Трудно е да си представим явление, което да предостави по-неоспорими аргументи за нуждата от международно сътрудничество от глобална пандемия. Заразните вируси по дефиниция не зачитат национални политики и граници, и дори при тотално спиране на пътуванията ще продължават да заплашват хората във всяка страна, нарушавайки ежедневния живот и търговията. Поради това практически всички – независимо къде живеят, с какво богатство разполагат и какво работят – имат непосредствен интерес възможно най-бързо да бъде постигнат глобален стаден имунитет. Единственото изключение обаче е точно тази индустрия, която в момента е в центъра на производството на ваксини – а именно няколко гонещи печалби фармацевтични гиганти, чиито имена станаха познати във всеки дом, докато милиони хора по свят нетърпеливо чакат ваксините да стигнат до тях.
И докато глобална пандемия показва неопровержими аргументи за сътрудничество между всички нации, класи и демографски групи, тя също така подчертава непримиримият конфликт между нуждите на мнозинството и печалбите на едно малобройно малцинство. В крайна смета фармацевтичните компании ще изгубят милиарди, ако формулите им се споделят свободно и доставките на ваксини се увеличат – това е и основната причина, поради която в момента те се съпротивляват на усилията за отмяна на стриктния режим за патенти, които биха позволили разширяване на производството и дистрибуцията на ваксини. Въпреки тази алчност, кризата с COVID-19 се превърна в голям ПиАр удар за фармацевтичните гиганти, тъй като техните апологети предвидимо се заеха да произвеждат плътна димна завеса от лоши аргументи, с които да оправдават егоистичното трупане на патенти.
На първо място сред тази група се откроява милиардера Бил Гейтс, който през миналата седмица използва интервюто си по британската телевизия Sky News, за да обясни защо формулите за ваксини, които в момента са собственост на няколко компании, видиш ли всъщност не трябва да бъдат споделяни с цел увеличаване на производството. Попитан директно дали мисли, че промяна на патентните ограничения би била от полза, Гейтс бързо и рязко отговори с “не”, след което поясни:
“Е, по света няма толкова много фабрики за ваксини, а хората са много сериозни относно безопасността на ваксините. Така че едно такова преместване, каквото не е било правено никога – да речем преместване производството от фабрика на Johnson & Johnson във фабрика в Индия, е наистина нова практика. Това изобщо може да се случи единствено благодарение на нашите грантове и експертиза. Това, което задържа нещата в това отношение, не е интелектуалната собственост. Не е като да има някакви бездействащи мощности, разполагащи с регулаторно одобрение, които магически да правят безопасни ваксини. За тези неща трябва да се правят изпитания, всеки производствен процес трябва да бъде преглеждан изключително внимателно.“
Това чисто и просто не е вярно.
Както писа наскоро Guardian, много производствени мощности понастоящем са готови за производство на ваксини, ако се получи необходимото разрешение. Само една сревнително малка канадска компания – Biolyse – заявява, че разполага с капацитет за производство на 20 милиона дози ваксини, но AstraZeneca и Johnson & Johnson са отхвърлили предложенията за сътрудничество. “Ако бяхме започнали през тази година, досега щяхме да сме доставили милиони дози. Това уж трябваше да е като военновременно усилие, всички да работят заедно. Но очевидно случая не е такъв”, казва пред Guardian вицепрезидентът на компанията Джон Фултън. Той е прав, а тази фирма от Онтарио е само една от многото, разполагащи с капацитет да произвеждат ваксини, ако патентите бъдат отменени.
Фултън е прав и за това, че реториката за солидарност, която бе така повсеместна в началото на панденията, се оказа предимно въздух под налягане. Макар мащабните инвестиции на публични средства да изиграха ключова роля за разработката на ваксини, акционерите на частните фармацевтични прибират огромни печалби от продажбата им. Огромната част от произведените досега ваксини са отишли при най-богатите 16% от световното население, докато за много бедни държави не се очаква да достигнат ефективни нива на ваксинация поне още две години – като основната причина за това са неадекватните доставки.
Гейтс, който по случайност дължи собственото си богатство на монополистичните закони за интелектуална собственост, съвсем не е пасивен наблюдател от началото на тази пандемия. Сред нещата, които е направил, е да убеди университета Оксфорд да се откаже от първоначалното си обещание да не патентова ваксината си и вместо това да си партнира с AstraZeneca. Вероятно в по-голяма степен от който и да е друг отделен човек, милиардерът Гейтс е мобилизирал огромното си лично състояние и влияние, за да подсигурява, че интересите на гонещите печалба компании ще надделеят над общественото здраве.
Както вече е съвсем ясно, това е рецепта за ваксинационен апартейд и предотвратима смърт. Това е политика, която ще гарантира, че хората в по-богатите страни се ваксинират по-бързо, а доставките остават далеч от това, което биха могли да бъдат. Човечеството може да е във война със смъртоносен вирус, но един от главните антагонисти в конфликта всъщност е механизмът за печалба, лежащ в основата на самия глобален капитализъм. Ако в крайна сметка този механизъм триумфира над хуманитарния здрав разум, пандемията ще продължи по-дълго и безброй хора ще страдат ненужно – и ще можем да благодарим за това на идеолози на монополизма като Бил Гейтс.
About The Author
