава на апартейда.
Лъжите за Израел продължават да бъдат безкритично приемани от политическия елит в САЩ – няма никаква разлика в изявленията в подкрепа на израелските престъпления от демократката Нанси Пелоси и републиканеца Тед Круз – и да бъдат използвани като основа за всяка дискусия по темата. Това е свидетелство за корумпиращата власт на парите, в случая тези на израелското лоби, и фалита на политическата система на легализирания подкуп, при която политиците предават автономията и принципите си в ръцете на най-големите си спонсори. Това е и потресаващ пример за това как колониалните заселнически проекти – което е истина и за Съединените щати – винаги извършват културен геноцид, за да могат да съществуват в безтегловно митологизирано състояние и историческа амнезия, и да се легитимират.
Израелското лоби безсрамно използва огромното си политическо влияние, за да изиска от американците да полагат фактически клетви за лоялност към Израел. В 35 щата в САЩ са приети предложени от лобито закони, които изискват от служителите в администрацията и изпълнителите на обществени поръчки, под заплаха от освобождаване, да подписват про-израелска клетва и да се ангажират да не подкрепят движението за бойкот, дивестиции и санкции – това е подигравка с нашето конституционно право на свобода на словото. Израел лобира Държавният департамент на САЩ да предефинира антисемитизма според критерии, известни като “трите Д-та”: антисемитско е да се правят изявления, които „демонизират“ Израел; изявления, които прилагат „двойни стандарти“ спрямо Израел и изявления, които „делегитимизират“ държавата Израел. Тази дефиниция бива прокарвана от израелското лоби в щатски законодателни органи и колежи.
Лобито активно шпионира хора в САЩ, застъпващи се за правата на палестинците, като често това се върши под ръководството на израелското Министерство по стратегически въпроси. Изготвят се черни списъци и се организират публични кампании за оклеветяване на защитници на палестинските права – включително срещу хора като еврейският историк Норман Финкелщайн; специалният докладчик на ООН за окупираните територии Ричард Фалк, също евреин; както и студенти, много от които евреи, участващи в организации като Студенти за справедливост в Палестина.
We sadly confirmed today that 11 of over 60 children killed by Israeli air strikes in #Gaza over the last week were participating in our programme helping them deal with trauma.
All of the children between 5 and 15 years old were killed in their homes https://t.co/olwHmvNpWP— Samah Hadid سماح (@samahhadid) May 18, 2021
Израелското лоби е похарчило стотици милиони долари, за да манипулира изборите в САЩ, което далеч надминава всичко, за което се твърди, че е било извършено от Русия, Китай или друга държава. Грубата намеса на Израел в американската политическа система, която включва координирано наливане на големи суми пари в предизборните кампании на послушни кандидати във всички избирателни райони, е документирана в поредицата на Al-Jazeera “Лобито”. Израел успя да блокира излъчването на документалната поредица. В разследването, “пиратска” версия на което може да се гледа в сайта Electronic Intifada, лидерите на израелското лоби, снимани със скрита камера, многократно обясняват как те, подкрепени от разузнавателните служби в Израел, нападат и заглушават американските критици и използват огромни парични дарения, за да купуват политици.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху получи противоречаща на американската конституция покана от тогавашния председател на Камарата на представителите Джон Бонер да се обърне към Конгреса през 2015 г., за да иранското иранското ядрено споразумение на президента Барак Обама. Откритата неприязън на Нетаняху към Обама и неговият съюз с Републиканската партия обаче не попречиха на Обама да одобри 10-годишен пакет от военна помощ за Израел на стойност 38 млрд. долара през 2014 г. – тъжен пример за това до каква степен американска политика е в плен на израелските интереси. Тази инвестиция на Израел и неговите поддръжници си струва, особено като се има предвид, че през последните 20 години САЩ също така похарчиха над 6 трлн. долара, за да водят в безплодни войни в Близкия Изток – войни, които също обслужват интересите на Израел и неговото лоби. Тези войни са най-големият стратегически провал в американската история, ускориха упадъка на американската империя, банкрутираха нацията в момент на икономическа стагнация и нарастваща бедност, и настроиха огромни части на света срещу нас.
Колкото по-дълго бива приеман лъжливият израелски наратив, толкова повече вода се налива в мелницата на расистите, фанатиците, теоретиците на конспирацията и крайнодесните групи във и извън Израел. Постоянното изместване на политиката в Израел към крайната десница насърчи изграждането на съюз между управляващите в Израел и християнската десница, мнозина от чиито представители са антисемити.
Колкото повече Израел и израелското лоби насочват обвиненията си в антисемитизъм срещу онези, които се застъпват за палестинските права, както направиха с бившия лидер на британската лейбъристка партия Джереми Корбин, толкова повече те окуражават истинските антисемити.
Расизмът, включително антисемитизмът, е много опасен. Това не е лошо само за евреите. Лошо е за всички. Това дава сила на тъмните сили на етническата и религиозна омраза. Расисткото правителство на Нетаняху е изградило съюзи с крайнодесни лидери в Унгария, Индия и Бразилия, и беше тясно свързано с Доналд Тръмп. Расистите и етническите шовинисти, както видях и във войните в бивша Югославия, се подхранват един друг. Те разделят обществата на поляризирани, антагонистични лагери, които говорят само на езика на насилието. Радикалните джихадисти се нуждаят от Израел, за да оправдаят насилието си, точно както Израел се нуждае от радикалните джихадисти, за да оправдае насилието си. Тези екстремисти са идеологически близнаци.
Тази поляризация стимулира създаването на обхванато от страх, милитаризирано общество. Тя позволява на управляващите елити в Израел, както и в САЩ, да отнемат гражданските свободи в името на националната сигурност.
Израел провежда програми за обучение на милитаризирана полиция, включително на полицаи от САЩ. Страната е глобален играч в индустрията бойни безпилотни самолети, където се конкурира с Китай и САЩ. Израел подпомага стотици стартъп компании за кибернаблюдение, чиито иновации в шпионирането според израелския вестник Haaretz са използвани “за откриване и задържане на правозащитници, преследване на членове на ЛГБТ общността, заглушаване на гражданите, критикуващи своите правителства, и дори фабрикуване на обвинения за богохулство срещу исляма в мюсюлманските страни, които не поддържат официални отношения с Израел.“
Израел, подобно на САЩ, е отровен от психозата на постоянната война. Един милион израелци, много от които сред най-просветените и образовани, вече са напуснали страната. Най-смели борци за човешките права, интелектуалци и журналисти – както израелци, така и палестински – са подложени на постоянно следене от страна на властите, на произволни арести и злобни кампании за оклеветяване.
I saw a lot more instances of entirely unnecessary, provocative behavior by Israeli police/military today. At Damascus Gate (stun grenades thrown at peaceful Palestinian group), in Sheikh Jarrah (skunk water fired on Palestinian homes) & Bethlehem (volleys of tear gas) pic.twitter.com/7AhW5mKcjM
— Mark Stone (@Stone_SkyNews) May 18, 2021
Организирани тълпи и банди, включително главорези от десни младежки групировки като Im Tirtzu, физически нападат дисиденти, палестинци, израелски араби и африкански имигранти в бедните квартали на Тел Авив. Тези еврейски екстремисти нападат и палестинците и в квартала Шейх Джара и настояват те да бъдат изхвърлени от домовете си. Те са подкрепяни от редица антиарабски групи, включително партия Отзма Йехудит, идеологически потомък на забранената партия Кач, движението Лехава, което призовава всички палестинци в Израел и окупираните територии да бъдат прогонени в съседните арабски държави, както и La Familia, организация на ултрадесни футболни хулигани. На иврит Лехава означава ‘пламък” и е акроним на „Предотвратяване на асимилацията в Светата земя”. Банди от тези еврейски фанатици организират охранявани от израелската полиция маршове през палестинските квартали, включително в окупирания Източен Йерусалим. При тези акции те крещят на затворените в къщите си палестинци “смърт на арабите”, което е и популярно скандиране на израелските футболни мачове.
Управляващите в Израел прокараха поредица от дискриминационни закони срещу неевреите, които наподобяват расистките Нюрнбергски закони, обезправяващи евреите в нацистка Германия. Законът за приемане в общности например позволява „малки, изключително еврейски градове, изградени в израелския Галилейски регион, да отхвърлят официално кандидатите за пребиваване на основание „пригодност към основния светоглед на общността“. Израелската образователна система, като се почне от началното училище, използва Холокоста, за да представя евреите като вечни жертви. Тази виктимизация се използва като машина за индоктринация, оправдаваща расизма, ислямофобията, религиозния шовинизъм и обожествяването на израелските военни.
Има много паралели между деформациите, които приклещват Израел, и деформациите, които приклещват САЩ. Двете страни се движат със светлинна скорост към фашизъм на 21-ви век, прикрит с религиозен език, който ще отмени това, което е останало от нашите граждански свободи, и ще потъпче анемичните ни демокрации. Провалът на САЩ да отстояват върховенството на закона, да изискват палестинците, които са безсилни и без приятели, дори сред арабския свят, да получат основни човешки права, отразява изоставянето на уязвимите в самото американско общество. Страхувам се, че сме се запътили надолу по същия път, по който и Израел. Това ще бъде катастрофално за палестинците. Ще бъде ще бъде катастрофално и за нас. И цялата съпротива срещу, както смело ни показват палестинците, може да дойде само от улицата.
*Крис Хеджис е бивш шеф на бюрото в Близкия изток на „Ню Йорк Таймс“, носител на наградата „Пулицър“ и колумнист в Scheerpost. Автор е на няколко книги, сред които „Америка: Прощалното турне“, „Американски фашисти: Християнската десница и войната срещу Америка“ и „Войната е сила, която ни дава смисъл“.
About The Author
