Ваксините са лъч надежда на фона на бушуващата пандемия от коронавирус, която е убила повече от 2.4 милиона души и сложи прът в колелата на световната икономика. Мнозина се надяват те да са лек, който да сложи край на огромното страдание – физическо, емоционално и икономическо – причинено от COVID-19.
Но тъй като ваксинирането се забавя поради различни предвидени и непредвидени обстоятелства, светлината на този въображаем лъч сякаш отслабва. Статия, публикувана наскоро във водещия медицински журнал Lancet, заключава, че „новите ваксини няма да означават много за хората по света, ако не могат да се ваксинират своевременно“. Месеци след като няколко ваксини бяха одобрени за употреба, кампаниите за ваксиниране са разочароващо бавни, и ако прилагането продължи със сегашната скорост, само няколко от най-богатите страни в света се очаква да постигнат стаден имунитет преди края на лятото. Същевременно продължават да се появяват нови мутации на вируса, което поставя под въпрос ефективността на съществуващите ваксини.
Някои хвърлят вината за провала с ваксинацията върху тромавата бюрокрация на държавите и антиваксърските настроения. Но коренът на проблема лежи другаде. Той е свързан със зле функциониращата глобална икономическа система, крепяща се на три идеологически мита: че частният сектор е най-добър в иновациите; че нерегулираните пазари са най-добри в управлението на търсенето и предлагането; и че резултатите от глобализацията са справедливи за всички.
На фона на пандемията и хаотичните ваксинационни кампании, тези митове започват да се сриват пред очите ни.
Първи мит: частният сектор е най-добрият иноватор
Основополагащ мит на глобалния капитализъм е това, че частното предприемачество е единственият ефективен източник на иновации и прогрес. Но “Биг фарма” отдавна предоставя нагледен пример, че съвсем не е задължително да е така.
От десетилетия ваксините не са приоритет за фармацевтичната индустрия, защото не са достатъчно рентабилни. Например, въпреки устойчивостта на огнищата на смъртоносния вирус ебола в Западна Африка, нямаше сериозни усилия за разработване на ваксина срещу него преди епидемията през 2014 г. А преди да избухне пандемията от коронавирус, компании като BionNTech – която си партнира с Pfizer за разработката на ваксина срещу COVID-19 – фокусираха усилията си за намиране на приложения на иРНК технологиите за други медикаменти.
Бързата разработка на COVID-19 ваксини се задейства едва след осигуряването на значителна финансова подкрепа от правителствата, комбинирана с огромни договори за гарантирани покупки с парите на данъкоплатците. Държавните агенции в САЩ например са предоставили само на Moderna около 2.5 млрд. долара за разработка на ваксината и доставка на дози от нея.
С други думи, публичният сектор и обществените финансови средства бяха ключов двигател за разработката на ваксини срещу COVID-19. Фармацевтичните компании на практика си осигуриха намаляване на разходите за разработка и безрисково пускане на нов продукт.
Твърдението, че частните компании са най-добри в иновациите е допълнително подкопавано от факта, че поне две държавни компании – руският Институт “Гамалея” и китайската Sinopharm – успешно разработиха ефективни ваксини.
Всичко това не поставя под съмнение ефикасността на наличните ваксини или отдадената работа на изследователите, които са ги разработили. Въпросът е в това, че приватизирането на развойната дейност само е твърде скъпо и експлоататорско, но е и неефективно, тъй като пречи на учените да си сътрудничат, да споделят изследванията си и с общи усилия да създадат възможно по-добри ваксини.
Втори мит: Невидимата ръка на пазара е ефективна
Друг капиталистически мит е, че конкурентните пазари са най-добрия регулатор на търсенето и предлагането, и най-добри в постигането на оптимално разпределение на стоки. В началото на 2020 г. станахме свидетели на тъмната страна на тази притча, тъй като държавите започнаха да се надцакват за доставките на жизненоважно медицинско оборудване като лични защитни средства и белодробни вентилатори.
Търсенето бе високо навсякъде, но доставките отиваха основно в ръцете на най-богатите – цената за което се измерва в много човешки животи. Това се случва отново и сега, тъй като на фона на недостатъчните доставки на ваксини, правителствата се надпреварват, за да осигурят необходимите им дози.
Израел постигна впечатляващите си нива на ваксинация като плаща по-високи цени за доставените ваксини. САЩ се стремят да прави същото. Дори в рамките на Европейския съюз, където бе договорен координиран отговор и справедливо разпределение според размера на населението на страните-членки, стана ясно, че по-богати държави като Германия успяват да осигурят повече ваксини за себе си.
Ако се задържи сегашната ситуация, при която предлагащите най-висока цена могат да купят колкото ваксини си искат, дори да е повече, отколкото се нуждаят, предлагането ще продължава да не отговаря на глобалното търсене. Световната здравна организация нарича това “ваксинационен национализъм”, но всъщност иде реч за ваксинационен капитализъм. Страните се надпреварват за доставките, тъй като има недостатъчно предлагане, а неадекватните доставки се дължат на това, че на фармацевтичните компании се позволява да не споделят откритията си със света.
Както изтъква класическият икономист Адам Смит, всяка търговска тайна е форма на монопол, и в този смисъл фармацевтичните патенти позволяват на доставчика да налага монопол. Запазването на ваксините като изключителната интелектуална собственост на компаниите прави прилагането им не само твърде скъпо, но също така и неефективно, тъй като рязко ограничава производствения капацитет.
Трети мит: капиталистическата глобализация е справедлива
Третият ключов мит на късния капитализъм, който сега се разпада, е представянето на глобализацията като еднакво полезна за всички. Но дори бегъл поглед върху глобалното разпределение на ваксините показва, че случаят далеч не е такъв.
Докато западните държави са способни да си осигурят ваксини, макар и с различен темп, в много други части на света ваксинационните кампании едва сега започват – или дори не са започнали. Включително т.нар. нововъзникващи икономики – някои от които служеха за тестови полета за ваксините – са затруднени от ограничените доставки.
В резултат на това глобално неравенство в разпределението на ваксини, ние сме изправени не само пред това, което генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус нарече “катастрофален морален провал”, но и пред неизбежна глобална икономическа катастрофа. Икономисти вече предупреждават, че неравномерното прилагане на ваксините по света ще излезе много по-скъпо за богатите държави, отколкото координирано и равномерно ваксиниране.
Ако текущото ваксинационно неравенство продължава, масовата ваксинация в по-богатите държави може да се окаже почти безсмислено. Дори ако в някои страни бъде постигнат стаден имунитет, постоянните огнища в други ще продължават да нарушават пътуванията и глобалните вериги за доставки. Според едно скорошно изследване, ако не се положат сериозни усилия за равномерна ваксинационна кампания, това може да коства на развитите държави 4.5 трлн. долара.
Имунитетът не може да функционира като привилегия за малцина. Имунизираните богати държави могат да се опитат да се изолират от останалите, но устойчивостта на този глобален апартейд ще бъде под въпрос, а човешката цена – със сигурност ужасяваща.
Капитализмът на бедствията поражда бедствия
Канадската авторка Наоми Клайн дефинира капитализма на бедствията като вид хищническия капитализъм, който се стреми да извлече печалба от природни или предизвикани от човека кризи. Последствията от настоящата пандемия ни позволява да видим как това отива още по-далеч: докато се възползват от сегашното бедствие, капиталистическите сили могат да го увеличат, и дори да създадат ново, много по-мащабно бедствие.
В една глобално преплетена икономика, жизнено зависима от движението на работна сила и сложни вериги за доставки, липсата на ваксинационно покритие за значителна част от световното население означава, че вирусът ще има предостатъчно пространство да мутира, да заобикаля новосъздадения имунитет, и да се разпространява надалеч. Ще продължават да се разработват нови ваксини, но предвид забавянето и неравното разпределение, COVID-19 винаги ще бъде една стъпка напред.
Това не предвещава добро бъдеще за милиарди обикновени хора, чийто живот ще бъде разстроен от вируса, но изглежда удобно за богатите, които в момента “удрят джакпота” благодарение на заразата.
Ако искаме да сложим край на тази пандемия и да предотвратим икономическа катастрофа за най-уязвимите – сред които сме и ние в България! – е необходимо спешно да ревизираме механизмите на капитализма на бедствията и гарантираме справедливо глобално разпределение на ваксините.
About The Author
