Незаобиколим фактор, половин милион гласа, трета сила в парламента, сигурен участник и в следващото управление – това са само малка част от заявките на няколко формации, които се сблъскаха брутално с реалността на 4 април.
Цветан Цветанов, славещ се като голям изборен тактик и създател на „машината за избори“ на ГЕРБ, се оказа твърде голям оптимист, когато вещае светлото бъдеще в новия парламент на своята нова партия – „Републиканци за България“.
Изказванията му относно целите на формацията и изборните резултати започнаха още през миналата година, малко след създаването на самата партия. През месец август той обяви шумно, че очаква 500 000 гласа.
През октомври същата година това число намаля с 50 000 и целта на бившия втори в ГЕРБ бе вече 450 000 гласа. На четвърти февруари 2021-а година числото отново намаля и предвижданият резултат от Цветанов вече стана 350 000 гласа.
Многократно в своите участия по време на кампанията лидерът на „Републиканци за България“ и неговите нови съпартийци гарантираха, че ще бъдат „незаобиколим фактор в следващия парламент“.
Но на 4 април Цветанов и компания се удариха жестоко в реалността – партията му успя да събере едва 42 052 гласа или 1,31% от гласувалите. Вярно е, че това му отреди правото да получава държавна субсидия, но остана далеч от заявените преди изборите големи проценти и амбициозни планове.
Друга формация на лидери, доскоро обитаващи парламентарните кулоари, а именно коалицията „Воля“/НФСБ, също се размина тежко с очакванията и заявките.
Известен с това, че никак не пести въздух за надуване на изборен балон около себе си, още на 6 февруари, преди да е обявена коалицията между партиите им, лидерът на „Воля“ Веселин Марешки гарантира, че със сигурност ще бъде част от следващия парламент.
„Не социолозите определят кой да бъде в парламента. Напълно убеден съм, че ако те трябваше да гласуват, ние нямаше да бъдем в парламента. Слава Богу, че гласуват българските граждани и затова съм убеден, че ще влезем в парламента и то с доста по-голям от очаквания резултат!”, закани се Марешки.
Ден след обявяването на коалицията, заявката на двамата лидери е за минимум трето място в следващия парламент. Тази заявка е постоянен рефрен и в следващите седмици на самата кампания.
В седмицата преди изборите се появиха дори няколко „социологически проучвания“ с изключително сензационни резултати, определящи като трета сила именно коалицията между „Воля“ и НФСБ. Неизвестна до този момент агенция, наречена амбициозно „Предикта“, даде на коалицията 11,2%.
Друга агенция – „Болкан БГ метрикс“ излезе на втори април с проучване със сходни резултати – и тук новокоалираните бивши врагове, вече обединени „в името на народа“, бяха поставени на трето място, този път с 12,4%.
/натисни за по-голям размер/
Социологът Петко Петков от „Спектър“ отново на втори април, цитиран в редица медии (част от които отбелязват, че това е платена публикация), заявява: „ВОЛЯ и НФСБ излязоха с ясни послания за лекарства и горива – затова Патриотичната коалиция дърпа нагоре“. Точен процент не се споменава в цитирания текст.
В действителност коалицията Симеонов-Марешки успя да събере подкрепата на едва 2,37% от гласувалите и остана на 10-то място в изборите, за ужас не само на двамата доскорошни заместник-председатели на Народното събрание, но и на фантомните агенции, предричащи ѝ трето място.
Освен Цветанов, Марешки и Симеонов, провал претърпяха и други доскорошни партньори на ГЕРБ в управлението – ВМРО, които останаха под бариерата. Разбира се, никой не очаква представителите на партията, диктувала доскоро до голяма степен дневния ред в страната, да обсъжда преди изборите варианти, при които не е в парламента. Но огромните претенции и гръмките заявки, в допълнение към скъпата кампания, се оказаха меко казано несъстоятелни.
„ВМРО ще направи много по-силни резултати от това, което в момента се прогнозира“, обеща два дни преди изборите Юлиян Ангелов от ВМРО във връзка с прогнози, които даваха около 5-6% на партията му.
Каракачанов и компания също заложиха на познатата тактика с лансиране на резултатите от фантомна „социологическа“ агенция, за която отдавна е ясно, че е по-скоро НПО на „воеводите“ от „Пиротска“. На 30 март, четири дни преди изборите, нещото наречено „Барометър – България“ измери за ВМРО над 8%, поставяйки ги на пето място, пред „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.
На 4 април ВМРО получи 3,64% от гласовете, което ги нареди на седмо място и ги остави извън парламента.
Любопитно е да се отбележи, че и трите споменати формации – „Републиканци за България“, „Воля“/НФСБ и ВМРО се нареждат в топ 4 за най-скъпа медийна кампания според данните на „Отворен парламент“.
Струва си да бъде обърнато внимание и на няколко партии – общо четири – които са получило по-малко гласове на изборите, отколкото е необходимият брой подписи, които са внесли за регистрация за участие на изборите. Необходимите подписи са 2500 – всички партии, които са допуснати за участие са внесли поне толкова. На последвалите избори обаче „Граждани от Протеста“ (2354 гласа), ПП ПРАВОТО (2169 гласа), ПП Благоденствие-Обединение-Градивност (1592 гласа), ПП НАЦИЯ (920 гласа) не успяват да достигнат дори числото 2500 – казано с други думи, дори онези, които уж са се подписали в техните списъци, не са гласували за тях на 4 април. Подобно нещо не се случва за първи път и поставя голям въпрос – защо изобщо тези партии се явяват на избори и дали това не е свързано с медийните пакети, насочвани към определени медии?
