Преди деня за размисъл: Какво предвиждат социолозите?

Часове преди деня за размисъл и малко повече от едно денонощие преди официалното начало на изборния ден – 4 април 2021 година – основните социологически агенции в България публикуваха своите последни електорални проучвания. За разлика от получените данни в началото на кампанията, които могат да се разглеждат по-скоро като моментна снимка на нагласите към онзи момент, а не толкова като прогноза за реалния изборен резултат, то настоящите проучвания, проведени и публикувани в последните дни преди вота, са реална прогноза за истинското разпределение на силите, макар и с всички обективни и субективни условности на социологическата наука и на тази сфера у нас.

„Барикада“ събра резултатите от последните социологически проучвания на шест водещи социологически агенции у нас, публикувани в последните няколко дни – на „Алфа Рисърч“, „Галъп Интернешънъл“, „Тренд“, „Афис“, „Маркет линкс“ и „Медиана“.

След бурните летни месеци на миналата година, в които ГЕРБ изглеждаше в доста по-тежка позиция, както и за разлика от началото на кампанията, когато управляващите бяха с лека преднина пред основния си конкурент, днес без изключение социолозите предвиждат много сериозна победа на Бойко Борисов и неговата формация, за четвърти пореден път на парламентарни избори. Отново без изключение, поне според последните им проучвания (през лятото някои агенции измериха друг подгласник), БСП е втора сила, а на трето място се нарежда новата формация „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, която за първи път ще се яви на избори.

Всички агенции (с изключение на „Маркет линкс“) измерват достатъчно висок резултат за влизане в 45-ото Народно събрание на още четири формации – ДПС, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън!“ и ВМРО (под чертата според „Маркет линкс“).

„Барикада“ предлага и осреднен резултат на база шестте разгледани проучвания. Според получените данни при осредняването, ГЕРБ биха спечелили 27,13% от гласовете на онези български граждани, които ще отидат до урните на 4 април. За БСП биха гласувани 20,6% от тях. Трети са „Има такъв народ“ с 13,11%, следвани от ДПС с 11,8%.

В парламента биха се оказали още три формации – „Демократична България“ с 6,08%, „Изправи се! Мутри вън!“ с 5,38% и ВМРО с 4,13%. Прави впечатление, че осредненият резултат за ВМРО преди началото на кампанията показваше, че съуправляващата формация на Красимир Каракачанов е под чертата, но сега я прескача с малко.

Вземайки за основа този осреднен резултат, „Барикада“ предлага и изчисление на разпределението на мандатите в следващия парламент. Дължим уговорката, че подобно упражнение е съвсем условно, а различните изследвания все пак имат разлики в своята методология и характеристика. Все пак, за журналистически цели осреднените резултати за 7-те формации спрямо шестте проучвания показват следния резултат:

ГЕРБ биха разполагали със 73-ма народни представители (22 по-малко спрямо досегашните 95) и най-малко в тяхната история на парламентарно представена партия. БСП биха имали 56 депутати – 24 по-малко от 80-те, с които формацията влезе в 44-тия парламент, което означава по-голяма загуба на мандати спрямо управляващите от ГЕРБ.

Напълно новата за българския политически живот партия на Слави Трифонов би имала 36 народни представители, а ДПС – 32-ма (6 повече спрямо тези, с които влязоха в парламента през 2017-та година). „Демократична България“ би разчитала на 17 депутати, а Мая Манолова, партиите около нея и Отровното трио – на 15. ВМРО би имала 11 депутати при 27 за „Обединени патриоти“ преди 4 години, което е отстъпление с 16 мандата за най-националистическата група в парламента.

Като цяло всички разгледани агенции предвиждат един и същ ред на резултатите на водещите 7 формации, с едно малко изключение – „Медиана“ измерва по-висока подкрепа за Мая Манолова и „Отровното трио“, спрямо „Демократична България, като това важи и за тяхното изследване в началото на кампанията. При всички други изследвания център-дясната коалиция между „Демократична България“, ДСБ и „Зелените“ е стабилно на пето място.

Най-голямата разликата между ГЕРБ и БСП се измерва от „Алфа Рисърч“ – 8,3% в полза на настоящите управляващи (5,3% преди кампанията), а най-малката разлика между тях е според данните на „Медиана“ – 4% (3,3% в началото на март).

Най-голямата интрига засега изглежда за третото място, като всички разгледани агенции предвиждат там след изборите да се окаже „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, а не ДПС. В своите анализи агенции обаче коректно отбелязват две специфики: на първо място, разликите като цяло са твърде малки и в рамките на допустимата статистическа грешка; и второ, в получените резултати не се включват гласовете от чужбина, където агенциите не провеждат анкети. В този смисъл е напълно възможно при силно представяне в Турция, ДПС да се окаже трета политическа сила. Разбира се, Слави Трифонов също разчита на подкрепа от българите в чужбина, така че ситуацията е трудно да бъде предвидена.

Към тези два аргумента трябва се добави и „голямата въпросителна“ – въпросът с общата избирателна активност и доколко, на фона на ниската очаквана активност, партиите ще успеят да мобилизират т.нар. си „твърди ядра“, което важи за всички формации. При ниска активност се приема, че колебаещи се дали и за кого да гласуват хора, по-скоро в крайна сметка няма да отидат до урните, така че печелят партиите със стабилни ядра. Ако се случи обратното, логично са възможни и други „обрати“ на резултатите, а не само по отношение на третото място.

Според разгледаните агенции, се очаква на изборите за 45-ти парламент да гласуват между 2,5 и 2,9 млн. души. За сравнение, на последните парламентарни избори през 2017-та година гласуваха над 3,6 млн. души.

Всичко това с уговорката, че приемаме цитирани проучвания за коректно проведени и представени спрямо изискванията на науката социология, без върху резултатите да влияят други ненаучни фактори.

Разпределение на мандатите показва същата тенденция, която е видима в цялата последна година – за да бъде сформирано правителство след изборите, което не включва ГЕРБ, ще бъде необходима явна или скрита коалиция (министър-председател и състав на Министерския съвет може да гласуван от парламента и с по-малко от 121 гласа „за“, стига взети заедно гласовете „против“ и „въздържал се“ да не са повече) от поне три формации, една от които е БСП.

Изчисленията показват, например, че мнозинство от 124 народни представители може да бъде формирано от групите на БСП, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Това е единственият вариант за изключване на ГЕРБ, ДПС и ВМРО и от властта. Ако в сметките се включи и участие на ДПС в анти-ГЕРБ коалиция, логично, са възможни и други варианти.

Вариантите за ново правителство около ГЕРБ изглеждат възможни в по-голяма степен спрямо началото на кампанията и особено спрямо лятото и есента на миналата година. Все пак и Борисов ще се нуждае от поне две партньорски формации – явно или скрито. Заедно формацията на Борисов и тази на Слави Трифонов биха разполагали със 109 депутати, а ако добавим и ВМРО – точно 120, което обаче не стига дори за събиране на кворум. Възможно е обаче управление на „правителство на малцинството“, стига някоя друга формация – например ДПС – да подкрепя ключови политики и да присъства регулярно в зала, за да може да работи парламентът.