Чили за втори път дава пример на света за мирна революция. Отново чрез гласа на урните и демокрацията зашлеви неолиберализма, наследството от диктатурата, съглашателството на „левоцентристи“ и десница и показа на всички ни как се прилага на практика легендарния рефрен „El pueblo unido jamás será vencido!“ („Народът обединен никога няма да бъде победен!“).
Резултатите от чилийските „мегаизбори“ на 15 и 16 май са наистина исторически – съкрушителен разгром на обединения съюз на десницата. Той взима само 21% от подадените гласове за Конституционен конвент – 155-членния орган, който през следващата една година трябва да изработи нова конституция на страната, заместваща все още действащата сега, наложената от Пиночет през 1980 г. Така десните ще имат не повече от 39 гласа в конвента, а мечтаеха да имат поне 52, тоест една трета от гласовете, за да могат да блокират изработването на „прекалено“ социална нова конституция. Но нищо вече не може да блокира промяната.
Двата алтернативни съюза – на по-решителната (с участието на комунистите и Широкия фронт) и на по-въздържаната („центристка“) левица – печелят съответно 16% (27 места) и 15% (25 места), което прави точно решаващата една трета от гласовете.
Но има и нещо още по-важно – на първо място по брой гласове и места излизат абсолютно независимите, необвързаните с никоя политическа сила кандидати. Те печелят около 36% от гласовете и 48 места в конвента.
И още нещо невиждано досега – представителите на коренните народи в Чили по предварително договорени условия получават гарантирани 17 места в конвента.
Обратът е исторически, защото е ясно, че при това разположение на силите чилийците ще получат категорично отхвърляща неолиберализма и залагаща на социалната солидарност и справедливост нова конституция. Ще сложат най-после кръст и на прикрития пиночетизъм. А това ще е знаково послание и към целия свят тъкмо от страната, в която античовешкият експеримент на „чикагските момчета“ беше приложен за първи път под ботуша на Пиночет и оттам бе разпространен като вирус навсякъде из планетата.
Важно е да се обърне внимание и на другите резултати в сегашните чилийски „мегаизбори“, защото на 15 и 16 май се гласуваше и за общински съветници, кметове и губернатори. Впечатляваща победа печелят комунистите в Сантяго – досегашната съветничка от ЧКП в градската управа, 30-годишната икономистка Ираси Хаслер, е избрана с убедителна преднина за кмет на чилийската столица. Смятаният вече за бъдещ президент на Чили много популярен кмет на столичната община Реколета – комунистът Даниел Хауде, е преизбран с над 65% от гласовете. В много ключови общини и важни градове като Виня дал Мар кметските места са спечелени от Широкия фронт – ляво обединение с участието на партиите „Демократична революция“, „Социална конвергенция“ и „Комунес“. Широкият фронт си сътрудничи успешно с комунистите и заедно с тях е част от сформираното за сегашните избори обединение „Одобрявам достойнството“.
Салвадор Алиенде бе напълно прав, когато под бомбите на Пиночет предрече на 11 септември 1973 г.: „Историята е наша и я правят народите… Ще се отворят пак широките булеварди, по които ще тръгне свободният човек, за да построи едно по-добро общество“. Ето, виждаме го.
Тези думи се повтаряха като слоган и през октомври, ноември, декември 2019-та, когато Чили изригна в най-масовите протести в историята си, залели всички широки булеварди, тесни улички, малки и големи площади из страната. После пандемията захлупи с ограничителни мерки този врящ котел, но така и не успя да спре процесите под похлупака. След принудително пандемично отлагане, през октомври м. г. все пак се състоя референдумът, на който със 78% от гласовете чилийците твърдо изискаха нова конституция и изработването ѝ от специално избран конвент. Така дойдоха и сегашните избори, също минали през отлагане. И се видя, че когато народът е узрял за промяна на съдбата си, нищо не може да го спре и нищо не може да отложи промяната.
„El pueblo unido jamás será vencido!“
About The Author
