Остро недоволство срещу политиката на дясното правителство на премиера Константинос Мицотакис кипи в Гърция вече месеци наред, като тази седмица то се изля и в драматични сблъсъци с полицията в Атина и Солун, за което съобщават много гръцки и световни медии, но малко български.
Във вчерашното си (на 12 март) изказване пред парламента по повод тази криза Мицотакис се опита да обясни случващото се с „умора” на обществото от карантинните мерки срещу Covid-19, която според него била „експлоатирана” злонамерено от опозицията. „Съществува сериозен риск пандемията да бъде превърната от заплаха за общественото здраве в заплаха за нашето общество от онези, които експлоатират леснозапалимия материал на умората от мерките. Всички се съгласихме с тези мерки, но някои избират да предизвикват огън, който може да запали единството и сигурността на гражданите,” каза Мицотакис.
Той бе контраатакуван от бившия премиер и лидер на опозиционната партия „Сириза” Алексис Ципрас: „Представяте на обществеността фалшива картина на реалността. И още по-лошо – вие се възползвате от пандемията като претекст за налагане на сурово ограничаване на демократичните права и свободи и изготвяне на програма във вреда на обществения интерес.“
Факт е, че точно под предлога за контрол над спазването на противоепидемичните мерки правителството на Мицотакис постанови, че полицията вече ще може да действа безпрепятствено и на територията на гръцките университети. А това е в разрез с автономния статут на висшите учебни заведения.
За Гърция това е особено болезнена тема, като се има предвид трагичния спомен за разправата на диктатурата на „черните полковници” със студентския бунт в Атинската Политехника на 17 ноември 1973 г. След онзи влязъл и в световната история емблематичен епизод, поставил и началото на края на падналата броени месеци по-късно диктатура, никое гръцко правителство не си е позволявало да посяга на университетската автономия.
Ето защо, независимо от карантинните мерки, в страната не спират антиправителствените протести с най-активното участие на студенти, сред които традиционно доминират леви нагласи. Особено интензивни са протестите през последния месец, като чужди медии ги сравняват по размах с онези отпреди десетилетие, когато Гърция беше задушавана от „спасителни планове” покрай жестоката финансово-икономическа криза в ЕС.
Резкият скок на напрежението през последната седмица е свързан и с инцидент в атинския жилищен квартал Неа Смирни, разиграл се миналата неделя, на 7 март. Тогава полицията разгонва брутално граждани, излезли да се порадват на хубавото време в квартална градинка, разположена на площад. Отначало това са две семейства с деца. Те не нарушават нищо. Да, карантинните мерки ограничават свободното движение на гърците, но им разрешават да се движат в радиус на 2 км от домовете им в рамките на 1 час на ден, ако са излезли да пазаруват или да се разходят. Полицията обаче отива при двете семейства и започва грубо да им се заканва с глоби и санкции, ако веднага не се махнат оттам. Хората – които са с маски и са спазили всички изисквания – възразяват. Полицаите стават още по-груби. Тогава в защита на семействата се намесват младежи, които също са на площада. И страстите ескалират. В социалните мрежи се появява видео как полицай налага безмилостно с палка млад мъж в градинката, който крещи: „Боли ме! Боли ме!”
Кадрите предизвикват огромно възмущение и два дни по-късно, на 9 март вечерта, около 200 младежи атакуват с камъни и бомби „Молотов” полицейското управление в Неа Смирни. При сблъсъците тогава тежко ранение получава полицай, който след това е приет в болница. Арестувани са 16 души, 7 от които непълнолетни. А на следващия ден е задържан и 22-годишен гражданин, отишъл в полицията за заяви, че е изгубил паспорта си. Полицаите обаче веднага го арестуват, твърдейки, че паспортът му е намерен точно на мястото, където предишната вечер е бил ранен колегата им. И срещу въпросния гражданин е повдигнато обвинение в опит за убийство на полицая. Без всъщност да е доказано дали той изобщо има нещо общо със случая…
Междувременно на 9 и 10 март се проведоха и масови демонстрации с участието на по 4000-5000 души в центъра на Атина, насочени и срещу полицейското насилие, и срещу репресивните мерки на правителството, включително и срещу посегателството му над университетите.
На 11 март голяма демонстрация имаше и в Солун, където полицията нахлу в местния университет, окупиран от три седмици от студентите, решени да не допуснат на територията на висшето учебно заведение полиция, както иска правителството. Студентите бяха разгонени брутално, а в „неутралните” медии това бе описано с израза „полицията прекрати окупацията”.
В последвалия протест в центъра на Солун се включиха около 8000 души, много от които скандираха „Хунтата се завърна!“, визирайки действията на правителството. Полицейското управление в града също бе атакувано с камъни и бомби „Молотов”, а униформените отвърнаха със сълзотворен газ, водомети и бой с палки. Сред пострадалите от полицейската реакция има и журналисти, включително кореспонденти на чужди информационни агенции, чиито викове, че работят за медии, не правиха никакво впечатление на полицаите.
Въпреки всичко министърът на обществения Михалис Хрисохидис увери, че правителството няма да се откаже от замисленото и от началото на април във всички университети в страната полицията влиза за редовно патрулиране с право да извършва и арести.
About The Author
