По-рано този месец Илон Мъск обяви, че официалната му позиция вече ще е “технокрал на Tesla”. Това е подходяща титла за човек с феодални амбиции. Той вече има история на лоши трудови практики и като цяло демонстрира огромно високомерия по отношение на действителната си лична производителност. Той несъмнено е отличен бизнесмен – и шоумен – но си остава дълбоко незаслужаващ култа към личността, който обгражда предполагаемия му гений. В действителност Мъск е егоистичен демагог, който е натрупал твърде много власт и представлява опасност за бъдещето на работниците.
Мъск живее в алтернативна реалност на неуморно самобрандиране и самохвалство. Той обеща – и след това се провали – да достави 1000 белодробни вентилатора на щата Калифорния в началото на пандемията. Той също така се зарече да проектира миниатюрна подводница за спасяване на 12 деца, попаднали в капан в пещера в Тайланд – само за да бъде изпреварен от пещерен водолаз, който всъщност знаеше какво прави – и за когото Мъск инсинуира, че е педофил. Мъск има много докачливо его, което само по себе си би представлявало проблем дори той да не бе толкова богат.
Мъск е вторият най-богат човек в света – титла, която в самата си същност е крайно неетична предвид глобалните нива на неравенство. Капитализмът в основата си изисква работна сила от бедни хора или роби, които да полагат прекършващ гърбове и мозъци труд, за да поддържат богатството на тези на върха. Богатството на Мъск не е по-различно. През 2019 г. правозащитната организация International Rights Advocates заведе дела срещу Tesla и други компании с обвинения, че печелят от опасен и често смъртоносен детски труд в Демократична република Конго. Tesla, подобно на повечето други големи технологични компании, разчита на кобалт за своите литиеви батерии, а по-голямата част от този кобалт идва от мини в Конго. Макар в Tesla да тече процес за реформиране на тези практики, компанията пое официални ангажименти в тази връзка чак година след завеждането на съдебния иск, и след като заложи още по-силно на добиването на кобалт със сключването на дългосрочна сделка с минния гигант Glencore, най-големият производител на кобалт в света. Тези бизнес ангажименти са в противоречие в твърденията на Мъск от 2018 г., че се работи за пълно елиминиране използването на кобалт в колите на Tesla.
Ако Мъск е искрено загрижен за тегобите на работниците, това не си проличава от отношение му към тези работници, над които има директен контрол. През 2019 г. калифорнийски съд постанови, че Мъск е нарушил трудовото законодателство, като е уволнил неправомерно работник заради синдикалната му дейност, и като е заявявал в Twitter, че работниците, които решат да се синдикализирт, ще трябва да се откажат от ценните стокови опции на компанията. В същата серия туитове Мъск атакува Синдиката на автомобилните работници с обвинения, че организацията не е направила нищо за сигурността на работните места при последната рецесия. През 2016 г. работници на Tesla са били предупреждавани, че може да бъдат уволнени, ако се опитат да се присъединят към синдиката. Служители на компанията са разказвали как са принуждавани да работят с опасно оборудване и това води до трудови злополуки. Тези твърдения съвпадат с журналистически разследвания, показващи как само в една от фабриките на Tesla е имало над 100 повиквания на бърза медицинска помощ за работници с болки в гърдите и припадъци. Според статия на Guardian е имало още стотици повиквания на линейки за “наранявания и други медицински проблеми”. Мъск отговори с твърдения, че го е грижа за работниците му, и че статистиките за безопасността в заводите му се подобряват.
receipts for #elongate pic.twitter.com/Cgs67c8rUh
— ☀️? (@zei_squirrel) March 25, 2021
Това разбира се е в противоречие с информацията колко от работниците му са се нуждаели от лечение през изминалата година, белязана от пандемията от Covid-19. В началото на здравната криза окръг Аламеда в Калифорния, където се намира един от заводите на Tesla, нареди бизнесите да затворят, за да се ограничи разпространението на заразата. Мъск сравни тези мерки с фашизъм, отказа да изпълни заповедта и отвори завода. Компанията звъни по телефона и праща съобщения на служителите и иска от тях да се върнат на работа. Някои работници заявява пред Business Insider, че са се страхували да не изгубят работата си, ако откажат. Един служител заявява пред медиите, че “те се притесняват повече за рентабилността, отколкото за нас”. Мъск заведе дело срещу местните власти, но го оттегли сам, и в крайна сметка му бе разрешено да остави мощностите отворени. Няколко месеца по-късно се разбра, че стотици работници са се заразили с коронавирус, като процентът на заболели в завода е по-висок от средното за окръга.
Вижданията на Мъск за работниците и връзката му с държавната власт могат да се видят в неговите целите за бъдещето. Той е обявен за визионер заради отдадеността на космическите изследвания и желанието му – ако използваме най-подходящия термин – да колонизира Марс. Работата на Мъск в сферата на космическите изследвания изглежда необходима единствено поради ниския приоритет на НАСА в държавното финансиране. От края на 60-те космическата агенция получава все по-малък дял от федералния бюджет. Съединените щати щяха да разполагат с много повече пари за финансиране за експериментални ракети, ако милиардери като Мъск не разиграваха постоянно данъчната система със схеми за избягване на облагане – като например решението на Мъск да се премести в Тексас, за да си спести данъци върху доходите и капиталовите печалби. Той отдавна използва заплахите за преместване на бизнеса си, за да изстисква отстъпки от властите в Калифорния.
Неговите планове за колонизиране на Марс предвиждат транспортиране на един милион души на червената планета до 2050 г., като на желаещите работници ще се предлагат частни заеми, които те да изплащат с труд след пристигането си там. Това разбира се звучи като принудително крепостничество. Подходяща амбиция за човек, който нарича себе си “технокрал”.
Истинската вина в случаи като Мъск е в системата, която позволява на отделни индивиди да натрупват такова огромно богатство и да го използват за да контролират настоящето и бъдещето. Въпреки това неговият специфичен бранд на егоизъм е особено опасен. Обществото трябва да контролира собствената си съдба и не може да си позволи да разчита на хора като Мъск да ни отведат в космоса или да определят бъдещето на труда. Човечеството прекара последните два века в сваляне на монархии и феодални зависимости. Би било неразумно да позволим неколцина нови, егоистични господари да придобият власт над нас.
About The Author
