Каква промяна в парламента носят гласовете от чужбина?

През последните няколко дни активно се говори за ограничената възможност на българите извън пределите на страната да упражнят правото си на вот. Причината са законодателни поправки, приети още през 2016-та година от второто правителството на Бойко Борисов, които ограничават секциите в страни извън ЕС най-много до 35 общо за цялата съответна държава. Слави Трифонов днес е „шокиран“ от тези промени, датиращи от половин десетилетие и иска спешна промяна по-малко от месец преди изборите и при парламент във ваканция заради кампанията. Други партии също се упражняват по темата, макар да имаха съпричастност към приемането на въпросните текстове.

Към настоящия момент изглежда много слабо вероятно депутатите от 44-тия парламент спешно да се съберат и да изминат целия път до законодателна промяна, която премахва това ограничение. Но отвореният дебат дава повод да разгледаме последните три парламентарни вота през изминалото десетилетие и по-конкретно – какво се случва с гласовете от чужбина.

Къде и как отиват гласовете от чужбина?

Както известно, в България избирателната система е пропорционална, като се използват многомандатни избирателни райони (МИР), общо 31 на брой, чиято мандатна тежест варира от 4 до 16 мандата. С други думи – ако от Варна в парламента влизат общо 15 народни представители от различните партии, преминали бариерата, то от Видин, например, влизат само четирима. Законът е поставил избирателен праг от 4% и в разпределението на всичките 240 мандата участват само партиите, които са го преминали на национално ниво.

Мандатите се разпределят от различните райони чрез метода „Хеър-Ниймайер“ известен още като метод на най-големия остатък. При този метод при определяне на мандатите се взима предвид тяхната „тежест“ – първоначално на база общ резултат, а после във всеки избирателен район.

Гласовете от чужбина, тъй като не съществува МИР – Чужбина, участват в общия резултат и са важни за 4-процентната бариера, но реално се разпределят към съществуващите МИР-ове в страната.  Всеки спечелен мандат от чужбина (тоест спечелването на определен брой гласове, различен за всеки избор според общия брой гласували за преминалите бариерата) отива към един от 31-те избирателни района в страната за съответната формация.

За да изясним механизма, по който гласовете от чужбина влияят в крайна сметка на разпределението на мандатите, ще разгледаме изборите за народни представители през 2013-та, 2014-та и 2017-та година.

2013

През 2013-та само четири партии и коалиции минават бариерата от 4%. Това са ГЕРБ, „Коалиция за България“ (БСП), ДПС и „Атака“, които печелят съответно 1 081 605 гласа, 942 541 гласа, 400 466 гласа и 258 481 гласа – общо от страната и от чужбина.

От тях за четирите партии от чужбина идват съответно 23 090 гласа за ГЕРБ, 4 907 гласа за „Коалиция за България“, 54 353 гласа за ДПС и 3 018 гласа за „Атака“.

Общо всички гласове, които участват в разпределението на мандатите, са 2 683 093 гласа. Методиката изисква тези гласове да се разделят на общия брой народни представители според българската конституция, за да се определи тежестта на един мандат.

Това означава, че трябва да разделим 2 683 093 на 240, което прави 11 179.55  – толкова е тежестта на един мандат за изборите през 2013-та. Последното е така наречената „квота на Хеър“.

Общо гласовете на четирите партии и коалиции от чужбина, които са мандатоопределящи, са 85 368 гласа. Когато разделим тези гласове на тежестта на един мандат, получена по-горе, виждаме, че от чужбина в страната са се разпределили 7,63 мандата.

За да се определи коя от четирите партии колко мандата ще получи от тези 7.63, получените от нея гласове от чужбина се разделят на „квотата на Хеър“ или тежестта на мандата, изчислена по-горе. Така ГЕРБ получават 2,06 – два цели мандата от чужбина и съвсем малък остатък. „Коалиция за България“ взима 0,44 мандат, което означава, че само са уплътнили някъде някой непълен мандат в страната. ДПС от своя страна взимат 4,87 мандата, което означава пет мандата, а „Атака“ взимат едва 0,27, което не е достатъчно за почти нищо.

Изводът е, че през 2013-та ГЕРБ и ДПС си разделят 7-те цели мандата от чужбина.

2014

През 2014-та година цели 8 партии и коалиции минават прага от 4%. Това са ГЕРБ, „БСП Лява България“, ДПС, Реформаторски блок, Патриотичен фронт, ББЦ, АТАКА и АБВ. Общо гласовете за тях са 3 067 482 гласа. От чужбина осемте формации получават съответно: ГЕРБ – 38 868, „БСП Лява България“ – 3 635, ДПС – 59 938, РБ – 15 523, ПФ – 5 150, ББЦ – 1 672, АТАКА – 2 429 и АБВ – 2 637. Тежестта на един мандат е 12 781.175. От чужбина идват общо 129 852 гласа за тези формации, което означава, че се разпределят 10,15 мандата в страната – реално 10 мандата.

Разпределението е както следва: ГЕРБ – 3,04 – 3 цели мандата; „БСП Лява България“ – 0,28;  ДПС – 4,68 – реално 5 мандата, защото остатъкът е изключително голям; РБ – 1,22 мандата – 1 сигурен мандат; ПФ – 0,40 мандат; ББЦ – 0,13 мандат ; АТАКА – 0,19 мандат; АБВ – 0,21 мандат;

Така ДПС взимат 5 мандата, ГЕРБ – 3, РБ – 1, а 1 и малко се разпределя между всички останали участници – като се добавят гласове към определени непълни мандати в някои от МИР-те в страната.

2017

През 2017-та година 5 формации успяват да минат 4% бариера – ГЕРБ, „БСП за България“, „Обединени патриоти“, ДПС и „Воля“. Общият брой гласове за петте формации е 2 882 908.

От чужбина всяка една формация взима съответно: ГЕРБ – 27 614, БСП за България“ – 14 335, „Обединени патриоти“ – 8 077, ДПС – 13 390 и „Воля“ – 2 486.

Тук е важно да споменем и високия резултат на ДОСТ извън страната – 19 430 гласа, които обаче „изгарят“, защото формацията за малко не успява да премине прага от 4%.

Общо формациите, които влизат в парламента, имат 65 902 гласа от чужбина. Тежестта на един мандат е 12 012.12. Така от чужбина идват 5.48 мандата, което носи 5 мандата на партиите, които минават прага.

По същата формула, разпределението е както следва: ГЕРБ – 2.30 мандата или 2 цели мандата; „БСП за България“ – 1.2 мандата или 1 сигурен мандат; „Обединени патриоти“ – 0.67 мандата, което им осигурява 1 мандат, ДПС – 1,11  мандата или 1 сигурен манда и „Воля“ – 0.20 мандата, което не достига за мандат.

Ще задуха ли от чужбина вятър на промяната?

Видно от резултатите от парламентарните избори през последното десетилетие, най-голям печеливш от гласуването в чужбина са от ДПС, които са реализирали общо 11 мандата на проведените три вота, следвани от ГЕРБ със 7 мандата. Партията на Бойко Борисов устойчиво печели между 2 и 3 мандата от чужбина, а ДПС прави по 5 мандата през 2013 и 2014-та, но заради ДОСТ отстъпва много позиции през 2017-та, когато взима само 1 мандат. Други играчи, в това число и БСП, едва успяват да измъкнат по някой мандат според ситуацията.

През 2021 година много неща са различни – в политическата битка със сериозни шансове да прескочат бариерата са политически играчи, които имат увереност, че могат да разчитат на силен резултат извън пределите на страната. Това важи както за Слави Трифонов и „Демократична България“ от една страна, така и за ДПС от друга, тъй като партията на Ахмед Доган през последните години изглежда изчисти противоречията си с Ердоган, които до голяма степен предопределиха много силния резултат за ДОСТ на последния парламентарен вот и сериозното отстъпление за ДПС тогава.

Не е тайна за никого, че летните протести в България, насочени срещу Бойко Борисов и неговото управление, в началото бяха водени предимно от живеещи в чужбина българи. Предстои обаче да видим до каква степен енергията от лятото ще се налее действително в урните в изборния ден.

Въпреки всички разлики, изведените тенденции как гласуват българите в чужбина на парламентарен вот едва ли ще претърпят коренна промяна на 4 април, поне ако съдим по социологическите прогнози, които макар и на база изследвания само на територията на България, все пак показват достатъчно добре „накъде духа вятъра“ в българската политика и дали можем да очакваме посоката му значително да се измени.

Нещо повече – дори в момента да се наблюдава сериозна активност на наши сънародници за отваряне на секции извън страната, то същевременно горящата все още силно пандемия в почти целия свят вероятно ще компенсира част от този ентусиазъм. Така в крайна сметка едва ли можем да очакваме много по-голяма от обичайната активност извън страната, която да донесе значими промени на резултата, получен на територията на България.

Както показаха цитираните данни, гласовете от чужбина в най-добрия случай през последното десетилетие са донесли 10 мандата в България – бройка депутати, разделени между 5-6 партии, която едва ли ще промени фундаментално политическото бъдеще на страната, дори и да бъде увеличена с няколко мандата. Разбира се, възможни са всякакви сценарии – през годините сме виждали и такова разпределение на местата в парламента, че няколко депутатски места да се оказват ключови.

Няколко думи за МИР – Чужбина

Дебатът относно създаването на нов многомандатен избирателен район (МИР), специално за българите в чужбина, върви от години в българското обществено пространство с различен интензитет. Обикновено в навечерието на парламентарни избори или покрай други по-съществени промени в Изборния кодекс, поне една политическа формация повдига темата за създаването на МИР – Чужбина, разчитайки така да спечели доверието на онези наши сънародници, които гласуват извън пределите на страната.

На няколко пъти управляващите са близо до приемането на тази идея. В най-голяма степен това се случва през пролетта на 2016-та година, когато такава поправка дори минава на първо четене, но в последния момент при окончателното гласуване в зала, групата на ГЕРБ се отмята.

Важно е да отбележим, че отсъствието на МИР „Чужбина“ от една страна, и затрудненото гласуване на българите извън България, например чрез ограничен брой секции в някои държави, от друга страна, са два напълно различни проблема.

Проблемът с район „Чужбина“ има два аспекта – електорално-технически от една страна и морално-политически от друга.

От техническа гледна точка, основната цел на създаването на подобен МИР е минимизиране на разместванията в страната, когато се пресмятат и определят мандатите. „Наливането“ на гласове от чужбина към „българските“ многомандатни избирателни райони, което се случва по сложна формула и се вземат предвид „остатъците“, често създава огромни парадокси, които спомагат на депутатски банки да попадат народни представители по куриозен начин.

Така например през 2013-та година, и заради гласовете от чужбина, ДПС получава мандат във Видин с 474 гласа в района, докато един мандат там всъщност „тежи“ около 8500 гласа. През 2014-та година пък, „Атака“ реализира мандат в Силистра с 1425 гласа, докато БСП например имат 8015, но не успяват да вземат такъв – отново заради математическата „въртележка“ с мандатите. Ако гласовете от чужбина отиват към собствен МИР, такива изкривявания ще бъдат минимизирани.

Вторият въпрос можем да определим като морален и политически – дали не е редно българите, които живеят извън страната, но желаят да участват чрез своя глас в политическия процес, да имат свои конкретни представители в отделен МИР, вместо както досега гласовете им да се преразпределят по сложна формула към избраната от тях формация и резултатите ѝ в „българските“ 31 МИР-а? Това би предоставило възможност и за преференциално гласуване на българите в чужбина, което към момента не е факт.

От друга страна стои въпросът – колко точно мандата да бъдат „разигравани“ в този нов МИР? Подобна промяна няма как да мине през пълно преизчисляване на мандатите от досегашните 31 МИР, където броят мандати се определят спрямо населението в тях. Така може да се окаже, че обезлюдените северозападни райони ще изгубят мандати, и например от Видин ще бъдат излъчвани двама народни представители – общо от всички партии. Струпването в София на голяма част от населението пък ще увеличи още повече тежестта на столицата, което в един момент рискува сериозно да превърне парламента в столичен, а не в национален.

И още – вярно е, че българските граждани, независимо къде се намират по света, имат право да участват чрез своя глас в определяно на бъдещето на страната. Но докато гласуващите техни сънародници в Силистра или Благоевград, например, избират народни представители от отделни листи, тъй като (поне на теория) разчитат тези народни представители да работят за благоденствието на този район, като например подлагат на парламентарен контрол министрите на транспорта и благоустройството във връзка с пътищата в региона, то какво и за кого да държат отговорен българите от Рединг, Сидни или Чикаго? Дори да приемем, че е редно българите в чужбина да имат свои конкретни представители, които в Народното събрание да се ангажират с политики, касаещи връзките между България и нейните диаспори по света, тогава изниква друг въпрос – колко и какви представители да изберем, които да работят едновременно за проблемите на българските общности в Северна Америка и Австралия, например?

Така или иначе, дебатът по тези въпроси и неговият отговор е в ръцете на политиците и гражданското общество, което се вълнува от темата. Тук просто ще отбележим, че изчисление какво би се случило, ако имаше МИР – Чужбина, е невъзможно без да знаем колко мандата ще бъдат определени за него. На този етап може да бъде казано само едно – съдейки по резултатите през последното десетилетие, от МИР – Чужбина в българския парламент ще бъдат излъчени основно представители на ГЕРБ и ДПС.