„Барикада“ предлага откъс от идейната дискусия „Социализъм XXI век”, публикувана в брой 1-2 на списание „НОВО ВРЕМЕ” за 2021 г. Списанието е основано през 1897 г. от Димитър Благоев като „месечен преглед на умствения и обществения живот“. То продължава да излиза и до днес, публикувайки статии и анализи от изтъкнати учени, експерти, общественици, журналисти. Дискусията „Социализъм ХХІ век“ е водещата тема на брой 1-2 на списанието.
Редакцията на списание „Ново време” е отправила 10 въпроса към към широк кръг автори – философи, историци, социолози, филолози и политолози – с предложение да дадат своите отговори в рамките на дискусията „Социализъм XXI век”. Въпросите са следните:
– Какво представлява марксисткият мироглед – „наивен исторически материализъм“ или обективно обоснован подход?
– Какви са новите реалности на съвременния свят – отношенията човек-човек, индивид-общество, човек-природа, материално-виртуално, аналогово-дигитално?
– Какво представлява днес капитализмът – система с базисно противоречие между труда и капитала, манипулиране на масовото съзнание и с устойчив потенциал за развитие?
– Какви са днес у нас и по света отговорите на въпроса „Що е социализъм?“ – различни възгледи и допирни точки?
– Какво е състоянието на обществено-икономическия живот на България днес – финансово-икономическата система, социалната структура, умствения и обществения живот, политиката?
– Какъв „рестарт“ е осъществим и необходим – „римейк“ на статуквото или нов обществен договор за съблюдаване и развитие на Конституцията въз основа на максимата „Пазарна икономика – да! Пазарно общество – не!“?
– Какви са вижданията за социалистически проект у нас ‒ чрез форми на социализация на икономиката и обществото с перспектива демократичен социализъм или въз основа на носталгията по държавния социализъм?
– Какви са възможностите и ограничителите на „външния фактор“ за реализацията на социалистически проект в България, член на ЕС и на НАТО, като страна, пресечна точка на приоритетни геостратегически интереси в трансформиращия се многополюсен свят?
– Какъв е пътят на българския социализъм през изминалите 130 години – исторически постижения и поражения?
– Какви са подходите и формите за изграждане на широко ляво движение въз основа на социалистическите ценности, закрепени в Програмата на БСП „Свободни граждани; Справедлива държава; Солидарно общество“ – свобода, справедливост, солидарност, равенство, мир, труд, хуманизъм, хармония между човека и природата, родолюбие?
В настоящия брой на „Ново време” своите отговори дават 12 авторитетни учени и изследователи: проф. Илияна Марчева, проф. Хараламби Паницидис, проф. Антоний Тодоров, д-р Анко Иванов, проф. Ваня Добрева, проф. Васил Проданов, проф. Боян Дуранкев, доц. Огнян Касабов, Любомир Кючуков, д-р Боян Балев, проф. Петър-Емил Митев и доц. Добрин Канев.
„Барикада” предлага отговорите на 8 от участвалите в дискусията анализатори на петия от поставените 10 въпроси, а именно:
Какво е състоянието на обществено-икономическия живот на България днес – финансово-икономическата система, социалната структура, умствения и обществения живот, политиката?
Илияна Марчева: Периферен капитализъм, при който от страната към центъра текат ресурси (вкл. и човешки) срещу пари от еврофондовете, които се разпределят чрез корупционни схеми и затова не могат да изпълнят предназначението си да развиват икономиката.
Антоний Тодоров: Днешната българска икономика, като част от обществото, е резултат от демонтажа на старата комунистическа система и съграждането на съвременния български капитализъм. Процесът е белязан едновременно от недъзите на старото и на новото, старата държавно-централизирана система беше в крайна сметка заменена от нова частно-корпоратизирана система. Приватизацията не успя да постигне масово покълване на дребно и средно предприемачество, то остана в крайна сметка ограничено и непрекъснато потискано от големите играчи, които в крайна сметка присвоиха икономиката. А тези играчи по своя генезис и етос в голямата си част разчитат почти единствено и само на подкрепата от страна на правителството, на държавните поръчки. Те в голяма степен са неспособни да оцеляват самостоятелно в ситуация на една регулирана конкуренция, затова са склонни да насърчават най-различни корупционни практики.
Следвайки до голяма степен логиката на глобалния корпоративен капитализъм, неговият сравнително нов български вариант копира и най-негативните му страни. Най-вече доминацията на финансовия над реалния сектор – удивително е как икономисти, които дотогава споделяха напълно вярата в напълно свободния пазар, след кризата от 2008 г. преоткриха „реалния сектор“. А това е секторът, който произвежда различни полезни неща, без които не може да се живее. Той произвежда, докато в другия сектор „парите се правят“. Именно доминацията на финансовия над реалния сектор в някаква степен влоши икономическите нрави, защото внуши на обществото ценността на „лесното правене на пари“. Това подкопа, може би завинаги, трудовата етика на обществото, убеждението, че парите се печелят с труд и упорство, а не се „правят“.
Всичко това създаде социална структура, съответстваща на общество, дълбоко разделено между успелите в този финансово-корпоративен капитализъм и мнозинството на загубилите, повечето от които обаче продължават наивно да вярват, че и те могат лесно да се наредят сред успелите. Политиката изцяло следваше логиката на този модел, който насърчава „правенето на пари“ и по същество убива предприемчивостта. В някаква степен политическата система се превърна в другото име на корпоративната икономика, където разделенията между партиите не са от значение, от значение е разпределението на контрола върху икономиката (което донякъде личи и в Търговския регистър).
Ваня Добрева: Положението е „хуже губернаторского“, както казват руснаците, тоест недобро, лошо и влошаващо се. Нужни са нова геополитическа линия, смяна на сегашния модел за управление на държавата, нов икономически проект, нова реална социална политика, а не разпределение и преразпределение на „материалната мизерия“. Вредно е БСП да подменя истинските проблеми на обществото с обща фразеология.
Боян Дуранкев: По повод характеристиката на състоянието на България едва ли ще бъда оригинален. Малка страна с демографска катастрофа и безплатен експорт на работна сила към по-развитите страни; с приватизирана и концесионирана природа, подлежаща на опустиняване и обоклучаване; със силно отворена икономика с периферни функции спрямо „центъра“; с чужди войски на собствената си територия; с „обслужваща“ политическа класа, винаги вярна на Големия брат (който и да е той). Диагноза: третична периферна страна с неясно бъдеще. С незавършени магистрали към неизвестното. С романтика към механиката на властта (от документите на Стратегическия съвет към Президента), с абсолютен политически антагонизъм и самовлюбен нарцисизъм (ГЕРБ ‒ БСП); с пълно сношение между (уж) „независимите власти“; с мистична вяра в думичката „демокрация“ (отново до механиката ѝ – „честни избори“), но не и в нейното дълбоко съдържание. Бойко, орел, рак и щука.
С една дума: ветропоказател в зависимост от „вятъра на промените“. Гледайте накъде се извърта България, за да разберете как се променя светът.
Огнян Касабов: Радостен феномен за интелектуалния живот в България е слизането на либералите от идеологическия трон и сравнително намалялата привлекателност на новите фашизоидни организации. И двете обаче остават опасност. Силна тенденция, препятстваща делото на социалната справедливост у нас, е трайният индивидуализъм и недоверие в институциите у нас. Смущаваща също така е и придобилата напоследък мода в някои леви кръгове у нас да се защитава уж традиционалисткият лагер в т.нар. културни войни на Запад. Това е непродуктивно и вътрешно противоречиво занимание: заемайки позиция в тези фалшиви спорове, самата тя изиграва роля за тяхното привнасяне у нас. Но нещо повече, обявявайки се против каузата на равенството, тя застава на антисоциалистически, фашизоидни позиции.
Боян Балев: Някои неща вече споменах, но мисля, че повтарянето им не е толкова фатално. Трябва да имаме ясна представа за състоянието, ако искаме да го променим в позитивна посока.
За мен основната характеристика в социалното и икономическото развитие на България през тези 30 години е връщането назад. Десницата формулира в началото на промените своята реваншистка гледна точка за прехода и успя да я реализира, ликвидирайки голяма част от постиженията на социалистическа България през онези 45 години.
Много българи се чудят защо ние се развиваме по един начин, а страните от Централна Европа и по-специално Полша, Чехия и Унгария се справят много по-добре от нас. Всъщност ние 30 години вървим в една посока – към мястото, което сме заемали преди Втората световна война. Разликата между България и тези страни е, че преди войната, а можем да кажем и в навечерието на 9 септември 1944 година, България е една от най-бедните страни в Европа с огромен процент селско население, изключително изостанала икономически след две национални катастрофи, но и все още под влиянието на онези пет столетия, през които страната ни няма възможност да се развива самостоятелно, както другите европейски народи.
За това и 45-те години модернизация имат много позитивен ефект върху България. За това и хората от по-възрастните поколения ги помнят с добро. През 1990 година възродената десница загуби изборите, защото заяви на българския народ, че ще му върне благоденствието отпреди 1944. Вотът за БСП на най-възрастните генерации тогава имà огромно легитимиращо значение за партията. Хората, които познават двете Българии, царската и социалистическата, през 1990 година гласуваха за БСП.
Но реваншът, наложен и с външна подкрепа, в крайна сметка върна България назад. Десницата започна прехода с идеята, че индустрията е социалистическа, което за десните означава лоша. Тази индустрия се ликвидира, за да се развие дясната визия за структурата на българската икономика с два основни сектора – туризъм и селско стопанство.
Резултатите от реализацията на този десен проект за България виждаме не само в мизерията на мнозинството от хората и в „ориентализацията“ на манталитета и културата, но и в демографските тенденции. При наличната територия на България с нейните възможности за земеделие, както и при наличните възможности за зимен и летен туризъм, е невъзможно само на базата на тези два основни сектора тук да се изхранват повече от 4 или 5 милиона души население.
Все още в България има и друга икономика, но остатъчните други сектори се крепят на по-бавно ерозиращата образователна система от годините на социализма. На пръв поглед изглежда, че имаме данни за развитие на сектора на високотехнологичните услуги, но в дългосрочен план това ще е трудно. Всички стратегии за догонващо развитие започват със селското стопанство, минават през индустрията и на тази база стигат до високотехнологичните услуги. Както индустрията не може без определена база в аграрния сектор, така и високите технологии са немислими без определена индустриална база.
Петър-Емил Митев: (Полу)периферен капитализъм. Крехка стабилност на финансово-икономическия баланс. Социална структура с олигархична доминация. Агресивен идеологически либерализъм. Политически квазицентризъм. Обществен живот – в задънена улица, поради липса на убедително разработена и призната управленска алтернатива.
Добрин Канев: Основаната на неолибералните идеи икономическа и социална политика през последните десетилетия изостри екзистенциалните проблеми на голям брой български граждани и доведе до нарастваща бедност и неравенство. Преди седем-осем години ЕК представи отделен самостоятелен анализ на социалната ситуация в България, чиито характеристики и тенденции не са се променили оттогава: почти половината от гражданите изпитват сериозни материални затруднения (най-висок процент в ЕС, пет пъти над средното ниво); най-бедната страна в ЕС (49% от цялото население и 52% от децата са в риск от бедност, двойно повече от средното); най-ниска средна работна заплата; най-висок коефициент Джини, т.е. най-висока степен на неравенство в ЕС.
Тук може да се добави и най-високата степен на корупция в страната ни.
През последните десет-дванадесет години перманентно се влошава и качеството на българската демокрация. Отбелязват го всички изследователски методологии. Например в прецизното изследване на „Икономист интелиджънс юнит“ българската демокрация през последните десет – петнадесет години постоянно е определяна като дефектна демокрация.
Има дори автори, които са склонни да поставят България, подобно на Унгария и други държави, в категорията на т. нар. мафиотски държави (премиерът като „Кръстника“, който използва публичната власт, за да преследва собствените и на най-близката си свита икономически интереси по нелегитимен и неидеологически път).
Дори тази характеристика да е преувеличена, при всички случаи обаче наблюдаваме превръщането на България в една нелиберална демокрация – дефектна демокрация, при която са увредени ключови характеристики на демократичната система. Става дума за модел, при който управниците в началото са демократично избрани, но постоянно игнорират институционалните граници на властта и лишават своите граждани от основни права и свободи. В България можем да открием основните характеристики на такава нелиберална демокрация – използване на „волята на народа“ (полученото на избори мнозинство) за премахване на контрола и баланса в политическата система; тенденция към сливане на управляваща партия и държава; медиен, икономически и политически натиск спрямо опозицията; неутрализиране на независимата съдебна власт; овладяване на медиите.
…………………………………………………………..
Цялата дискусия може да се прочете в брой 1-2 на сп. „Ново време“ за 2021 г.
