14,9 милиона избиратели в 19-миилионно Чили са призовани пред урните на 15 и 16 май, за да изберат 2252 общински съветници, 345 кмета и 16 регионални губернатори.
Управляващите основателно се боят, че 90-те процента отхвърляне на правителството на десния президент Себастиян Пинера ще ударят и по кандидатите на дясната коалиция „Да вървим, Чили”, която взе властта за втори път през 2018 г.
Но най-важният елемент на сегашния вот е небивалото досега гласуване за 155 члена на Конституционен конвент. Те ще трябва в рамките на максимум една година да изработят нова конституция. Това ще е първият път, откакто страната се върна към демокрацията през 1990 г., когато чилийското общество ще може да смени основния закон, наследен от диктатурата на управлявалия 17 години Аугусто Пиночет.
Кампаниите на всички кандидати бяха проведени в рамките на ограниченията, свързани с пандемията. Заради нея и без това редица гласувания бяха отложени. Така например, губернаторите трябваше да бъдат избofiрани още през октомври м. г., но в крайна сметка за тях също ще се гласува едва сега.
И така, дойде моментът на вота. Все пак чилийките и чилийците ще трябва да спазват мерките за превенция, утвърдени от Изборната служба (Servel). Рисковете се смятат за снижени, тъй като в Чили са ваксинрани вече 45% от населението. Но въпреки това избирателите ще са задължени да спазват физическа дистанция от най-малко един метър, задължително да носят маски, да се дезинфекцират постоянно с гел на спиртна основа и да носят собствен молив за отбелязване на предпочитанията си върху бюлетините.
С предимство при гласуването в коя да е секция ще се ползват бременните жени, хората с някакви увреждания, избирателите, нуждаещи се от чужда помощ, както и лицата, по-възрастни от 60 години.
Гласуването е проточено в рамките на два дни с цел да се избегне струпването на много хора. Подадените в първия ден гласове ще се ползват със специална защита, докато не се съберат всички гласове в края на втория ден – тоест, в последните изборни часове в неделя, 16 май, и не започне официалното броене. Първо ще се броят гласовете за членове на Конституционния конвент, после за губернатори и кметове, а чак накрая – за общински съветници.
Очакванията
По отношение на вота за губернатори, сред управляващата коалиция „Да вървим, Чили” надделява песимизма, защото върху него неизбежно ще рефлектира ниската подкрепа за президента Пиниера, която се срина още при социалното изригване през 2019 г.
През последните седмици президентът преживя и нов вътрешен срив, когато бе принуден да приеме третото поред одобрено от Конгреса разрешение хората да могат да се възползват от 10% от своите натрупани в частни пенсионни фондове вноски (а в Чили пенсионната система функционира само така – б. пр.), за да се опитат чрез тях да преживеят социално-икономическите удари от пандемията. Пиниера до последно се противеше на това и дори се опита да спре мярката със свое контрапредложение в парламента – но то бе отхвърлено. Сондажите продължават да сочат крайно ниски нива на подкрепа за президента, срещу когото бе повдигнато и официално обвинение за престъпления срещу човечеството в Международния съд в Хага – заради полицейското насилие в станалите исторически протести от 2019-та.
Онова, което най-много плаши политическия блок зад Пиниера е, че през остатъкът от мандата му, завършващ през март догодина, над 80% от регионите може да са оглавени от губернатори от опозицията. Затова всички усилия на десницата са насочени към това да се предизвикат непременно втори турове във изборите за губернатори. Балотажът за този вид избори е предвиден за 13 юни.
Що се отнася до определянето кой ще влезе в Конституционния конвент, по този въпрос властва пълната неяснота. Безпрецедентният характер на този вот, лавината от номинации и разпиляването на кандидатите затрудняват предвиждането как точно ще бъде конструиран съставът на Конвента. Трябва да се има предвид, че за да бъде одобрен всеки един от членовете на бъдещия основен закон, ще се изисква подкрепата на най-малко две трети от членовете му.
Важно е да се отбележи и че има над 2000 независими кандидати за всички постове, за които ще се претендира тази събота и неделя. Това е важен знак колко много ѝ е писнало на голяма част от чилийското общество да понася доминиращата политическа класа и традиционните партии, които си поделят властта от края на диктатурата.
Де факто самото избиране на членовете на Конвента е резултат на това социално избухване с протестите през 2019-та. То се въплъти в проведения миналата година плебисцит, при който 78% гласуваха за нова конституция, която да консолидира демокрацията чрез равенство и включване.
Искането за обновление се олицетворява и от състава на онези 1468 кандидати, които се състезават за членове на Конституционния конвент. 77% от тях нямат никаква партийна политическа траектория, а средната им възраст е 44 години.
Конвентът
Сегашните избори са първите в Чили, ангажирани с равенството между половете. Още при дебатите дали да се организира такова гласуване бе постигнат ангажиментът листите да са съставени по равно от жени и мъже, като никой от половете на надскача другия с повече от едно място.
Освен това 17 от 155-те места в Конвента са запазени за представители на чилийските коренни народи (мапуче, аймара, рапа нуи, кечуа, атакаменьо, диагита, коя, чанго, яган и кауеск). Така те получават глас и вот, за да участват в създаването на конституция, която – за разлика от сегашната – да не ги дискриминира.
Левицата, левоцентристите и прогресивните не постигнаха договореност да се явят в настоящите избори в единен блок, така че участват поотделно – чрез коалициите „Листа на подкрепата” и „Подкрепа за достойнството”, плюс политическите формации Хуманна партия, Екологична партия, Патриотичен съюз и Партия на революционните работници.
Десницата, напротив, съумя да се договори и да се обедини в консервативния алианс „Да вървим за Чили”. Той включва пропрезидентската „Да вървим, Чили” и Републиканската партия.
Сред кандидатите има и много независими.
След обявяването на резултатите на 16 май спечелилите ще разполагат с 30 дни, за да поемат функциите си като членове на Конвента. След това президентът Пиниера ще трябва да насрочи първата му сесия, която се очаква да стане във втората половина на юни.
Оттам нататък членовете на Конвента ще работят в продължение на една година в двореца „Перейра” в Сантяго, за да подготвят новата конституция. Това ще стан в условията на неизбежен натиск откъм социалните сектори, които ще оказват своето влияние чрез исканията и протестите си, за не бъдат пропуснати изискваните от тях права.
Всеки член на Конвента ще получава месечна заплата от 2,5 милиона чилийски песос (около 3500 долара). Работата им трябва да приключи най-късно през юни догодина. Щом бъдат готови със своето предложение за конституция, то ще бъде подложено на нов референдум, за да може в пряк вот гражданството да го одобри или отхвърли.
Организационно с този етап ще е ангажиран вече приемникът на Пиниера на президентския пост, който ще бъде избран на изборите за нов държавен глава, предвидени за 19 декември т. г. Победителят в тях ще встъпи в длъжност през март 2022 г.
