В Колумбия днес се провежда поредна национална стачка като част от продължаващите вече над три седмици мащабни протести срещу антисоциалната политика на властите и полицейското насилие.
Към панорамата на това масово недоволство се добавя и отзвукът от дошлата вечерта на 18 май новина, а именно: че на венесуелска територия, в граничната зона между Колумбия и Венесуела, ударна група от навлезли в съседната държава колумбийски военни е атакувала и убила известния бивш партизанин от ФАРК Хесус Сантрич, който от 2019 г. заедно със съмишленици отново се върна в планината.
Нападението е станало на 17 май в района Сераниа дел Периха, между Ел Чалет и Лос Лаурелес, посочва съобщение на сайта на „дисидентстващата” ФАРК-ЕП, в чието командване влизаше Сантрич. В съобщението се твърди, че осъществилата акцията колумбийска военна част е действала по нареждане на президента на Колумбия Иван Дуке.
Камионетката, с която пътувал Сантрич, попаднала в засада на нападателите. Тя била обстреляна от автомати, а също така срещу нея са хвърлени гранати. След като атакуващите се убедили, че Сантрич е мъртъв, те отрязали малкия пръст на лявата му ръка – предполага се, за идентификация.
Минути по-късно наблизо кацнал жълт хеликоптер, с който ударната военна група отлетяла към Колумбия.
В съобщението на ФАРК-ЕП се изразяват съболезнования към семейството партизанския водач и е посочено още: „Сантрич падна свободен. Свободен, както искаше. Свободно мечтаещ за една Нова Колумбия с истински мир, със социална справедливост, демокрация и достоен живот за хората ѝ, за бедните, изключените и дискриминираните, за мирното население, което сега е атакувано брутално по улиците от армията и полицията по заповед на жестоката тирания на Иван Дуке и Алваро Урибе (крайнодесен експрезидент, ментор на Дуке – б. р.).”
В текста се отправя и насърчаване към „колумбийски народ, мобилизиран от над 20 дни в постоянни протести срещу лошото управление”, да не намалява натиска си за „сваляне на проклетия режим” и за установяване на „ново правителство на народа и за народа”.
Твърденията на ФАРК-ЕП за обстоятелствата на гибелта на Сантрич засега не са потвърдени официално нито от Богота, нито от Каракас. Колумбийският военен министър Данило Молано написа в Туитър, че се извършва проверка на постъпили от разузнаването сведения за смъртта на Сантрич и „на други престъпници”, като е добавил: „Ако фактите се потвърдят, това ще е доказателство, че във Венесуела намират убежище наркотрафиканти”. Той визира отправени към Сантрич обвинения за участие в наркотрафик, заради които САЩ поискаха екстрадицията му още преди 3 години. Миналата седмица това искане бе одобрено от колумбийския Върховен съд.
Властите в Богота отхвърлят твърденията за участие на колумбийската армия в убийството на Сантрич и уверяват, че то е резултат от „сблъсък между банди”.
В колумбийски и американски медии се появиха версии, че Сантрич може да е загинал при конфронтация със съперничеща бунтовническа групировка, или да е бил убит от „ловци на награди“, тъй като правителството на САЩ е обявило 10 милиона долара а главата му, а правителството на Колумбия – равностойността на още около 1 милион долара. Авторите на тези версии изтъкват като учудващ факта, че никъде не е публикувана снимка на мъртвия Сантрич.
Нито от армията, нито от правителството на Венесуела още няма официален коментар по случая. Но от месеци Каракас алармира за инфилтриране от Колумбия на паравоенни групировки в гранични зони между двете страни, където се провокират безредици и сблъсъци. Венесуелски официални представители нееднократно са коментирали, че целта вероятно е да се търси повод за открит военен сблъсък.
Ако се докаже колумбийско военно участие в ликвидирането на Сантрич и ако бъде потвърдено, че това наистина е станало на венесуелска територия, такова посегателство срещу суверенитета на чужда държава ще предизвика и международен скандал.
Ситуацията поражда неминуеми асоциации с печално прочулата се операция „Феникс” на колумбийската армия, осъществена на 1 март 2008 г. в горско-планинска зона на територията на Еквадор, близо до колумбийско-еквадорската граница, където се е разполагал лагер на ФАРК. Ударът тогава е осъществен с ракети от колумбийските ВВС, които избиват хората в лагера – сред тях и номер 2 в командването на ФАРК Раул Рейес. А след това е осъществено и наземно нахлуване на колумбйски военни, които изземват важна документация на партизаните, включително и съдържащия много данни личен лаптоп на Рейес. Сред десетките жертви на онази операция има и четирима студенти от Мексико, отишли в лагера да изследват културно-образователните програми на колумбийските партизани, които са отделен феномен в дългогодишната дейност на ФАРК.
Операция „Феникс” тогава предизвиква възмущението на еквадорското правителство начело с президента Рафаел Кореа и дълбока криза в колумбийско-еквадорските отношения.
Тепърва ще видим какъв ще е ефектът от сегашния случай със Сантрич върху и без това острите колумбийско-венесуелски отношения.
Сантрич е емблематична политическа фигура, така че убийството му отеква силно, макар и нееднозначно, и във вътрешноколумбийски план.
В „Барикада” неколкократно сме разказвали историята му и сме описвали ескалацията около името му от последните години.
Недоживелият два месеца и половина до 55-годишнината си Хесус Сантрич е деен участник в мирните преговори между ФАРК и правителството на Колумбия още от старта им през 2012 г. Влизал в делегациите на въстаническата групировка във всички кръгове на разговорите с международно посредничество в Осло и Хавана и лично е допринесъл за изготвянето на мирното споразумение, сключено след много инфарктни обструкции от крайната десница през есента на 2016 г.
Сантрич е известен и като един от най-големите интелектуалци от редиците на ФАРК, създал и водил навремето предавания по партизанското радио „Боливарска радиомрежа – Гласът на съпротивата”.
Слушателите го знаят от ефира, но никой няма представа как изглежда, докато не се появява на мирните преговори в Осло и Хавана. А там веднага привлича вниманието на медиите най-вече с черните си очила, които никога не сваля, и със също неизменната си палестинска кърпа, увита около врата. Очилата издават, че Сантрич е сляп и той обяснява на репортерите, че това е резултат на генетично заболяване, наречено синдром на Лебер – при него зрението започва да се влошава още от юношеството и постепенно се губи напълно.
Хесус Сантрич всъщност не е истинското му име. Така се е казвал негов близък приятел – студент левичар, застрелян пред очите му през 1990 г., при окървавяването на тогавашния пореден провалил се опит за помирение в страната. В памет убития си приятел той тогава взима името му като свое и се присъединява към ФАРК. По онова време е 24-годишен.
Роден е на 30 юли 1966 г. в многолюдно семейство с общо осем деца и прекарва детството си в своето родно селце Толувиехо в департамента Сукре – до карибското крайбрежие. Родителите му – и двамата с университетски дипломи по философия – са били учители там. Запаленият по древногръцката култура баща е този, който му дава сложното рождено име Сеусис Паусиас – в чест на двама древногръцки художници от 4-ти век пр. Хр. Така че по паспорт той е Сеусис Паусиас Ернандес Соларте. Високата си образованост също дължи на родителите си. Още 14-годишен слага очила и зрението му започва прогресиращо да се влошава.
По-късно следва право и социални науки Атлантическия университет на град Баранкия, магистратурата му е по история. Като студент става активист на Комунистическата младеж и през 1984 г. е избран за водач на левичарско студентско движение. Именно в неговите редици се сприятелява с Хесус Сантрич, който през 1990 г. е застрелян пред очите му. Това убийство разтърсва Сеусис Паусиас и той решава, че няма мирен път за превръщане на света в по-справедливо място. Приема името на убития си приятел и отива в редиците на ФАРК. А там – понеже вече почти е изгубил зрението си, а от друга страна има много разностранна подготовка – се превръща в един от идеолозите на формацията, разяснява позициите ѝ в радиопредаванията си, редактира и съчинява възвания. Докато е в планината, написва и няколко книги.
Когато се включва в преговорите за мирния процес в Колумбия, той най-твърдо отстоява условието ФАРК да се разоръжи, чек след като правителството изпълни всички поети ангажименти към партизаните – най-вече гаранциите за сигурността им и освобождаването на всички намиращи се по затворите въстаници и техни помощници. Надделява обаче по-компромисното крило на ФАРК – и разоръжаването започва още преди другата страна да осъществи своите задължения.
Сантрич е мрачен и скептичен при тържественото подписване на мирното споразумение в Картахена през 2016-та. Преди церемонията той отсича: „Ще ни убият!”
Уви, реализацията на мирния процес през годините, изминали оттогава, е съпроводена с толкова драстични нарушения на човешките права, с толкова убийства на бивши партизани и на социални активисти, че у Сантрич и други негови „дисидентстващи” съмишленици в легализираната ФАРК расте все по-голямо възмущение. От техните среди съответно звучат и най-остри критики към властите.
В изборите на 11 април 2018 г. Сантрич е сред избраните за депутати членове на ФАРК, на които според мирното споразумение са гарантирани 10 места в Националния конгрес. Но малко преди да заеме своето депутатско място и да получи съответния имунитет, Сантрич е арестуван на 9 април 2018 г.зарад отправено от САЩ искане за неговата екстрадиция. Отправено му е обвинение, че е замесен в опит да се внесат на американска територия 10 тона кокаин. Основанието за това е видеозапис с неясен произход и без звук, на който се вижда как Сантрич разговаря с някакви хора край маса. Твърди се, че хората са от мексикански наркокартел.
Самият Сантрич и съратниците му от ФАРК възмутено отхвърлят обвиненията и твърдят, че всичко е постановка и показна разправа, за да бъде сплашена цялата левица.
Делото на слепия експартизанин се гледа по общия ред, въпреки че мирното споразумение предвижда или амнистия, или разглеждане на казусите с обвинявани партизани от специално създаден съдебен орган, наричан JEP („Специално правосъдие на мира”).
След дълги съдебни процедури и силен обществен натиск в крайна сметка Сантрич е освободен от затвора около година по-късно – през май 2019 г. А на 11 юни с. г. най-после се заклева и като депутат в Конгреса. Но остава в тази позиция само броени дни, защото на 30 юни службата, натоварена да бди за сигурността на законодателите, обявява, че той е „излязъл от своята схема за протекция” и „местоположението му е неизвестно”.
Следва нова заповед за арест на Сантрич, включително и през Интерпол. Скоро след това става ясно, че е „изчезнал” и друг известен бивш партизанин и близък приятел на Сантрич – Иван Маркес.
Заедно с други съмишленици, и двамата се появяват на видео, разпространено в края на август 2019-та. Облечени отново във военни униформи, те обявяват, че споразумението за мир е „предадено” и че се „връщат в планината”. Иван Маркес заявява: „Никога не сме били победени или разгромени идеологически. Затова борбата продължава. Историята ще запише, че ни принудиха отново да хванем оръжието. Знамето на съпротивата не е паднало. Народите имат универсалното право да се вдигат въоръжени срещу потисничеството. Нашата стратегическа цел е мирът в Колумбия, но мир със социална справедливост, демокрация, суверенитет. Мир, който гарантира живота. Мир, който дава хляб, покрив, работа, вода, здравеопазване, образование”.
Срещу Маркес и Сантрич се посипват критики за „разцепление” и „предателство” от страна на бивши техни другари, които продължават да поддържат мирния процес и институционалната интеграция на превърнатата вече в политическа партия ФАРК.
На свой ред официалната власт в лицето на президента Иван Дуке директно клейми Макрес-Сантрич като „престъпници” и „терористи”. Казусът се вплита и в напреженията със съседна Венесуела, която е обвинявана от колумбийските управляващи, че е дала подслон на „върналите се в планината” – нещо, което винаги е било отричано от Каракас.
Ако сега се докаже убийството на Сантрич на венесуелска територия от колумбийски военни, скандалът, разбира се, ще е двояк. От една страна, това ще са недопустими действия на територията на суверенна държава, а от друга – Богота вече показа, че ще атакува Венесуела задето е приютила „наркотрафэикант”, макар тези обвинения срещу Сантрич никога да не са били доказвани в съда. Многозначително е, че убийството му идва само седмица, след като Върховният съд на Колумбия в крайна сметка все пак одобри екстрадицията му в САЩ. За кого всъщност е най-изгодно, че той замлъкна завинаги?
About The Author
