В Колумбия не спада напрежението около продължаващите от 28 април протести. Конкретният им повод бе намерението на властите да въведат данъчна реформа, която би прехвърлила тежестта на икономическите поражения от коронакризата върху и без това най-пострадалите слоеве от населението. Под натиска на демонстрациите на 2 май президентът Иван Дуке отмени въвеждането на реформата в сегашния ѝ вид и обеща широк обществен диалог по проблемните въпроси.
Същевременно обаче бе засилено още повече и без това будещото силно възмущение брутално полицейско насилие срещу участниците в протестите. Продължиха да нарастват смъртните случаи сред демонстранти, като мнозина от тях – все млади хора – са убити с огнестрелно оръжие в резултат на посегателства от полицейски служители.
Протестите продължават, като един от водещите им акценти вече е насочен именно срещу полицейското насилие.
Към 10 май службата на националния омбудсман е обявила 26 жертви сред демонстрантите и една сред силите на реда. Социални и граждански организации обаче обявяват своя статистика, според която жертвите са 47, като най-малко в 39 от случаите смъртта е настъпила вследствие на полицейски действия. Има и около 360 души, обявени за „безследно изчезнали”.
Силен емоционален отзвук в цяла Колумбия предизвика известието, че на 10 май след 5-дневна кома е починал и един от активистите, превърнал се в емблема на тези протести – 37-годишният студент Лукас Вия Васкес, прострелян с 8 куршума по време на мирна демонстрация на 5 май. Негови приятели публикуваха в Туитър и видеозапис от протестното шествие, по време на което той е ранен смъртоносно. На кадрите се вижда как Лукас преминава покрай камерата и извиква към екрана: „Убиват ни тук, в Колумбия”. Това са последните му думи приживе, станали жестоко пророчески и за него самия.
Antes de irme a dormir, las últimas palabras de Lucas Villa.
Nos están matando en Colombia. pic.twitter.com/V4IjPGUsct
– Jaramillo (@JulianJaraUribe) May 6, 2021
„Убиват ни тук, в Колумбия” вече е и слоган, под който в социалните мрежи се разпространяват данни за репресиите и убийствата на демонстранти.
Друг случай, разтърсил колумбийците, са записи от стрелба, при която въоръжени цивилни откриват срещу група демонстранти от коренните народи, препречили с протестна блокада улица в град Кали – третия по големина в страната, смятан за „огнище” на най-решителна гражданска съпротива срещу властите. Въоръжените цивилни и полицаите, поискали да разчистят блокадата, са действали в синхрон – и това предизвиква особено силно възмущение в обществото.
В резултат на стрелбата са ранени 8 души от блокадата, повечето от тях жени активистки и защитнички на правата на коренните народи. На записите се вижда как след атаката други хора от блокадата подгонват с камъни и прътове нападателите, а после и подпалват няколко коли в квартала.
На фона на ескалиралото така още повече напрежение президентът Дуке отвърна с призив към общностите на местните народи да се върнат по родните си места и да не нагнетяват допълнително напрежение. Междувременно Дуке изпрати в Кали допълнителни сили на полицейските спецчасти и тежка техника, които да разчистват пътните блокади, възпрепятстващи снабдяването на града със стоки.
Призивите на държавния глава към диалог се разбиват в собствените му силови действия и не будят никакво доверие у обществените, синдикални и политически сили, подкрепящи протестите.
Основен мотор в тях е Единната централа на трудещите се и създаденият от нея Стачен комитет, който е категоричен, че протестните действия ще продължат, докато властите не разширят темите за диалог и не извършат решителен завой към сериозни социални ангажименти на държавата спрямо гражданите ѝ.
Поставяните искания са подобни на онези, които вече са издигани при предишните вълни от масово възмущение през 2019 и 2020 г. Ето някои от най-важните:
- Оттегляне на проекта за здравна реформа, който правителството прокарва без обществена дискусия и който залага на приватизации в сектора;
- Организиране на анти-ковид ваксинация за населението;
- Осигуряване на базисен дохдв в размер на минималната работна заплата в продължение на 6 месеца за онези 30 000 души, които са регистрирани като живеещи в крайна бедност;
- Защита на националното производство и сигурност в прехраната;
- Субсидии за малките и средни предприятия;
- Безплатно висше образование;
- Отказ от приватизации в обществения сектор;
- Отказ от приет указ, който фаворизира прекариатския труд в полза на предприемачите.
Може да се припомни, че ефектът на пандемията увеличи броя на „официално” бедните колумбийци до 42,5% от населението. Икономиката е паднала с 6,8%, а безработицата се е вдигнала до 16%.
Като се добави към всичко това и гневът от безнаказаното насилие на полиция, армия и ултрадесни паравоенни групировки, свикнали десетилетия наред да избиват левицата и гражданските активисти, става ясно, че сегашният протестен взрив в Колумбия е с прекалено дълбоки и широки корени, за да стихне лесно.
Не липсват обаче и опасения, че конфронтация, подклаждана от силовите реакции на властта, хлъзга страната към гражданска война.
About The Author
