Няма никакво съмнение, че в БСП има доста по-големи и ключови въпроси за решаване, отколкото този за лидерския пост – накъде трябва да върви социалистическата партия, на кого да говори, какво да говори, чии интереси следва да защитава, кои „червени линии“ да не преминава, и много други. Всичко това не прави въпросът за лидера маловажен, но след резултатите от парламентарните избори на 4 април човек би предложил, че по този въпрос няма много за обсъждане. Оказа се обаче, че явно се налага.
С уговорката, че при всичките му кусури, БСП е най-живият партиен организъм в България, а членовете и органите на партията са тези, които трябва да решават подобни въпроси по съответния ред, ще отбележим няколко неща.
Оставката на Корнелия Нинова за задължителна – най-малкото като морален акт, но не само. Резултатите са унищожителни – БСП губи половин милион гласа спрямо последните парламентарни избори и отстъпва с близо 40 мандата (брой депутати в следващия парламент). Това е двойно по-голяма загуба от тази на управляващите от ГЕРБ, при това след четири години в опозиция и на фона на уникални скандали, гафове, записи, гейтове, европейски и световни критики и разкрития, провал с кoрoнaкризaтa, провал с ваксинацията и т.н.
Нещо, което се пропуска, но е много важно: БСП остава с брой депутати, който не е достатъчен дори за сезиране на Конституционния съд или за свикване на извънредно заседание на парламента – едни от малкото парламентарни механизми и възможности на опозицията в определени ситуации. Те бяха изгубени в резултат на тези избори.
Възможни са още много анализи и сравнения с данните и от предишни избори, но не мисля, че има нужда от повече. Едва ли ще се намери и един човек, който да оспори, че това представяне е тежък провал.
Корнелия Нинова дължи оставката минимум и само заради решението да се мълчи за подкрепа за Румен Радев. И до ден-днешен не е получено никакво адекватно обяснение кой и защо измисли тази глупост. Намерението ми е да съм изключително умерен и да не обиждам никого, но просто няма как иначе да бъде наречено поведението спрямо президента преди изборите. Някой трябва да поеме персонална отговорност за това – то буквално костваше десетки хиляди гласове. Ще ви го каже всеки студент първи курс по политология.
Иначе, Корнелия Нинова е председател от 2016-та година и за това време, вече половин десетилетие, имаше цялата възможност да насочи партията в такава посока, каквато прецени за правилна. Тук няма дори да коментирам дали аз я смятам за правилна или грешна. Какво точно ще промени г-жа Нинова, което не успя да наложи като свой възглед досега? Как предвижда да измъкне партията от това състояние, с какви действия, които досега не е приложила? Имаше цялото време на света да го направи, а в последната половин година и практически неограничени административни механизми – последното често на цената на сериозни вътрешни критики в авторитарност и прескачане на колективните органи.
С уговорката, че подкрепям опитите партията да се освободи от тежестта и непонятното присъствие в нея на някои фигури, очевидно това нито беше изпълнено достатъчно успешно, нито достатъчно устойчиво, нито достатъчно адекватно таргетирано. За да си говорим открито и с имена, остава необяснимо защо Гергов е проблем (какъвто той е), но Румен Овчаров не. Или Борислав Гуцанов, например. Стои въпросът и не можеше ли това „остракиране“ да се случи по по-различен, поне донякъде консенсусен начин, така че да не отваря огромни фронтове след това, което не смея да отсъждам, но допускам, че в някои случаи все пак е било възможно.
Освен това, Корнелия Нинова, по причини може би свързани просто с нейния характер, демонстрира завидни способности да се изпокарва с абсолютно всички, в това число с най-близките си. Съжалявам, но такъв човек, при когото личните конфликти просто ескалират и се множат непрекъснато, без да ги познавам в детайли, очевидно просто няма как бъде успешен ръководител. Също така е очевидно, че самостоятелността, дори да не я наричаме авторитарност, при БСП не работи така, както при вождистки партии като ГЕРБ. Просто не става, това е друг тип политическо животно.
Оправданието, че сега не е моментът за избор на нов председател, намирам за твърде слабо легитимно. Разбира се, че не е нужно да влезе в сила веднага и трябва да се спазят процедурите. Но дори тя да е права, че някои фигури в БСП, поради желание да накажат нея и да имат основания да искат оставката и, са работили срещу партията си на тези избори – което данните може би потвърждават и което аз категорично не одобрявам, особено в тази ситуация – то как се очаква този проблем да бъде преодолян при едни следващи избори? След всичко това, без оставка, просто да се промени подходът от нищото? Дори да приемем, че няма време за избор на нов председател, обявяване на сигурното и оттегляне ми се струва единствената възможност всички хора по места, с които е изпаднала в конфликт, да заработят както трябва. Разбира се, това важи от друга страна и за онези, които твърдо стоят зад нея. Те трябва да бъдат убедени от самата нея, че това е правилният ход за бъдещето на партията, а не просто палачинката да се обърне и пак да си играем на бойкоти и саботаж. Това няма да е лесна задача, защото партията изглежда доста разделена, но трябва да се намери начин за такава консолидация в името на някаква обща цел. Иначе могат да си играят на подобни номерца до безкрай. Или всъщност до края им.
С всичко това, което може да мине по-скоро за административно-технически въпроси, едва започва големият политически разговор за визията на председателя на БСП, идеологията, която защитава, енергията, посланията, пътя. Въпроси, изискващи отделни и далеч по-дълбоки анализи от този за лидерския пост, който трябваше да е сравнително ясен – време е Корнелия Нинова да слезе от сцената.
