Сиромахофилът в миналото, когато не е съществувало понятието популист, е бил типаж заможен и облечен с власт, който обаче е искал да бъде приеман като „човек от народа”. Не случайно Тодор Живков всеотдайно си градеше именно такъв образ – ходеше с каскет, на тържества се хващаше на хоро до булките, говореше на простонароден език, мотото му беше „грижа за човека”.
Идеолог на сиромахофилството у нас е Спиро Гулбачев, роден през 1886 г. и студентствал в Русия, където се запознал с народничеството. Учел е последователите си да не носят вратовръзка, понеже била символ на охолство.
Темата за нашенското сиромахофилство често е разработвана от журналиста Росен Тахов, който в една от публикациите си пише следното: „Вече три десетилетия в условията на демокрация на сиромашията ѝ излиза душата. Чака чорбаджиите да дойдат на кеф и да оправят дереджето. Онези се правят на милостиви и добавят към пенсиите по няколко лева… На предизборни обиколки в началото на XX век Михаил Такев от Демократическата партия носел в багажа чифт цървули. Когато файтонът наближи селото, Такев сменял лачените чепици с опинците. Слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и сиромахомилът се обръщал към тях: „Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате…“
Бойко Борисов не се отличава много от Михаил Такев. Той е типичен сиромахофил. Не живее в палат, като олигарсите, и поне допреди да се появят кадрите с кюлчетата и пачките в нощното му шакфче, често разказваше публично ей такива неща: „На мен не ми трябват пари. Ако исках (…), можех да имам милиони. 10 години съм във властта, ако съм искал да крада, да съм крал досега, сега ли ще се маскаря, когато хората ми гласуваха доверие. Какво – лоша ми е къщичката в Банкя или двора?” Това каза той на 28 август 2009 г., един месец след като стана премиер. Често е описвал през годините и колко безно е расъл, как е ял филийки, намазани с мас – защото маслото било скъпо, как живял в „колиба”, как работил за изхранването на семейството, косял трева, копал картофи…
Освен да твърди, че е бил беден, с което да предизвика някаква съпричастност с обедняващия български народ, Борисов умело демонстрира, че и той не обича ултра богаташите. На 12 април 2020 г. по време на инспекция на Южната дъга край София изстреля следната тирада, явно предварително подготвен със статистически данни: „Към днешна дата в бедна България има три автомобила бугати като на Роналдо, 241 бентлита, 123 ферарита, 54 майбаха, 22 макларъни, 87 ламборджинита, 311 мазератита, 84 ролс-ройса, 280 хамъри, близо 4000 ягуари, близо 5000 поршета. Е, като казах, че в някои бизнеси, за да запазят работниците, може да намалят колите си, с кое съм ги обидил? Исках да изчета справката, защото така говорят, все едно съм ги обидил, аз исках да защитя работниците”.
Той често говори срещу „олигарсите” макар някои от тях да са му добре познати, а и неговата бивша партньорка в живота Цветелина Бориславова спада към тази категория. Що се отнася до притежателите на ултра скъпи возила, през януари 2018 г. държавното обвинение започна проверка на 365 собственици на скъпи имоти и луксозни коли, купени през 2015 г. и 2016 г. Някъде да са оповестени резултатите от това разследване, ако въобще е било приключено?…
Като добър ученик на „човека от народа” Тодор Живков, Борисов също се опитва да си изгради подобен образ. Буквално. „Аз съм дете на народа,” декларира той пред „Панорама” на 5 май 2019 г. И не се спира в обикалянето из села, паланки и строителни обекти. Разгърден и без вратовръзка, подпитва свойски работниците: „ Работите ли? А плащат ли добре?”. Ако работникът, шофьорът, багеристът са горе-долу на негова възраст, той ги поздравява със „Здрасти, наборе, как е?“.
На 30 май 2020 г. по време на инспекция на пътя за Слънчев бряг се обръща така към работниците: „ Добър ден, майсторе!… Какво прайме?… Как се казваш?… Хюсеин, как изкара празниците бе, братко?… Ходихте на джамия, всичко?… Оставихме ги и тех отворени като църквите. Доволни? Да сте ми живи и здрави”.
При друг случай след месец към други работници: „Добър ден. Как е, юнак?” или „Как сте, лъвчета?“ А работничките в шивашки цех за маски пита: „Как сте, булки?”.
Премиерът-сиромахофил обича също да показва и направо да казва, че и той е от простолюдието. Нашумя флазата му „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”, изречена на 30 март 2012 г. пред стачкуващите металурзи от Оловноцинковия комбинат в Кърджали, които шест месеца не бяха получавали заплати..
Пред хората от село се представя за селянин – нали и тях трябва да приобщи… На 23 декември 2019 г. в едно родопско село възрастен родопчанин посрещна джипа на премиера с обръщението: „Ваше високоблагородие…”. Борисов обаче го поправи: „И аз съм селянин, от Банкя, като тебе”.
Прав е в известна степен. Роден е през 1959 г. в Банкя, която по онова време е село и си остава село до 1969 г., когато е обявена за град. Може да е станала град, но Бойко не е изневерил на своето село и си е останал селянин – както сам признава пред родопчанина…
Където и да отиде из малките градчета и селата, го посрещат тържествено – така, както някога посрещаха Тодор Живков. Кметовете се стараят – зер, идва Тато, който раздава парите… Следват речи, хвалебствия, благодарности, висши изрази на чинопочитание. Как хората като онзи родопчанин да не се изкушат от обръщението „Ваше високоблагородие”…
На 20 септември 2020 г. Борисов бе посрещнат с бурни аплодисменти и хвалебствени викове от жителите на велинградското село Грашево, пътят към което бил ремонтиран и с помощта на правителството. Той рече там: „Взимате ли 50 лева към пенсиите? Да? Е, кажете едно „Добре е!” – че ме питат къде отиват парите… Еми ето къде отиват – при хората”…
Вярно, за разлика от Живков, Борисов не носи каскет – оставил е този „народен” атрибут на Иван Гешев, който си го нахлупи веднага, щом стана главен прокурор. Борисов не смее да се хваща и на хорàта по мегданите – явно никакъв го няма в тази област. Не се вясва и по театрите, за разлика от някогашния „Първи”.
Явно „народът”, чието „дете” се изкарва, си има своите специфики…
About The Author
