Съдържанието на тази статия представлява съкратен вариант на първия доклад от съвместен проект между „Барикада“ и Фондация „Фридрих Еберт“ – България, който си поставя за цел да бъдат анализирани актуалните социално-икономически аспекти, свързани с влиянието на пандемията от Covid-19 върху различни сфери на обществения живот в България и да бъде запълнена празнината в обществения и медийния дискурс по значими въпроси, които страдат от липса на достатъчно внимание или пък умишлено биват пренебрегнати. Проектът е озаглавен „Социално-икономически барометър“ и в рамките на неговото реализиране ежемесечно ще бъдат публикувани 10 авторски анализа на екипа на „Барикада“ по различни теми, както и 10 интервюта с експерти и анализатори, посветени на конкретната тема. Пълният текст на всеки от докладите ще може да бъде открит на сайта на Фондация „Фридрих Еберт“ – България. Тема на първия анализ е достъпът до ваксини срещу COVID-19, а негов автор е Николай Драганов. Очаквайте през следващата седмица интервю по темата на анализа с икономиста Атанас Пеканов.
В средата на декември 2019-та година от китайската провинция Хубей пристигат притеснителни новини. В социалните мрежи се появяват слухове, че в централния град Ухан върлува вирусна пневмония, която може би е свързана с известния и в миналото ТОРС – тежък остър респираторен синдром или Severe acute respiratory syndrome (SARS), причинен от зоонотичен коронавирус (SARS-CoV). Светът не се е сблъсквал с ТОРС от 2003-та година, когато епидемия от това заболяване води до заразяването на малко над 8000 души и до смъртта на 775 от тях в общо 17 държави, макар повечето от случаите да са в Китай и Хонконг.
На 31 декември световните агенции съобщават, че китайските здравни власти са признали за разследването на 27 случая на вирусна пневмония в Ухан. „Причината за заболяването не е ясна“, посочва местната преса, позовавайки се на неназовани служители от болницата в Ухан. „Не можем да потвърдим, че това, което се разпространява онлайн – че става дума за вирусът на ТОРС – е вярно. Друга тежка пневмония е по-вероятна“. Но сценарият се оказва друг.
Една година по-късно новият SARS-CoV-2, както ще бъде наречен официално вирусът, е поразил над 111 милиона души по целия свят – толкова са потвърдени случаи към февруари 2021-ва година. Смъртта си в резултат на причинената от вируса болест COVID-19 са намерили близо 2,5 милиона души по официални данни, а на много места по света повишените нива на обща смъртност спрямо предходни години говорят и за голям брой „скрита“ смъртност, свързана с това заболяване. Успоредно с човешките жертви, пандемията доведе и до загуба на милиони работни места – 255 млн. през 2020-та година според доклад на Международната организация на труда. Според други мнения, като това на Международната конфедерация на профсъюзите, става дума дори за почти двойно по-голямо число.
Ваксина в края на тунела
През цялата година „отварянето“ и „затварянето“ на отделните сектори от икономиката с цел ограничаване на разпространението на вируса се прилага под различна форма и с различен интензитет в почти всички държави по света. Много от мерките се отменят и налагат отново, различни държави променят генерално своя подход за борба с пандемията, не липсват протести и недоволство. Но затварянето на граници, отменените големи спортни и други събития, и всички останали локални мерки за физическа дистанция, с минимални изключения винаги са имали преди всичко една основна цел – да поддържат разпространението на вируса на контролирани нива, които няма да доведат до фатално претоварване на здравните системи по света, а оттам и до още повече смърт, която би могла да бъде избегната при адекватна здравна грижа. Истинското „оръжие“ във „войната“ срещу COVID-19 винаги е било само едно – създаване на работещи ваксини и масова ваксинация по целия свят.
Стъпвайки на досегашния си опит с изследването на други коронавируси, както и на практическите неограничения финансов ресурс за научни изследвания и разработки, учените по целия свят още в началото на пандемията се хвърлят в луда надпревара на няколко фронта – най-вече с вируса и неговите специфики, но също и с времето, ескалиращият брой случаи и жертви, политическият натиск, а не на последно място и с конкурентните фирми. Този факт впоследствие ще бъде обект на сериозни критики, макар засега да изглежда неизбежна част от правилата на глобалния капитализъм – системата предопределена от обстоятелствата да се справи с настоящата пандемия. Но огромните мащаби на проблема и неговото всеобхватно влияние ще поставят на истинско изпитание и самата политико-икономическа система, която доминира нашето съвремие.
Евтиното винаги излиза скъпо
Данните за ефективността и на трите досега одобрени в ЕС ваксини са най-добрата новина във връзка с пандемията в последните 12 тежки месеца, а светът и Европа посрещат новата година със значително повече надежда, че най-после на хоризонта се вижда победа над вируса и изглежда възможно завръщането на всички ни към по-нормален начин на живот. Но докато Израел, Великобритания и САЩ показват много задоволителни темпове на ваксинация, Европейският съюз все по-видимо изостава.
В надпреварата с времето, в което всяка изгубена седмица се равнява на огромни загуби за икономиката и обществото, изглежда че САЩ, Великобритания и Израел се стараят да мобилизират спешно финансови ресурси и стимули и да намалят логистичните пречки, за да гарантират ваксинационния процес да протича възможно най-бързо. Същото не може да бъде казано за Европейската комисия, а представянето на ЕС се оценява от различни експерти като близко до провал. От някои изказвания на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и немския здравен министър Йенс Шпан личи, че една от причините е направеният опит да се спестят пари, като бъдат поръчани по-големи количества от по-евтините ваксини на Oxford/AstraZeneca.
„Наблюдаваме един доста негативен сценарий за Европейския съюз. В края на 2020-та година науката успя да ни предостави надежда посредством бързото разработване на ваксините, но тук виждаме икономически и финансов проблем. Цялостният подход и идея не бяха лоши – имаше смисъл да се направи поръчката заедно. Но изпълнението му не беше оптимално и продължаваме да изоставаме“, коментира в началото на февруари Атанас Пеканов, икономист от Австрийския институт за икономически изследвания и член на Стратегическия съвет към президента Румен Радев в интервю за Българското национално радио. Според него проблемът „почти изцяло е при Европейската комисия, а не при фирмите производители на ваксини“ и се дължи на желание на ЕК да спести средства, макар по думите му „цената на ваксините да е нищожна в сравнение със загубите, които търпим на седмица“.
Според някои икономически изследвания забавянето на ваксините в ЕС през 2021-ва ще ни коства 60 до 90 милиарда евро, загубени от БВП. За България загубите от спрялата икономика – дали заради директно решение на здравните власти да затворят някой сектор на икономиката или просто заради страха на хората да водят същия начин на живот като преди – се изчисляват на около 200 милиона лева седмично.
Още в началото на май 2020-та година група американски икономисти публикуват в New York Times свой анализ, в който призовават за предварителен активен държавен подход спрямо бъдещите ваксини. Те посочват, че не трябва да се допусне да се окажем в ситуация с работеща ваксина, но с твърде малък производствен капацитет. Обикновено, за да избегнат риска да инвестират в капацитет, който в крайна сметка може да се окаже безполезен, фирмите инвестират в голям мащаб само след като ваксината се окаже ефективна. Но в средата на пандемия има огромни социални и икономически предимства, ако ваксините са готови за масова употреба веднага след като бъдат одобрени, посочват Сюзън Атей, Майкъл Кремер, Кристофър Снайдер и Алекс Табарок. „Ако го оставим изцяло на пазара, ще получим твърде малко ваксини твърде късно“, предупреждават те.
Сравнение със загубите, които вирусът нанася на икономиката, цената на ваксините и допълнителните стимули за производството им е нищожна, обобщава Атанас Пеканов и прави сравнението, че ЕК отделя през лятото едва около 3 милиарда евро за поръчката си, докато САЩ – 18 милиарда долара. И докато в началото англо-саксонските страни и техните лидери не приемат проблема с COVID-19 достатъчно сериозно по различни причини, по-късно те разгръщат далеч по-ефективно потенциала на държавата да стимулира и осигури производството на ваксините, отколкото по-сложният механизъм на функциониране на ЕС изглежда е способен.
Големият проблем си има друго име – капитализъм
И докато някои обвиняват за гафовете във ваксинационния процес в ЕС погрешните решения на ЕК и водещите политици, остатъчната привързаност към уж отречения след последната криза остеритет или тромавата бюрокрация на правителствата, то според други коренът на проблема се крие другаде – вградените в ДНК-то на самата глобална икономическа система пороци. Философът и преподавател в Софийския университет Огнян Касабов обръща внимание на влиянието на три идеологически мита, които според него категорично се опровергават от настоящата пандемия и ситуацията с ваксините: че частният сектор е най-добър в иновациите, че нерегулираните пазари са най-добри в управлението на търсенето и предлагането, и че резултатът от глобализацията е справедлив за всички.
„На фона на пандемията и неуспешните усилия за ваксинация, тези митове започват да се рушат пред очите ни“, посочва Касабов в материал за Al Jazeera. Според него основополагащият мит за глобалния капитализъм е, че частното предприемачество е единственият ефективен източник на иновации и прогрес, но големите частни фармацевтични компании отдавна са показали, че това далеч не е задължително вярно. В продължение на десетилетия ваксините са деприоритизирани от индустрията като недостатъчно печеливши, а бързото развитие на тези за COVID-19 се случва основно благодарение на огромната финансова подкрепа от правителствата, съчетана с масивни договори за изкупуване на продукта с пари на данъкоплатците.
Онова, за което призовават други цитирани автори, и което до голяма степен реализират англосаксонските държави, всъщност опровергава един от митовете на капитализма: публичният сектор, тоест публичните средства, бяха ключов двигател за разработването на ваксини срещу COVID-19, а не толкова частната инициатива, предприемчивост и оптималност.
Касабов не цели да поставя под съмнение ефикасността на наличните ваксини или отдадената работа на изследователите, които са ги разработили. Но настоява да се обърне внимание върху факта, че приватизацията на усилията за разработване на ваксини е не само твърде скъпа и експлоатационна, но и неефективна, тъй като пречи на учените да си сътрудничат и споделят изследвания, за да излязат с възможно най-добрата ваксина.
Ваксините в действителност бяха развити до голяма степен по бруталната пропазарна логиката на капитализма – предимно от частни компании, всяка от които „сама за себе си“, в режим на конкуренцията. Но световна пандемия, засягаща животът на милиарди хора по целия свят, предполагаше да бъде потърсен по-различен и по-солидарен подход – обединение и пълно споделяне на научни достижения и напредък в разработките, вместо надпревара, така че да бъде осигурен на цялото население на света качествен, евтин и достъпен продукт.
На Изток от Запада – хаос, коридори и избори
България започна своята ваксинационна кампания като част от символичната общоевропейска инициатива за поставяне на първите дози по едно и също време. Това се случи на 27 декември 2020-та година, когато министърът на здравеопазването Костадин Ангелов стана първият ваксиниран у нас. Подобен подход беше избран и от други държави по света с цел да се повиши доверието във ваксините надолу по веригата. Въпреки този аргумент, повечето държави заложиха на друго – да поставят първата доза символично на възрастен човек или непопулярно медицинско лице като символ на двете групи, застрашени в най-голяма степен от пандемията. Както щеше да се окаже по-късно, поне що се отнася до най-възрастното население, в България върху тези хора не беше поставен приоритет не само през символични актове, но и изобщо. Първо възрастните се оказаха чак в четвърта фаза, след служители на ферми за норки, поставени във втора, а по-късно в трета фаза, отново изпреварвайки „нашите майки и бащи“, се оказаха журналисти и служители на IT компании – до голяма степен млади хора, работещи от дома си.
И ако фаза 1 и 2 наистина вървяха сравнително спокойно и последователно, макар и с доста нисък успех поради липса на особено желание в съответните групи и способност да бъдат убедени и успокоени хората в тях, то от един момент нататък беше трудно да се отговори на коя фаза от своя ваксинационен план се намира страната ни в момента, кои групи се ваксинират приоритетно, с колко ваксини разполагаме и т.н.
Изведнъж пред няколко софийски лечебни заведения, а по-късно и в цялата страна, се завихриха опашки за желаещи да се ваксинират в обявените от различни лечебни заведения „зелени коридори“ – по изрично настояване на премиера Бойко Борисов, ядосан от бавните темпове и публикации в родни и чужди издания, че страната ни е дъното в ЕС по темпове на ваксинация.
Отворен беше дори денонощен ваксинационен кабинет в столицата. Хиляда хора, предимно млади и имащи възможност да прекарат известно време на опашка във все още студеното време, успяха да се доберат до първа доза от препарата на Oxford/AstraZeneca, така или иначе отдавна предопределен за използване в т.нар. фаза на „масова ваксинация“ – която официално още не беше започнала. За радост на министър-председателя, от материали свързани с много слабите темпове на ваксинация в България спрямо ЕС, телевизионните ефири се напълниха с кадри на опашки от хора, предимно млади, чакащи за ваксина. Във въздуха витаеше въпросът – какво се случва с пенсионерите, с хората с увреждания и хронични заболявания, с трудно подвижните наши сънародници, които не могат да дойдат на опашката? Заглушени от кратката всеобща радост бяха сигналите, че личните лекари, които в най-голяма степен могат да ваксинират възрастните хора, не разполагат с достатъчно количества ваксини и че при тях процесът не върви.
Всяко чудо за пет дни
Точно със същата скорост и изненада, с която „зелените коридори“ отвориха, само след пет дни те бяха затворени – с етикет „временно“, заради липса на ваксини. Здравните власти обвиниха затова забавените доставки от AstraZeneca и дори в медиите „изтече“ остро писмо от Министерството на здравеопазването до компанията, а на другата сутрин здравният министър Костадин Ангелов се обърна към нея и по време на редовната пресконференция на националния оперативен щаб. Така се оказа, че внуците се ваксинираха преди своите баби и дядовци, за които към края на февруари все още не беше ясно кога ще получат достъп до ваксина. Затвърдено беше усещането, че това решение беше хаотично, не беше обмислено достатъчно добре, не бяха предвидени буфери и вероятно имаше по-различни по-скоро партийно-политически, отколкото здравно-епидемиологични цели.
Така пред отиващото си правителство остават още много въпроси: ще изглеждат ли различно „зелените коридори“, когато отново бъдат отворени? Какво и как ще направят, за да гарантират най-после защита срещу COVID-19 на нашите майки и бащи, които през март миналата година началникът на националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски заяви, че трябва да пазим с всички сили от идващата с „невиждана ярост“ към нас епидемия? Действително ли организираха по най-правилния възможен начин процеса и спазваха ли своя собствен ваксинационен план? Само забавените доставки от компаниите производители ли станаха причина за хаоса, или и техните действия и решения? Какви грешки откриват и ще направят ли необходимото, за да не ги повтарят?
