Съдържанието на тази статия представлява съкратен вариант на втория доклад от съвместен проект между „Барикада“ и Фондация „Фридрих Еберт“ – България, който си поставя за цел да бъде запълнена празнината в обществения и медийния дискурс по значими въпроси, които страдат от липса на достатъчно внимание или пък умишлено биват пренебрегнати. Проектът е озаглавен „Социално-икономически барометър“ и в рамките на неговото реализиране ежемесечно ще бъдат публикувани 10 авторски анализа на екипа на „Барикада“ по различни теми, както и 10 интервюта с експерти и анализатори, посветени на конкретната тема. Пълният текст на доклада можете да прочетете на сайта на Фондация „Фридрих Еберт“ – България. Тема на втория анализ са липсващите теми в предизборните платформи на партиите, кандидати за 45-тия парламент, а автори са Мирена Филипова и Николай Драганов. Очаквайте в следващите дни и интервю по темата на втория доклад със социолога Стефан Георгиев.
Един от най-тежките пороци на българския политически живот е липсата на реален дебат и аргументиран сблъсък на различни политически възгледи. Вместо това, предизборните кампании в България са силно съсредоточени върху междуличностни скандали и върху преди всичко емоционална, а не идеологическа поляризация. С твърде малко изключения, битката обичайно се води не през разговор за бъдещето, а през взаимни обвинения относно миналото, а аргументацията на опозицията е сведена до критики какво не е направено или как да не се прави, а не се дават решения и алтернативни политики. Кампанията за парламентарните избори на 4 април 2021 г. не прави изключение – показателно е, че най-голямата партия ГЕРБ, сочена за фаворит за спечелване на най-много гласове, публикува своята предизборна програма чак на 16 март – 2 седмици преди датата на изборите.
Неглижирани и липсващи теми: неравенство, преразпределение, социална закрила
Според редица социално-икономически показатели, които Европейската статистическа служба (Евростат) следи, България неоспоримо може да бъде определена като най-бедната държава в Европейския съюз. Страната ни е рекордьор по неравенство, с най-ниските минимални възнаграждения и в челните места по отношение на процент от населението, който живее в материални лишения, в риск от бедност, в невъзможност да отоплява дома си адекватно, да посреща извънредни нужди, да си плаща битовите сметки и т.н. В допълнение, от години Европейската комисия критикува в своите доклади ефективността на българската данъчно-осигурителна система, като посочва, че нейната практическа регресивност натоварва в по-голяма степен нискодоходните групи и не насърчава преразпределението, през което би следвало да се решават проблемите с бедността и неравенството.
През 2018-та година докладът на Европейската комисия по повод Европейския семестър отчете, че между 2012 и 2016 г. разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти, с което страната ни става най-неравната в ЕС. Като причина за това бяха посочени “ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система”. В резултат „социалните трансфери имат много ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството”, което води до трайно високи нива на бедност и неравенство. По-лошото е, че излизането от тази ситуация е силно затруднено в резултат от т.нар. неравенство във възможностите – в образованието, здравеопазването и достъпа до качествени жилищни условия. Докладът посочва, че то „е сред най-високите в ЕС, поради което успехът в живота зависи до голяма степен от постиженията на родителите“. Комисията повтори констатациите си и година по-късно, през 2019-та, като отново отчете: „Влиянието на данъците и обезщетенията за намаляване на бедността и неравенството е значително по-слабо спрямо средното за ЕС равнище. Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социални услуги на територията на страната и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане. Ограничени са възможностите на българската система за данъчно облагане и обезщетения да намалява неравенствата и да насърчава политики за намаляване на бедността, която е най-сериозната в ЕС“. А през 2020-та година ЕК директно посочи, че българската данъчна система „действително е регресивна и най-голямата тежест от ДДФЛ и социалноосигурителните вноски пада върху лицата с ниски доходи“. Регресивността на българската данъчно-осигурителна система и връзката между наличието на максимален осигурителен доход и неравенството беше подробно изследвана и от икономиста Даниела Пенкова в скорошен доклад[1].
По данни на Евростат[2] за 2019-та година – последната за която Европейската статистическа служба предлага пълноценно сравнение, България преразпределя през бюджета 36,3% от БВП при средно за ЕС над 10 процентни пункта повече – 46,7%, като над половината от тази разлика се дължи на разходите за социална закрила – 11,5% от БВП средно за България при 19,3% средно за ЕС.
При БВП на страната ни за същата година от около 119 милиарда лева, това означава, че ако България преразпределяше поне толкова, колкото средно го правят страните от съюза, трябваше да разполага с още около 12 милиарда лева за насочване и финансиране на различни системи и най-вече онези, насочени към социална закрила. Вместо това, с минимални изключения, основните политически формации у нас яростно се надпреварват да обещават още по-ниски нива на преразпределение.
Очевидно е, че България преразпределя значително по-малко от най-богатите страни в Европа. Вероятно това се дължи на допускането, че хората у нас имат по-малка нужда от средства за социална защита, здраве, образование или обществени услуги, отколкото например гражданите на Белгия, Финландия и Франция, чиито страни преразпределят над 50% от създаденото богатство.
Нещо повече – регресивната данъчна система, ниските преки данъци и високите косвени означават, както посочва и ЕК, че цената за издръжката на публичните разходи се плаща предимно от данъците върху потреблението и по този начин се стоварва най-вече върху онази част от населението, която харчи всичките си пари за ежедневни стоки – т.е. огромното мнозинство от наемните работници и пенсионерите.
Докато България събира данъци приоритетно от най-бедните, тя подпомага едрия бизнес чрез облекчения и компенсации – обещания за такива изобилстват в програмите на всички партии и на тези избори. Дали поне остава достатъчно, за да може държавата да изпълнява социалните си ангажименти? Ако погледнем перото “социална защита”, ще видим, че България заделя относително малко средства по него – 11,5% от БВП срещу над 19 средно за ЕС.
От тях 8,4% са за пенсии при 10,5% средно за ЕС, което означава, че дори по този показател страната ни да се доближа до средните нива, то други разходи за социална защита практически липсват. Най-шокиращи са разликите при обезщетенията за безработица, за които държавите в ЕС отделят цели 1,3% от БВП, докато България отделя нищожните 0,4%. През миналата година, във връзка с пaндeмията, след дългогодишно настояване на синдикатите, размерът на минималните обезщетения беше скромно завишен, но тепърва ще става ясно доколко и дали изобщо това е довело до качествено изменение при сравнението със средните нива в ЕС, тъй като и други държави предприеха редица мерки, често много по-смели.
Обществените средства за здраве също са далеч под нивата в ЕС (5% в България срещу 7% в ЕС, което при българският БВП за съответната година означава над 2 млрд. лева повече), а недостигът се компенсира от джоба на пациентите. У нас е много модерно да се говори за морал в политиката, но само на някакво метафизично ниво и никога за това как държавата пълни хазната си с данъци върху най-бедните, но после им отказва здравна грижа, ако не могат да си доплатят.
България е сред лидерите в ЕС по разходи за полиция – 1,4% от БВП при средно 0,9% за общността. Най-малко за поддържане на обществения ред отделят скандинавските страни, които обаче харчат много повече за социална защита, здраве и образование. Наглед логично, ако пестиш от тези разходи, ще трябва да си развържеш кесията за полиция. Съответно, съдилищата също ще са доста заети. България е лидер тук с 0,7% от БВП разходи при едва 0,3% средно за ЕС.
В България рядко се говори за политика на преразпределение в контекста на подобряване на жизнените условия на мнозинството от населението. Политиците често изтъкват, че са увеличили разходите за една или друга социална функция на държавата, доколкото им позволява наличния държавен бюджет, т.е. почти никак. Дебати върху преразпределението обаче се блокират от допускането, че ниските преки данъци са почти свещени за България.
Разглеждането на средствата в съотношение към БВП дава обективен ориентир за последиците от сегашната данъчна система, но и за дисбалансите в начините на разпределение. Например, у нас почти никой политик не говори за това колко процента от богатството, създавано всяка година в обществото, трябва да отива за здраве, образование или социална защита, но когато наскоро беше актуална темата за разходите за отбрана, почти всички политически формации твърдо защитаваха тезата, че България трябва да увеличи военните си разходи до 2% от БВП – което се и случи в годината, в която закупихме самолетите F-16.
Това е и една от големите теми, които напълно отсъстват и в настоящата предизборна кампания – дали искаме да живеем в държава, която харчи приоритетно за военна техника и за „ред и сигурност“, докато пести от социална защита?
Какво (не) предлагат партиите?
Цитираните по-горе критики на Европейската комисия към българския данъчно-осигурителен модел като цяло не трогват пет от шестте формации, които имат най-голям шанс да получат представителство в следващия парламент. Както посочва и бившият вицепремиер Ивайло Калфин в своя доклад „Нов обществен договор“[3] от миналата година, сегашната бюджетна политика е основана на ниско преразпределяне на доход през публичните финанси и съответно на по-скромни публични услуги и около този подход има широк консенсус.
Преглед на предизборната платформа[4] на ГЕРБ показва, че управляващата партия няма никакво намерение да ревизира своята данъчна политика, въпреки тези остри, категорични и последователните критики от страна на ЕК. Нещо повече – в програмата си Бойко Борисов и неговите експерти демонстрират, че се гордеят с ниските нива на преразпределение и липсата на прогресивност, критикувани от ЕК. Като отчитат с положителна конотация, че „България и сега е държавата с едно от най-ниските преразпределения през бюджета“, те обещават, че „ще се борят за запазване на плоския данък за физическите лица и на всички ставки на преките данъци“. За ГЕРБ въпросът за повишаване на процента на преразпределение спрямо БВП, който – по собствените им думи – е сред най-ниските в ЕС, не стои на дневен ред.
В рамките на всичките 130 страници от програмата на ГЕРБ, думата „неравенство“ е спомената точно един път – само за да бъде коментирано, че според техни политически опоненти, проблемът с неравенството може да се реши през премахване на плоския данък, след което следва горецитираното несъгласие на ГЕРБ с подобен подход и обещание настоящият данъчен модел да бъде продължен. На базата на предизборната платформа на ГЕРБ може да бъде констатирано, че партията на Бойко Борисов няма никакво намерение да води борба с неравенството – неглижирайки напълно констатациите на Европейската комисия.
Словосъчетанието „социална закрила“ също е споменато един-единствен път в програмата им – без конкретика в увода. Показателно е, че раздел „Социална политика“ на партията започва почти поетично с обещанието „Ефективна помощ навсякъде, където е необходима“, а следващото изречение проникновено гласи: „Социалната политика е за хората“. Веднага след това, обаче, ГЕРБ говори не за механизми за социална закрила, жизнено необходими в най-бедната и неравна страна в ЕС, а например за „повишаването на конкурентоспособността на българите“, „интелигентна дигитализация“ и „цифрова трансформация на пазара на труда“.
В програмата на БСП думата неравенство се споменава четири пъти, два от които на сравнително важни места, като смекчаването им е изведено като основна цел в раздел „Икономика“ и като метод за постигане на други цели в раздел „Фискална политика“. Липсва обаче изричен раздел, посветен на борбата с този проблем, въпреки че в публичните си изяви понякога представители на партията го извеждат като ключов.
Партията не засяга изрично въпроса с преразпределението, а по-скоро говори за „повишаване ефикасността на публичните разходи“, разчитано най-вече през призмата на борбата с корупцията. Не е предложена визия за реформа на преразпределителната роля на държава, като в това отношение програмата на БСП остава до голяма степен „на повърхността“ на проблемите. Не се предлага и повишаване или премахване на максималния осигурителен доход, въпреки че през годините парламентарната група на БСП е внасяла подобни законопроекти при разглеждането на бюджетите на държавата.
Партията е единствената от шестте, които според социолозите са почти сигурни участници в парламента, която предлага премахване на плоския данъчен модел върху доходите на физическите лица, както и намаляване на някои ставки на ДДС. БСП прави сериозни обещания по отношение семействата с деца и предлага пакет от финансова подкрепа, както и преизчисление на всички пенсии спрямо средния осигурителен доход за 2017-та година, но не обсъжда друг вид социална закрила, която да касае семейства без деца.
Освен ГЕРБ, за запазване на плоския данъчен модел се обявяват още ДПС, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“. Последните три от тях все пак предвиждат в програмите си поне въвеждане на необлагаем минимум, какъвто под една или друга форма действа във всички останали 26 държави от ЕС, за разлика от България.
В програмната декларация[5] на ДПС думата „неравенство“ не се споменава нито веднъж, а анализът върху минималистичната им програмна декларация и по всички останали въпроси е изключително затруднен поради скромния по обем текст и предимно общите приказки, от които е изграден. Логично, не откриваме и думите „преразпределение“, нито повдигане на въпроса за данъците. Все пак за ДПС се знае, че партията е последователен и категоричен защитник на настоящия данъчен модел.
В програмата[6] на „Има такъв народ“ икономическото неравенството е споменато на два пъти – в секторите „Икономика“ и „Финанси“. В първия случай прави впечатление, че според експертите на „Има такъв народ“, неравенството ще бъде преодоляно като нискодоходните групи се захванат с бизнес, като от партията обещават в тази връзка „създаване на справедлив достъп до базови ресурси за стартиране на бизнес и премахване на административните тежести“. Във втория се посочва, че за справяне с неравенството е необходимо „ефективно и прозрачно управление на публичните разходи след реформа в тяхната структурата“. Не се предвижда повишаване или премахване на максималния осигурителен праг.
Любопитен е случаят с „Демократична България“[7], които в раздел „Финанси“ на своята програма, на въпроса „Как се представя България в сектора в сравнение с други държави“, констатират: „По данни на Евростат българските пенсионни и социални трансфери допринасят много малко за намаляване на подоходното неравенство“. По-надолу в същия раздел не се откриват мерки, насочени конкретно към намаляване на неравенството, нито тази дума може да бъде открита повече някъде другаде в програмата на коалицията. Формацията е категорична по отношение на преразпределението, с което като цяло се отговаря и на въпроса относно мнението им за критиките на ЕК: „Демократична България“ се стреми държавните разходи да бъдат до една трета от Брутния вътрешен продукт“ – или иначе казано, десетки милиарди левове по-малко спрямо онова, което преразпределят мнозинството от европейските държави и дори още по-малко от настоящия процент преразпределение.
В раздел „Социална политика“ „Демократична България“ развива своята теза и признава, че според нея „социалните трансфери помагат краткосрочно, но имат много ограничено въздействие върху трайното намаляване на бедността и неравенството и не решават дългосрочно този проблем“.
Партията е категоричен защитник на плоския данък, но все пак си струва да бъде отбелязано, че дясно-центристката формация предвижда въвеждането на скромен необлагаем минимум от 500 лв. месечно. Не се обсъжда повишаване или премахване на максималния осигурителен праг. Предпазливо партията обещава не да промени закона, а „да разгледа възможността“ да се отмени ДДС върху бебешки храни и някои други стоки. Програмата не обещава инвестиции в държавни детски градини и ясли, но за сметка на това се предвиждат „дотации на таксите за частна детска ясла или градина, когато децата на се приети в държавна“. Формацията все пак предвижда и мерки като „механизми за поемане от НЗОК на лечението и инвитро процедурите за всички семейства с репродуктивни проблеми, „допълнителна подкрепа за извънкласни занимания и спорт под формата на ваучери“ и други.
Коалицията не крие, че предлага силно либертариански подход по отношение на социалните услуги и предлагат „аутсорсването“ на социална защита от държавата към частни структури, при това чрез „финансови стимули и кредитиране и чрез подобряване на условията и средата за социалното предприемачество“. „Демократична България“ обещава да „реформира ролята на държавата от доставчик към възложител на социални услуги“.
Откровено дясно-либертариански са и обещанията на коалицията по отношение на работещите хора, които не присъстват като обект в тяхната програма, за сметка на предприемачите и бизнесмените: „Демократична България“ ще обърне трудовата политика към малкия и средния бизнес (…). Ще приемем нов Кодекс на труда, отчитащ нуждите на бизнеса и работещите от уредба на трудовите отношения, адекватна за времето, в което живеем. Ще насърчим гъвкавите форми на заетост като почасовата работа, работата от вкъщи, плаващото работно време и временната заетост“, обещават от коалицията между „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“, ставайки поредните, които настояват за допълнително „огъвкавяване“ на условията за труд.
Нито веднъж думата „неравенство“ не се споменава в програмата[8] на „Изправи се! Мутри вън!“. По отношение на данъците, в своите „политически цели“ те посочват, че ще се борят за „облекчаване на данъчната тежест за гражданите и бизнеса“, а куриозно първата точка от раздела с обяснение как това ще се случи гласи дословно: „Запазване на съществуващия данъчен модел“. Следващите точки, противно на първата, все пак показват, че се предвиждат промени, а не запазване на същия модел – например въвеждането на необлагаем минимум, равен на размера на минималната работна заплата, намаляване на ставката на едноличните търговци и някои други промени, касаещи косвените данъци и корпоративното облагане (повишаване на прага за регистрация по ДДС, нулева ставка на корпоративния данък върху реинвестирана в България печалба и други). Коалицията около Мая Манолова и „Отровното трио“ не засяга изобщо в своята програма и темата за преразпределението. Не предвиждат и промяна по отношение на максималния осигурителен праг и не коментират регресивността на данъчно-осигурителната система. По отношение на социалната закрила, формацията е от тези, които все пак маркират намерение за определени политики: „създаване на система за ваучери за услуги с фокус децата и най-уязвимите“, „насочване на социалните помощи към постигане на по-ефективна демографска политика“ и „справедливо подпомагане на хората с увреждания“.
В обобщение, от програмите на основните шест формации можем да направим извода, че мнозинството от тях или не разпознават проблема с голямото икономическо неравенство и произтичащите от това социални разслоения в България като съществен, или не предлагат достатъчно ефективни мерки за неговото преодоляване – такива, каквито Европейската комисия и редица други експерти и институции многократно отбелязват като възможни и необходими.
Забравената тема – насилието над жени
Една от забравените теми в предизборните платформи на основните политически формации е тази за насилието над жените. Покрай истерията с Истанбулската конвенция и последвалото решение на Конституционния съд, почти всички партии гарантираха, че ще бъдат взети сериозни законодателни мерки по отношение на този проблем отвъд самата конвенция. В програмите им преди парламентарните избори обаче, този проблем е сериозно неглижиран, въпреки че пaндeмиятa го изостри на много места по света, включително в България.
В програмата на ГЕРБ, в раздел „Противодействие на конвенционалната престъпност“, е отделено точно едно изречение, чрез което партията обещава: „взаимодействие на институциите, ангажирани с превенция и противодействие на домашното насилие“, без да става ясно с каква цел, в каква посока и за какво конкретно ще си взаимодействат.
В програмата на БСП също не се споменават жените като отделна група – на практика думата не е използвана нито веднъж в програмата им. Думата „насилие“ също не присъства, както и „равенство“.
И в текстовете, качени на сайта на „Има такъв народ“, няма нито дума за превенция на домашното насилие спрямо жени, равенство на половете и т.н., а същото важи и за ДПС – в краткия текст, качен на сайта на Движението, няма формулировки, подсказващи за ангажираност към проблемите на жените или посочващи като проблем домашното насилие.
В програмата на „Демократична България“ има точно едно изречение за домашното насилие, чрез което формацията се обявява за „разширяване периметъра на действие и търсене на максимално експертно и финансово обезпечаване за работа по програми с жертви на престъпления, домашно насилие и наркотици и други“.
Единствено в програмата на „Изправи се! Мутри вън!“ има констатация на проблема с домашното насилие, но в самите мерки, предлагани от тях няма нищо конкретно по темата. Все пак е редно да се отчете, че единствено в тази програма е засегната и темата за равенство на половете: „Постигането на реална равнопоставеност между жените и мъжете чрез създаване на гаранции в сферата на законодателството, институциите и механизмите. В обществото ни има нарастваща дискриминация по полов признак спрямо жените по отношение на професионалното ориентиране, професионалната реализация и заплащането на труда“.
Напълно отсъстващи теми – трудови злополуки, синдикализъм и стачки, търговия с оръжия и други
Заслужава си да бъдат маркирани още няколко липсващи в програмите теми. На първо място това е проблемът с големия брой фатални трудови злополуки в България, по които страната ни е сред лидерите в ЕС[9] и всяка седмица губи по двама души, които загиват в опит да изкарват честно своята прехрана. Този проблем изобщо не присъства в нито една от програмите на основните шест формации, които най-вероятно ще формират състава на следващия парламент и в тази връзка не можем да очакваме положителни промени в тази насока, а оттам и в черната статистика.
Трудно подобряване на ситуацията може да се очаква и в резултат на засилване на синдикалната дейност в България, поне доколкото тя зависи от законовата уредба, касаещи синдикализма – още една липсваща тема. Не се предвижда никакво насърчаване на колективните трудови договори или синдикализацията изобщо, не присъстват никакви обещания за политики, свързани с уреждане на правото на стачка, където българското законодателство страда от сериозни дефицити спрямо други европейски държави. Този факт си заслужава да бъде отбелязан най-вече по отношение на опозиционните към днешна дата партии, които имаха сериозни претенции към синдикалните конфедерации по време на летните протести, но не са заложили в програмите си промени, които да позволяват правото на „национална стачка“, каквато в момента не е възможна. Вместо това, програмите им са наситени с обещания и отстъпки към работодателите, а работниците почти не съществуват като субект. Не се предвиждат и образователни промени, свързани с по-добро познаване на трудовите права от страна на бъдещите поколения, като изглежда продължава да се презюмира, че е възможно всички те да станат предприемачи и бизнесмени, а не работници и служители.
Една единствена формация („Изправи се! Мутри вън!“) споменава в своята програма необходимостта от повишаване на законовата ставка за полагане на нощен труд, макар да не предлага конкретен размер на увеличението.
Отвъд проблемите на работното място, тема „табу“ за българските партии продължава да остава въпросът с търговията с оръжия и в чии ръце попадат те, както и продължаващите от години военни мисии в Афганистан, които протичат при липса на всякаква критичност относно смисъла и резултатите от тях. Пaндeмиятa и „войната“ с вируса измести на заден план реалните горещи войни, които продължават да се водят в редица територии по света, а въпреки пряката роля и отношение на България към някои от тях, от повече от едно десетилетие в страната ни по тези въпроси практически се е възцарило радио мълчание. То почти не беше нарушено дори по време на тежките бежански кризи, включително идващи от региони, в които страната ни поддържа военен контингент от години, без да е ясно с каква ефективност и резултати. Политическото внимание не събудиха и поредица разследвания[10] за начина, по който българско оръжие попада в ръцете на терористични организации.
Излишно е да се отбелязва, че от управленските програми на партиите напълно отсъства по-дългосрочна визия или поне дебат относно състоянието на глобалната икономическа и политическа система, въпреки че все повече икономисти, политолози, социолози и философи по целия свят повдигат въпроса, който можем да сведем най-общо до „бъдещето на капитализма“. Подобни фундаментални глобални теми, особено в контекста на уроците, научени от пaндeмията, поне съдейки от техните програми, не са обект на интерес от основните български политически формации.
[1] https://solidbul.eu/%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d1%81%d0%b8%d0%b3%d1%83%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd/
[2] http://ec.europa.eu/eurostat/cache/infographs/cofog/
[3] https://bulgaria.fes.de/fileadmin/user_upload/documents/publications/Nov_obshtestven_dogovor_WEB_BG.pdf
[4] http://gerb.bg/files/useruploads/-%D0%93%D0%95%D0%A0%D0%91.pdf
[5] https://www.dps.bg/izbori-2021/programa.html
[6] https://pp-itn.bg/programa/
[7] https://demokrati.bg/parlamentarni-izbori-2021/programa/
[8] https://izpravise.bg/programa-2021-2025/
[9] https://baricada.org/2020/04/28/eurostat-safe-at-work/
[10] https://balkaninsight.com/2015/12/21/voenni-pecalbi-b-lgarsko-or-zie-dop-lnitelno-razpalva-konfliktite-v-blizkija-iztok-12-16-2015/?lang=bg
About The Author
