Раду Стокица, Барикада Румъния
На 26 март 2021 г. работниците в метрото в Букурещ спряха работа и румънската столица остана без подземен транспорт за един ден. Спонтанният протест бе провокиран от лошата комуникация с правителството и от серия от противоречия между синдикалистите и министъра на транспорта Каталин Друла. Правителството провокира яростна медийна кампания срещу синдиката, като се фокусира върху неговия председател Йон Радой, когото представи като „мафиот“, недоволстващ от загубата на икономически ресурси. Според кабинета Къцу протестът е опит да се осуети премахването на търговските площи в метрото, 80% от които са стопанисвани от фирма на синдиката. Самите работници посочиха многократно, че тяхното недоволство е заради опасността от намаляване на заплатите и съкращения. Техният глас обаче бе много по-слабо чут в румънското медийно пространство. Известно е, че в румънското метро работят хора с високи заплати, а синдикатът им е силен. Заради това солидарността с тях не бе много силно изразена. Вместо това много румънци бяха искрено възмутени от „мафиота“ Радой, чийто доходи трябвало да бъдат отнети.
Раду Стокица от „Барикада Румъния“ представя различните позиции за този спор и оставя читателя сам да прецени кой има право. Още в края на март 2021 г. Барикада препечата интервю на Българското национално радио с него относно събитията в Букурещ.
Протестът на синдикалистите в метрото и последвалият конфликт между тях, правителството и „гражданското общество“, доведе до поредна атака срещу синдикалното движение в Румъния. В политическото и медийно говорене този конфликт бе сведен до сблъсък между две личности – Йон Радой, президент на синдиката в метрото, и Каталин Друла – министър на транспорта. Безкритичното вземане на страна на единия от тях обаче би ограничило погледа ни върху реалните аспекти на трудовия конфликт.
Приложената от правителството тактика не е нещо ново. Споровете на властта със синдикатите са вече доста чести и станаха нещо нормално, като премиерът Флорин Къцу удря по синдикатите винаги, когато може.
На 26 март 2021 г. работниците в метрото организираха спонтанен протест, като се барикадираха за един ден под земята. Министърът на транспорта реагира незабавно и още в рамките на същия ден започна да атакува синдикалната организация в метрото и нейния президент Йон Радой. Друла заяви, че протестът е “нелегален акт, който обръща с краката нагоре цял град”. По думите му протестът всъщност е реакция на „засегнати мафиотски интереси“, като „една шепа хора се бунтува, за да може да съхрани своите привилегии и синекурни позиции. Фактът, че синдиката блокира букурещкото метро е удар по цяла Румъния”.
Основното внушение на властите бе, че стачката не е свързана с легитимни трудови искания, а с планираното затваряне на търговските пространства в метрото, което ще удари по приходите на синдикалистите, тъй като те администрират компанията Sindomet, отдаваща под наем голяма част от тях. Тази интерпретация се превърна в център на политическите дебати. Не бе трудно да се очертае такава връзка, тъй като в деня преди протеста, 25 март, компанията на букурещкото метро Metrorex публикува следното прессъобщение:
“Като отчитаме, че изтича сключения договор с фирмата, която администрира търговските пространства, и предвид изпратените по-рано уведомления, с които Metrorex многократно иска освобождаването на тези пространства, и като отчетем наложителните мерки заради спазването на нормативните документи за безопасност на сградите и специфичните инсталации на метрото, за да се избегнат пожари, Metrorex уведоми фирмата, която администрира търговските пространства, че трябва спешно да освободи и предаде на администратора на подземната мрежа на транспорт всички търговски пространства, разположение в района на метростанциите до 2 април 2021 г.”.
Разговорът около търговските пространства окупира цялото медийно внимание. Съществуването на компания, управлявана от синдикат, бе знак за тревога за румънското обществено мнение, тъй като веднага следва извода, че това е някакъв неограничен източник от пари. Интересно е как когато предприемачи притежават компания всичко е напълно нормално, но когато група работници притежават търговска институция чрез синдиката си, това става нещо негативно.
Синдикати са създавали в световен план дори банки – например Amalgamated Bank. По същия въпрос Виктория Стойчу (програмен директор на фондация “Фридрих Еберт” Румъния) казва:
“Ще се запитате защо синдикат притежава компания. Причината е проста – той е вид корпоративно представителство, а представляването на интересите на членовете може да се извърши чрез притежаване на компания. В Западна и Северна Европа синдикатите администрират пенсионни фондове в полза на своите членове. Компаниите на синдикатите предлагат всякакви видове ползи на своите членове. И това е нещо естествено. Проблемът е до каква степен парите на тези компании наистина служат на интересите на членовете и каква част достигат до джобовете на лидерите им. Това е големият проблем при нас, който синдикатите трябва да разрешат. За съжаление, това не е само синдикален, а е и обществен въпрос. Използването на обществения интерес за частна изгода е много разпространен феномен.”
Наред с медиите, редица изтъкнати представители на гражданското общество също се мобилизираха, за да разпространят интерпретацията за предполагаемата мафия в метрото. Михай Василе, университетски преподавател и активист от лявото пространство в Румъния, коментира създалата се ситуация така:
“Очаквам да се стигне и до решение на съдебна инстанция, че синдикатът в метрото е мафия, и че е действал като мафия по отношение на търговските пространства. Не разбирам как телевизиите и пресата приеха да се разпространяват безкритично тези недоказани обвинения. Дори и Радой да е съмнителна личност, обвинението трябва да бъде доказано, особено когато е въвлечена цяла организация, а не само един индивид. При друга държавна компания – международното летище “Анри Коанда” в Букурещ, имаме още по-ясна ситуация, която дори не се коментира в публичното пространство. Съветът по конкуренцията наложи глоба на шест компании, които предлагат хранителни услуги в района на летището. Те бяха глобени с 1,4 млн. евро, след като беше установено, че са координирали търговските си политики по отношение на цените”.
За министър Друла, както и за другите членове на правителството, спонтанният протест в метрото в нито един момент не бе приет като действие, с което работниците изразяват исканията си. В деня на протеста министърът на транспорта не отиде на място, за да говори с тях. Той предпочете да заплашва със сигнали до антикорупционната прокуратура DNA и прокуратурата за организираната престъпност и тероризма. Проблемът бе партизиран незабавно. Различните политически групи се размърдаха и си подаваха топката една на друга. Премиерът Флорин Къцу и евродепутатът Дачиан Чолош държаха да свържат целия протест със Социалдемократическата партия, която според тях имала директна връзка със синдикалния лидер Йон Радой, понеже той е бил депутат от тази партия в периода 2000-2008 г. Дачиан Чолош каза: “Господин Радой, социалдемократ, който знае как да дои публични ресурси и няколко т.нар. синдикалисти си направиха паралелно управление на метрото и контролират парите на компанията”, а Флорин Къцу обяви, че “бивш депутат на Социалдемократическата партия, който вижда, че му изчезват синекурите, протестира нелегално”.
Социалдемократическата партия се разграничи от тези твърдения и се опита да прехвърли на правителството вината за слабото управление на ситуацията в метрото. В политическия конфликт се намесиха и други гласове, като въпросът за работниците и техните искания изобщо не намери място в тези разговори.
Хората гледаха репортажите за блокираното метро и слушаха заявленията на правителството, че това е тероризъм. Единственото заключение, което им се предложи беше, че случващото се в метрото е свързано с някаква мафия, а „Революцията на доброто управление“ (лозунг на партията Съюз “Спасете Румъния”, от която е Каталин Друла – бел. прев.) идва и ще прочисти всичко. Фокусирането върху образа на Йон Радой се вписа удобно в широкоразпространената неприязън към типажа на корумпирания политик, гледащ само собствения си интерес. За голяма част от публиката бе лесно да приеме оприличаването на синдикатите на картел, тъй като повечето хора не са запознати с предишната дейност и позиции на синдиката, включително предупрежденията за липсата на квалифициран персонал в метрото и други проблеми във функционирането му. Не се спомена нищо и за предупрежденията на синдиката, изпращани до правителството през годините, относно техническите неизправности на използваните в подземната железница мотриси.
Половинчато представяне на проблема в медиите допринесе за демонизацията на синдикалистите и на синдикалното движение, макар исканията на протестиращите работници да не бяха свързани със затварянето на търговските площи. По думите на самия директор на Metrorex: “Представителите на протестиращите имаха по принцип четири искания. Те искаха да се гарантира че няма да има уволнения в метрото, че няма да намалим заплатите, и че срещу служителите няма да се вземат дисциплинарни мерки заради спирането на дейността“. По-голямо внимания обаче получиха сметките на Metrorex, че е еднодневната стачка е донесла загуби от 2 826 624 леи (1 121 050 лева). Компанията се закани, че ще използва всички възможности за търсене на отговорност от участвалите в стачката, но все пак започна преговори с работниците. На 30 март бе обявено, че са постигнати следните споразумения:
- няма да има уволнения на персонала и Metrorex ще потърси решения;
- намаляването на заплатите ще се обсъди на бъдещи срещи;
- няма да се вземат дисциплинарни мерки срещу служителите в периода на преговорите.
На 7 април 2021 г. започна премахването на будките в метростанциите, което се превърна в символично събитие за онези, които се настроиха срещу синдикалистите заради стачката. Журналистът Флорин Негруциу заяви във Facebook, че премахването на тези магазини е „жест, чрез който се спира източника на финансиране на синдиката на Йон Радой“, и че всякакви търговски обекти в метрото трябва да са законни, така че да са “без пари в торбичката, без синдикален и политически патронаж”.
Генералният директор на Metrorex Щефан Параскив участва лично в премахването на търговските пространства, използвайки метален лост, за да отвори вратата на едно от тези помещения. Търговците също присъстваха и освиркваха Параскив и кмета на сектор 2 на Букурещ – Раду Михаю. Пред медиите Каталин Друла заяви, че противопоставянето на изгонването на търговците е “последния стон на мафията”. Друла поздрави генералния директор на Metrorex като каза, че “един картел се разбива и с метален прът.”
Това публично изпълнение на Щефан Параскив остави горчив вкус за много хора, които видяха действията му като недемократични и несвързани с правовата държава. За други намесата с металния прът бе достоен за уважение акт, който най-накрая дестабилизира синдиката, смятан от тях за картел. Артистката и протестърка от зимата на 2017 г. Ема Приска написа в коментар във Facecbook:
“В една правова държава, заради която протестирахме в студа дни наред през 2017 г. /нали за това протестирахме?/, един директор в публично дружество не хваща метален лост по каквато и да е причина. Полицията е единствената, която има право да използва сила срещу собствеността на граждани. А като министър, който се бори за правова държава, да излизаш по телевизията, за да аплодираш човек на твое подчинение, размахващ метален лост, също е нещо немислимо в правова държава. Друла и назначеният от него за директор на Metrorex нямат никакъв демократичен дух. Каква е разликата между директора на Metrorex, неговия шеф Друла и един картел? Никаква. Разбирате ли как тези хора не осъзнават, че те представляват румънската държава и действат като мафиоти?”
Metrorex обяви, че премахването на търговските обекти е необходимо, защото те представляват риск за сигурността на пътниците, тъй като затрудняват пътя за евакуация при нужда. Според компанията нито една конструкция след 2010 г. няма разрешение за безопасност от Инспектората за извънредни ситуации. От своя страна синдиката публикува прессъобщение, в което посочва, че 80% от търговските обекти в метростанциите са собственост на Sindomet, като всички имат нужните разрешения от Metrorex и от противопожарната служба. Синдикатът изтъква и че нито една метростанции няма разрешение за безопасност от Инспектората за извънредни ситуации.
Събитията от началото на април бяха само поредната ескалация на търканията между синдиката в метрото и министъра на транспорта. На 5 март 2021 г. Друла публикува на страницата си във Facebook нов регламент, според който вече не е задължително синдикатът да присъства на заседанията на административния съвет на компанията, както преди е предвиждала заповед от май 2014 г. Друла пише: “След назначаването на професионален борд на директорите вчера, днес правим още една стъпка, за да извадим ръководството на компанията от джоба на профсъюза.“ Мярката беше незабавно оспорена от синдикалистите. Те заявиха, че това ще бъде атака срещу представителството на работниците в институцията, и че така се нарушават законовите изисквания ръководството да информира синдикатите по въпроси от професионален, икономически и социален интерес.
Каталин Друла също така възропта срещу увеличението на заплатите с 18%, договорено през есента на 2020 г. и заяви, че повишените нива на заплащане могат да бъдат поддържани само ако има съкращения на персонал. На свой ред профсъюзният лидер Йон Радой категорично осъжда начина, по който Каталин Друла говори за ситуацията в метрото, без да отчита факта, че в момента персонала има дефицит от над 1000 души. Служителите на букурещкото метро получиха подкрепа от Европейската федерация на Европейската федерация на работниците в транспорта, която настоя румънското правителство да изпълни поетите ангажименти за увеличаване на заплащането. “Работниците са най-голямото предимство на градския обществен транспорт и трябва да бъдат оценени за тяхната продължителна работа въпреки пандемията, а не да бъдат наказани! Ситуацията е повече от плачевна в контекста на това, че европейският комисар по транспорта е от Румъния“, заявиха от федерацията.
В организираната от транспортното министерство медийна офанзива обаче бе прокарвана линията, че служителите в метрото получават по-големи заплати от повечето румънски работници и ползват огромни отстъпки за почивки в почивните бази на Metrorex, докато изпълняваната от тях обществена услуга не е на ниво. „Що се отнася до заплатите и персонала, г-н Радой се бие в гърдите, че нищо не се променя, персоналът остава същият, заплатите остават същите. Това е математически невъзможно. Счетоводно невъзможно е. В бюджета приходите на Metrorex не покриват изплащането на заплати на сегашното ниво за настоящите служители. Така че има само прости математически възможности: или предоговарянето се приема от служителите и евентуално това увеличение от 18% няма да се осъществи или ще се осъществи в бъдеще, на етапи, или ще се стигне до съкращения, или ще има третия вариант, който от моя гледна точка е най-малко добър, но ако няма разбиране, ще стигне до несъстоятелност. Тези уволнения или съкращаване на заплати не са самоцел, но става въпрос за икономическото здраве на компания, която няма доходи, за да покрие тези заплати”, заяви министър Друла.
Тактиката за настройване на едни работници срещу други не остана не остана незабелязана от синдикалистите. Един от протестиращите на 26 март работници заяви пред медиите: “Не бива да сочиш с пръст един работник заради по-висока му заплата, нека вместо това всички се опитаме да се борим за по-добри доходи.” Това обаче е трудна задача, тъй като румънското законодателство слага редица пречки пред синдикализацията. За служителите в малки и средни фирми създаването на синдикат е фактически невъзможно, тъй като за създаване на профсъюз се изискват минимум 15 служители.
Румънското правителство не ограничава атаките си срещу организирания труд само до метрото в Букурещ. На 29 януари например министър-председателят разкритикува служителите в здравеопазването и администрацията, като им каза да напуснат удобните си офиси, да си свършат работата, защото в противен случай ще бъдат изпратени вкъщи. На 3 март бе обявено намерението на правителството да издаде постановление, спиращо автоматичното удържане на членския внос на синдикалните членове от заплатите им. Синдикалистите заявиха, че удържането на вноските се извършва доброволно, а не принудително и се противопоставиха на постановлението. Освен това Къцу заяви, че запчоналите през януари протести на синдиката на медицинските работници SANITAS и пътуващия протест на Картел “Алфа” (един от големите румънски синдикати – бел. прев.), са политически манипулирани от Социалдемократическата партия.
Въпреки всички аргументи, които могат да се изтъкнат срещу Друла или срещу Йон Радой, и въпреки цялостната политизация на тази битка, безспорно се усеща големият проблем с липсата на социален диалог в Румъния. Синдикалистите често бива игнорирани, а някои политици биха искали работническото движение да бъде послушно и да си седи тихо в ъгъла в ъгъла. По време на конгреса на Националния синдикален блок Лука Висентини, генерален секретар на ETUC, припомни, че протестът, стачката и изразяването на искания са демократични прояви, чрез които работниците могат да покажат своите желания, представяйки фактическата ситуация. Синдикалистите от метрото не са първите, които припомнят това, тъй като от началото на синдикалните протести през януари едно от големите искания е свързано със социалния диалог.
About The Author
