Наскоро ми се наложи да говоря за биткойн в подкаст, в който участвах. Дискусията бе предизвикана от забележителния скок в цената на стойността на биткойн – вторият голям скок в бурната история на водещата криптовалута след пускането ѝ на 3 януари 2009 г.
Дълго време отбягвах да коментирам темата. Говоренето за пари е политическо говорене. А човек трябва да подбира политическите разговори, в които участва. А аз не харесвам политиката на крипто валутите и биткойн.
Парите са изражение на обществена власт. По-конкретно, това е смесицата от власт и доверие, използвани от държавата и капитала. Всички реални пари, независимо в каква форма, имат някакъв “фиатен” елемент. Както речникът Merriam-Webster услужливо обяснява: “фиат: заповед или акт на волята, който създава нещо без или сякаш без допълнителни усилия. Според Библията светът е създаден от фиат”.
Светът на фиатните пари е свят, в който живеем след колапса на системата Бретън-Ууд през 1971-1973 г. Той обикновено бива съпоставен със света на златния стандарт, който го предшестваше. Но дали златно обезпечените е и “фиатните” валути са наистина толкова различни? Да обезпечиш валута със злато също е политически избор, основаващ се на структури на очакванията на кредитори, длъжници и инвеститори относно системите за производство и съхранение на злато, и взаимоотношенията между банки и централни банки – или с други думи, структури на властта.
Парите са сложно нещо. За да разплетете основните проблеми с тях, препоръчвам книгата на Джеф Ингъм от 2004 г. “Естеството на парите”.
“Какво обезпечава фиатните пари?” е въпрос, непрестанно поставян от биткойн тълпата. Въпросът сам по себе си е провокация. Подразбиращият се отговор е, че “нищо съществено” не обезпечава фиатните пари, така че е глупаво да вярваш на статуквото и вместо това трябва да залагаш на сигурно и да изкупуваш злато и сребро. Трупането на физическо злато и сребро обаче може да превърне теб и семейството ти цели на грабеж. Така че ти трябва оръжие и доста муниции, за да се защитаваш. Или пък просто можеш да инвестираш в биткойн…
Но нека се върнем към началото. Какво е нищото, което обезпечава фиатните пари? “Нищо” освен дребния въпрос за десетките трилиони частен дълг, върховенството на закона и силата на държавата, самата вградена в държавна система. С други думи цялата структура на глобалните макрофинанси. Тази туитър тема предоставя много стегнато обяснение:
“Мемето как “доларът не е обезпечен” просто отказва да умре в стерилната ехо камера на биткойн ентусиастите. Всички фиатни валути са обезпечени от дълга – и дори са свръхобезпечени. Доларите се създават, когато някой – ти, аз, Boeing Corp – вземе заем от банка. Когато подпишеш договор за ипотека, ти получаваш исканите 200 000 долара – а банката получава правото с времето да ѝ бъдат изплатени тези 200 000 плюс лихви, от теб. Така че 200-те хиляди в джоба ти са обезпечени от собственото ти доверително задължение за изплащане на дълга, което си поел, когато парите са били създадени.
Всъщност нетната сума на фиатни пари, създавана от банките, е нула – защото всички пари в обръщение ще бъдат използвани за покриване на дълговете, които са били създадени при емитирането им. Това създава постоянно търсене на фиатни пари – хората ще правят каквото е по силите им, за да получат фиатни пари, с които да изплатят дълговете си.
Тук идва мястото на друго меме – за “монопола на насилието”. Предполагаемо, щатският долар е обезпечен от армията и полицията на САЩ. Това меме е упорито, защото е донякъде вярно – само че се пропуска една стъпка. Фиатните пари имат стойност, защото дълговете трябва да се изплащат. А дълговете трябва да се изплащат, защото живеем в правово общество, в което договорите трябва да се изпълняват. Ако не изплатиш дълговете си, вече не си заплашен от затвор за длъжници като в миналото, но си изправен пред редица неприятности като съдебни дела, отнемане на собственост, замразяване на сметки.
Нужно е да се разбере, че общият обем на дълговете е много по-голям от общия обем на фиатна валута. Хора и институции вземат заеми не само от банките, но и едни от други. Има значително създаване на дълг, при което обаче не се създават фиатни пари. Това означава, че нетният обем на фиатни пари в обръщение е силно негативен. Забравете за това че “никога няма да има повече от 21 000 000 биткойна” – фиатните валути са далеч по-твърди от биткойн. Защото техният обем в обръщение не е ограничен, а негативен. Можете ли да си представите това? Ние буквално не можем да изплатим всичките си дългове.
Вземете например швейцарския франк. Швейцария има мощна армия, но не упротреябва военна сила в чужбина. Въпреки това швейцарският франк е силна валута, защото много хора са заемали франкове във времето, когато швейцарските лихви бяха по-ниски, отколкото в другите страни. Дълго време това беше печеливша инвестиция, но вече не е – но сега има много хора в Унгария, Полша и навсякъде другаде, които имат дългове в швейцарски франкове, които трябва да изплащат. Това създав постоянно търсене за швейцарски франкове и ги превръща в силна валута – без да са замесени ядрени самолетоносачи. Иронично, не боткойн е “обезпечен от матеатиката”, а фиатните валути”.
Всякакви разговори за пари са разговори за политика. Включването на глуповато говорене за парите означава да се отдадете на глупава и опасна политика. Ние трябва да избягваме това.
Аз нямах желание да говоря за биткойн, преди всичко защото смятам криптовалутата не толкова за техническо или търговско предложение, колкото за консервативно/либертарианско усилие да се избяга от сянката на политическия ред на парите, който половинчато възникна от колапса на Бретън Уудс. “Решението” на биткойн е да се създаде изкуствен недостиг, основан на решаването на математически уравнения чрез огромна компютърна мощност – която потребява огромни количества електроенергия, което на свой ред допринася нетривиално към климатичната криза. Според скорошни оценки въглеродният отпечатък на “добиването” на биткойн възлиза на 37 мегатона CO2 годишно, което е съпоставимо с емисиите на цяла Нова Зеландия.
Ако перифразираме Грамши, криптовалутата е болестният симптом на междуцарствието. Междуцарствие, в което златният стандарт е мъртъв, но все още не са се родили напълно политически пари, които да поемат короната. Криптовалутата е либертарианското изчадие на обречения опит на неполиберализма да деполитизира парите.
В крайна сметка обаче да не говориш за този болестен симптом е като бягане от отговорност. Говоренето по някаква тема обаче изисква четене, затова реших да споделя моя кратък списък с четива за криптовалутите, в случай че и други като мен изпитват към темата това, което германците наричат Berührungsangst (страх от контакт).
***
Започнах като поисках съвет от най-големия експерт по парите, когото познавам – Стефан Айх от Университета Джорджтаун, който наскоро публикува блестящата си книга “Валута на политиката: Политическата теория на парите от Аристотел до Кейнс”. Той ми препрати тази отлична статия за възникването на криптовалутите от борбата за политиката на парите през 70-те години, по-специално призивът на Фридрих Хайек за напълно приватизирани пари.
Тази статия прави нещо много важно – обръща на обратно стрелката на времето. Вместо да сочи напред към бъдещето, той подчертава как криптовалутите всъщност сочат назад чрез копнежа за “доброто старо време”.
Стефан Айх също така ми преторъча блога на икономиста Джей Пи Конинг, озаглавен “Moneyness”. В една от най-обширните си и фундаментални публикации, Конинг опровергава идеята за биткойн като хранилище на стойност или като средство за размяна, като твърди, че това е просто спекулативна игра:
„Това, което вече е очевидно, е че биткойн никога не е бил паричен феномен. Не, биткойн е нов вид игра за финансови залагания. Това е цифрова, глобална, силно защитена и по-справедлива версия на старомодното верижно писмо.“
Основен фактор за сегашния ръст в стойността на криптовалутите е перспективата в играта да се включат и огромни институционални инвеститори, което би увеличило драстично стойността на портфейлите на онези, които са се включили в ранните етапи на генерирането.
Това накара Изабел Каминска от FT Alphavill – където като цяло критикуват остро въодушевлението около криптовалутите – да се пита дали 2020 е годината, в която биткойн е станал “институционален”.
В тази отлична статия от Майк Ко се разглеждат доказателствата, налични към 1 февруари, че “големите пари” са започнали да се ангажират с биткойн. Сред новите играчи на крипто терена се откроява името на Guggenheim Partners, чиито главен информационен директор е един от най-влиятелните скептици за бъдещето на долара, Скор Майнърд.
Минималното условие за даден актив да служи като хранилище за стойност е неговата стойност да не може да достигне нула. Както т.нар. “харталисти” и привърженици на модерната монетарна теория твърдят, един от основните фундаменти за стойността на парите е това, че те служат като средство за плащане на данъци. И в крайна сметка, подобно на смъртта, данъците са неизбежни. На всички ни трябват пари, за да ги плащаме.
Една изцяло частна парична система няма тази основа. Или пък има? Както отбелязва Каминска, ransomware хакерите вече налагат своеобразно крипто облагане:
“Частните „хакери“ рутинно събират приходи чрез кражба на лична информация, за която след това изискват откуп в криптовалута. Макар това да не е законно, и да влиза в класификацията за изнудване и кражба, за мисленето на онези, които се противопоставят на „голямата държава“ или твърдят, че „данъците са кражба“, не изглежда толкова различно. Едно по-важно съображение е кой от тези субекти – хакерът или правителството – са по ефективни в налагането на своето “събиране на данък” върху системата. Държавата, естествено, разполага със силата, закона и съдебната система на своя страна. И въпреки това, през последните десетилетия това съвсем не се оказва достатъчно, за да се гарантира ефективното събиране на дължимите данъци от различни лица и корпорации. Хакерите от своя страна, като минимум изглеждат поне сравнително ефективни при извличането на средства от богати индивиди или мултинационални организации. В много случаи те са по-малко склонни от правителствата да преговарят или да правят компромисни споразумения. В един все по-поляризиран свят, където все повече хора не признават легитимността на своите правителства, биткойн ентусиастите могат основателно да поставят под въпрос какво всъщност представлява законно изнудване. Когато установените норми се изменят непрекъснато, всичко се превръща във въпрос на гледна точка и би било неразумно за инвеститорите да залагат само на един кон”.
Биткойн представлява кесия за ерата на дигиталната мафия. Данък данегелд за 21 век. Ролята на криптовалутата в “тъмната мрежа” не са някаква грешка, а нейна свойствена функция.
Разбира се защитниците на биткойн предпочитат друг тип разкази за провала на държавата. Те обичат да рекламират криптовалутата като решение за хората, живеещи в изпаднали в криза парични системи.
Някои привърженици на криптовалутите в САЩ например настояват, че те могат да помогнат за политиката на Вашингтон спрямо Венецуела. (Конинг описва много добре тези ялови опити, включително отказа на PayPal да участва в “спускането” на пари за венецуелската опозиция, защото не иска да поставя под риск бизнеса си в страната).
В Нигерия, друга бедстваща икономика, биткойн изглежда играе по-важна роля – като един от много предлагани там “инвестиционни продукти”, наподобяващо понци схема. Ако може да се вярва на социологическите изследвания, за нигерийците е четири пъти по-вероятно да притежават криптовалута, отколкото американците.
Както обяснява Конинг, онези, които залагат на биткойн в Нигерия, в повечето случаи не са някакви балами: “Когато има широкоразпространено търсене на начини да промениш живота си чрез залагане, това насочва хората към каквито понци схеми предлага подземни пазар – в този случай биткойн”.
Човек може да види значимостта на криптовалутата като средство за плащане на откуп или за заобикаляне на алчна държава. Но трябва ли това да е израз на провал на държавата?
Една от причините най-после да се заровя в темата за биткойн бе желанието ми да разреша противоречието между отвращението ми към биткойн политиката и ентусиазмът ми към дигиталното банкиране, и по-специално към идеята за дигитална валута на централната банка.
Биткойн всъщност е само една конкретна екосистема в доста по-широкия свят на дигиталните валути. Банката за международни разплащания предлага вероятно най-добрата илюстрация за това, която те са нарекли “парично цвете”:
Криптовалутите представляват една ниша това ново поле на дигитални пари, която е определяна от това, че е “peer-to-peer” (нейерархична и невключваща централни банки), електронна универсално достъпна. Съществуват много други опции. За наистина дълбоко гмуркане в тази материя препоръчвам доклада на Августин Карстенс, главен управител на Банката за международни разплащания, озаглавен “Дигитални валути и бъдещето на паричната система”.
Дигитална валута на централната банка би могла да отвори вратата към радикални експерименти с фиатните пари. Всеки би могъл да бъде снабден със сметка в централната банка, размивайки границата между фискалната и паричната политика. Това би позволило траншове на “хеликоптерни пари” и “народно” количествено облекчаване – точно обратното на замисъла зад биткойн. Разбира се такива дигитални валути на централните банки вървят със свой набор от политически проблеми.
Не е изненадващо, че Китайската народна банка е лидер по отношение на дигиталните валути на централна банка и свързаното с това директно разпределение на покупателна сила към гражданите. Е-юанът позволява пълен контрол над транзакциите, като същевременно орязва пътя пред всякакви евентуални предизвикателства към режима от страна на гиганти в бизнеса с електронни плащания като Ant Group и Tencent. Пекин има холистично разбиране за стабилността на режима, така че приема много сериозно перспективата за финансово-технологични разриви. От 2019 г. търговията с криптовалути и използването на биткойн като платежно средство е забранено в Китай
Една фундаментална разлика между дигитални валути от централните банки и биткойн е това, че първото представлява държавни пари, спускани отгоре надолу. Втората основа разлика е, че те не се основава на извратен модел на изкуствен недостиг.
Добиването на кроптовалути е изключително странно занимание. То е скъпо, вреди на околната среда, и се извършва най-вече на места, където електричеството е неестествено евтино. Към април 2020 г. по-голямата част от тази дейност се е извършвала в Североизточен Китай, най-вече в близост до въглищните мини на Монголия.
По-рано този месец бе обявено, че операциите за добив на биткойн в провинция Вътрешна Монголия ще бъдат прекратени до април 2021 г. Това е един от 30-те региона, които не са изпълнили изискванията на централната власт за намаляване на потреблението на енергия и енергийна интензивност. Тази дейност се оказва несъвместима с новите цели на Пекин за въглеродна неутралност.
Извън Китай има джобове на производство на биткойн на много странни места. Едно от най-изключителните писания по темата за криптовалутите като болестен симптом е на писателя Александър Клап. То е публикувано през юли 2020 г. и носи впечатляващото заглавие Electric Crypto Balkan Acid Test. Последният параграф на есето е подходящ завършек и за този текст:
“Както елитите, така и безработните в Северно Косово и по поречието на река Днестър, днес са скупчени около тлеещите останки от изкормената социална държава – а именно евтиното електричество, което някога поддържаше фабрики и мини – за да играят по свирката на капиталистическия свят, който триумфира над тях. Колко иронично е, че те използват най-големият му символ – самата валута, за да се обогатят. “
*Адам Туз е британски историк, професор в Колумбийския университет и директор на Европейския институт.
About The Author
