През изминалите две десетилетия броят на милиардерите по света е нараснал повече от петкратно, като най-големите лични състояния вече надминават 100 млрд. долара. С времето се появяват все повече предупредителни сигнали, че нарастващото неравенство се превръща във все по-голям политически проблем и заплашва да предизвика масови реакции срещу самия капитализъм, пише индийският фондове мениджър Ручир Шарма в свой анализ, публикуван във Financial times.
Пандемията само е подсилила тази тенденция. Докато вирусът се разпространяваше, централните банки по света инжектираха 9 трилиона долара в опит да поддържат глобалната икономика на повърхността. Голяма част от тези стимули обаче отидоха във финансовите пазари, а оттам и в нетната стойност на ултрабогатите. Общото богатство на милиардерите по света е нараснало с 5 трлн. до 13 трлн. долара за 12 месеца – най-драстичния скок, отчитан някога в годишната класация на милиардерите на списание Forbes.
През изминалата година се наблюдава бум не само на състоянието на милиардерите, но и на техния брой. Списъкът на Forbes за 2021 г. е набъбнал рекордно с почти 700 имена и вече включва над 2700 милиардера. Най-големият скок е в Китай, където през последната година са се появили 238 нови милиардери – по един на всеки 36 часа – и общият им брой вече е 626. След това се нареждат Съединените щати, където броят на милиардерите се е увеличил със 110 до 724.
Както в САЩ, така и в Китай, най-богатите са увеличили вече огромните си състояния със суми, които доскоро изглеждаха невъзможни за натрупване през един човешки живот. Личното богатство на основателя на Tesla Илон Мъск например е нараснало с 25 млрд. долара до нас 150 млрд. долара. В САЩ това подсилва гнева на изявени прогресивни политици като Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, които призовават милиардерите да бъдат облагани, докато вече не са милиардери. Макар президентът Джо Байдън да не се присъединява към тези призиви, той започна да припява в подобен тон и да посочва огромните печалби на милиардерската класа по време на пандемията като аргумент за по-високо облагане на богатите.
Ручир Шарма отбелязва, че в родната му Индия гневът срещу новият супербогат елит е започнал видимо да нараства още преди 20 години. Разборът на милиардерския списък на Forbes помага да се разбере защо. Макар Индия да е сравнително бедна страна, милиардерското богатство не набъбнало до размер, еквивалентен на над 17% от брутния вътрешен продукт – едно от най-високите нива в света. Голямата част от тези печалби са натрупани от ограничен кръг фамилии и бизнес сектори, пословични с ширещата се корупция.
Шарма отбелязва, че данните за милиардерите на Forbes могат да се използват за оценка в кои държави има най-висок риск от бунт срещу богатството – и предупреждава читателите на финансовия ежедневник, че тази заплаха никога не е била толкова ясно очертана, колкото сега.
За оценката си къде националните милиардерски елити са най-раздути, Шарма използва не само данните за дела на богатството им от БВП на съответната страна, но и информацията откъде идва богатството им и какъв е техният принос в икономиката. За идентифициране на окопаните богаташки фамилии, той изчислява дела на милиардерските състояния, произтичащи от наследственото богатство. Той също така разграничава “добрите” и “лошите” милиардерски елити, като като изчислява какъв дял от богатството им идва от чисти и производствени индустрии, и какъв от непродуктивни, замърсяващи и склонни към корупция бизнеси като петрол и недвижими имоти.
За разлика от Индия, в САЩ милиардерската класа е изглеждала доста балансирана в това отношение в началото на миналото десетилетие. Към 2010 г. милиардерското богатство в САЩ е възлизало на около 10% от БВП, което е близко до средните нива в богатите държави. Освен това сравнително малко от най-известните тогава магнати в САЩ са наследили богатство си или са го натрупали в “мръсни” индустрии, поради което общественото мнение за тях е бил по-благосклонно.
Но към 2015-та картината вече се е променила поне по един ключов показател – милиардерското богатство е скочило до 15% от БВП на САЩ. Същата година Бърни Сандърс стана първия кандидат за президент, водещ кампания срещу “милиардерската класа”, след което тази реторика намери стабилно място в американската политика.
Печалбите на капиталовите пазари през 2020 г. бяха движени основно от технологичните компании и облагодетелстваха техните собственици, които в много случаи спадат към категорията “постигнал сам”. Делът на богатството, притежавано от потомци на богаташки фамилии и “лоши милиардери” спадна. “Добрите” милиардери имат водещи позиции в тази класа, но мащабът на общото милиардерско богатство набъбна до 20% от БВП само в рамките на една година.
Ручир Шарма е анализирал 10-те най-големи развити икономики и 10- те водещи “нововъзникващи” икономики, и е установил, че милиардерската класа в САЩ е втората най-раздута сред тях. На първо място учудващо е Швеция, чиято слава на социалдемократическа утопия е все по-незаслужена. През последните пет години броят на милиардерите в Швеция е нараснал от 26 до 41, като 10 от тях са се пръкнали само през последната година. По време на ковид кризата тяхното богатство е нараснало от 20% до близо 30% от БВП на страната.
Подобна тенденция се наблюдава и в традиционно социалната Франция, където милиардерското богатство постепенно е нараснало още преди пандемията, а през изминалата година е скочило от 11% до 17% от БВП. Същевременно в Обединеното кралство богатството на милиардерите остава сравнително стабилно като дял от БВП, като през изминалата година е нараснало леко до 7% от БВП.
Това показва, че обичайните стереотипи – за необуздания англосаксонски капитализъм или френската и шведска уравниловка – не осигуряват особено обективна картина за състоянието на ултра богатите.
По подобен начин Китай вече не е такъв бастиона на “държавния капитализъм”, за какъвто го смятат някои. Не само че там се наблюдава най-голямата експлозия от нови милиардери, но през 2020 г. тяхното колективно богатство е нараснало с почти 1 трилион долара, увеличавайки двойно дела си от БВП до 15%. Промените в списъка на милиардерите в Китай отразяват скорошния упадък на старата икономика, доминирана от компании за суровини и недвижими имоти, и възхода на нова икономика, водена от компании в сектори като електронната търговия и фармацевтиката, които генерират по-голямата част от богатството.
Дали бум от този мащаб е стабилизиращ или дестабилизиращ за икономиката, зависи отчасти откъде идва богатството. В Китай, както и в САЩ, повечето от новите милиардери се издигат в динамични, високопродуктивни индустрии, водени от технологии и производство. Подобно на Тайван и Южна Корея, около 40% от новонатрупаното богатство идва от “добрите” бизнеси.
Китайските власти изглеждат разкъсвани от противоречиви чувства за това как да съчетаят трупането на огромни богатства с каквото е останало от маоистките ценности. Дълго време изглеждаше сякаш Пекин налага неписано правило, че никой не трябва да натрупва лично богатство над 10 млрд. долара. Магнати, чиято нетна стойност доближаваше тази граница, често се оказаха обект на изненадващи държавни разследвания. Но бързият възход на интернет компаниите доведе и до рязко нарастване на богатството на основателите им, вероятно твърде бързо, за да могат властите да реагират. През 2014-та за пръв път официалното богатство на китаец надмина 10 милиарда долара, а седем години по-късно в страната имат над 50 души със състояние, надвишаващо тази сума. Скорошните стъпки на властите да поставят под контрол интернет магнати като Джак Ма (чието нетно богатство възлиза на 48 млрд. долара) показват, че Пекин отново затяга хватката. Но тъй като целта на Китай да замени САЩ като водещата световна икономика зависи от мощта на технологичния сектор, може би няма да стиска твърде силно.
Отношението на Америка към нейните милиардери също е сложно. Заради силата на мита, че всеки може да стане приказно богат, САЩ рядко са били склонни да се прицелват в онези, които са реализирали “американската мечта”. Само в периоди на екстремно неравенство, като ерата на бароните-грабители от началото на 20 век, магнати като Джон Рокфелер са били приемани като обществени врагове. Въпреки че все по-често се говори за нова “позлатена епоха”, доскоро водещите магнати в САЩ бяха по-скоро възхвалявани, отколкото представяни като злодеи. За това помагаше изграждането на публичните образи на хора като Бил Гейтс или Уорън Бъфет като филантропи и издигнали се сами.
В най-общ план източниците на богатство на повечето щатски милиардери изглеждат по-малко съмнителни, отколкото в други страни. Около една трета идва от “добрите” бизнес сектори, което е най-високия дял сред развитите държави. Само около четвърт от състоянието им се дължи на наследство, спрямо средно 40% за всички милиардери по света и 60% от представителите на милиардерската класа в Швеция, Франция и Германия.
Мащабът на това богатство също изглежда малко по-различно, когато се постави в исторически контекст. Състоянието на най-богатия човек в света Джеф Безос от 177 млрд. долара изглежда умопомрачително. То представлява 0.8% от БВП на страната, но за сравнение богатството на Рокфелер е достигало 1.6% от БВП на САЩ. В други държави обаче има много съвременни рокфелеровци, включително петима в Швеция, по двама в Мексико, Франция, Индия и Индонезия, и по един е Испания, Канада, Италия и Русия. Модният магнат Амансио Ортега от Испания, телекомуникационният титан Карлос Слим от Мексико и Бернар Арно от Франция имат състояния, еквивалентни на повече от 5% от БВП на родната им страна.
Мащабите на богатството на мегамилиардерите и нарастващият им брой навличат политически гняв върху цялата им класа, без значение какви са предполагаемите им постижения или принос. Ръководители на щатските технологични гиганти бяха привиквани пред Конгреса и биват представяни като хищни, всемогъщи монополисти. Ако през 2016-та Бърни Сандърс бе склонен да приеме, че има някои “добри милиардери” като Гейтс, то днес той набляга на факта, че само трима души – Гейтс, Безос и Бъфет – разполагат с повече богатство от половината американски семейства взети заедно. В американската политика “голям” все по-често става синоним на “лош”, и предложенията на прогресивни политици за облагане на богатите получават все по-солидна подкрепа, дори сред някои републикански избиратели, изтъква Шарма.
Засега обаче реакцията срещу ултра богатите в САЩ се ограничава от трайната популярност на многото „добри“ милиардери – въпреки абсурдно огромните им лични богатства. Мнозина млади хора продължават да виждат като герой-мечтател, който изгражда нова икономика, вървяща на батерии, която ще ни спаси от глобалното затопляне. Много от неговите 53 милиона последователи в Twitter вероятно са готови да преглътнат факта, че състоянието му е нараснало шесткратно през миналата година.
Макар в Германия също да се наблюдава бум на милиардерите, обществената реакция изглежда по-различно. Броят на милиардерите в страната е скочил от 29 на 136 през миналата година, но общото им богатство е нараснало съвсем малко като дял от БВП. Повечето от тях поддържат нисък профил, не парадират с яхти в Сен Тропе, и никой от тях не се откроява като “рокфелеров” тип. Средното богатство на 10-те най-заможни германци е 23 млрд. долара, в сравнение със 105 млрд. за десетимата най-богати в САЩ. Много от тези състояния са наследствени, но често става въпрос за бизнеси, известни като Mittelstand – семейно управлявани, малки или средни компании, които се считат за гръбнак на германската индустрия и все още са приемани като източник на национална гордост. Вероятно поради това в страната не се наблюдава антимилиардерско движение, еквивалентно на това в САЩ.
Фигури като починалият преди няколко години основател на IKEA Ингвар Кампрад все още да получават високо обществено одобрение в Швеция, но след като пандемичният милиардерски бум от 2020 г. превърна страната в земя на новите рокфелеровци, не е ясно дали шведите ще продължават още дълго да приемат семейните богатства като нещо фундаментално добро. Управляващите във Франция, които наскоро премахнаха данък богатство, могат също да се окажат под още по-голям натиск да преосмислят тази политика на фона на огромните печалби на местните милиардери, идващи основно по линия на наследство и “лоши” индустрии.
Макар британската милиардерска класа да изглежда като цяло балансирана според повечето критерии на Шарма, сред развитите икономики тя се нарежда на второ място след Австралия по дял на новозабогателите от “лоши” бизнеси, благодарение на скорошни бум на компаниите за недвижими имоти.
Шарма посочва, че Русия дълго време е била нещо като като световна столица на “лошите” милиардери, но през изминалата година е била изпреварена от Мексико. Бумът през 2020 г. е увеличил дела на милиардерско богатство в Мексико от “лоши” бизнеси до 75%. В Русия 60% от състоянието на милиардерите попада в тази графа, което е три пъти по-висок дял от средното за развиващите се икономики.
Докато мексиканската милиардерска класа се състои “само” от 13 души, списъкът на руските милиардери е изненадващо дълъг и включва 120 имена. Шарма посочва, че делът на наследствено богатство в Русия е много нисък, което има очевидна причина – трупането на тези богатства започва след разпада на Съветския съюз, така че просто не е имало време да да бъдат предадени на следващи поколения. Предишни изследвания са установявали, че повечето руски милиардери живеят във или около Москва, макар същевременно да имат репутация, че обичат да парадират с богатството си по света. Докато руските власти засега успяват да овладеят трупането се социално недоволство, в Мексико гневът от неравенството спомогна за избирането на левия президент Андрес Мануел Лопес Обрадор.
В другия край на класацията е Япония, където богатството на милиардерите възлиза на общо едва 4% от БВП, като малка част от него идва от наследство или “лоши индустрии”. Според Шарма резултатите на страната са почти “твърде добри”, тъй като могат да се интерпретират като резултат от дългата икономическа стагнация.
About The Author
