Сърдечна недостатъчност покоси в първите часове на 18 февруари един от най-популярните още от съветско време руски актьори Андрей Мягков. Той бе широко известен и у нас най-вече с участието си в прочутите филми на режисьора Елдар Рязанов „Ирония на съдбата” (1975), „Служебен роман” (1977), „Гараж”(1979), „Жесток романс” (1984).
На Мягков му е прилошало през нощта, съобщават руски медии. Пристигналият екип на „Спешна помощ” се опитал да му помогне, но безуспешно, след което актьорът издъхнал в ръцете на съпругата му Анастасия Вознесенская – също известна актриса, снимала се заедно с него в „Гараж” и в други филми. Вознесенская получи инсулт през 2018 г. и оттогава е трудноподвижна. Двойката нямаше деца.
Роден на 8 юли 1938 г. в Ленинград, в семейство на университетски преподаватели, Андрей Мягков удивително точно отговаряше на фамилното си име, произлизащо от руската дума за мекота – той имаше финото и деликатно излъчване на интелигентен и добър човек, който все някак не може да се вмести в ъгловатата действителност. Затова и съобщавайки за кончината му, руският в. „Известия” написа, че актьорът никога не е съответствал на пришитото му от критиката амплоа на комик. И че публиката много по-точно е разпознала и обикнала в неговите вечни екранни неудачници чертите на „несъвременния романтик”.
За него сега скърбят милиони зрители от целия бивш СССР и от някогашния соцлагер, където той също беше много известен. Емблематичен остава незабравимият му дует с полската кинозвезда Барбара Брилска в неостаряващата новогодишна романтична комедия „Ирония на съдбата”, която и до днес руските телевизии задължително излъчват всяка година на 31 декември. Впрочем, самият Мягков доста се е дразнел от това ежегодно повторение и го е наричал пред медиите „гавра със зрителите”.
Известни са и други негови коментари за този филм и конкретно за неговия герой д-р Евгений Лукашин. Например: „Какво ли пък хубаво има в Лукашин?…Да си зареже годеницата, за една нощ да се влюби в друга жена… Дали е аморално? Хората не биха гледали аморална история десетилетия наред. Значи все пак в нея има и нещо такова, което оправдава тези неблаговидни постъпки…”
През 2007 г. режисьорът Тимур Бекмамбетов снима продължение на „Ирония на съдбата”, поставяйки в подобен сюжет децата на героите тридесетина години по-късно. Така зрелите Мягков и Брилска отново се срещат на екрана, макар този път и да са на заден план в действието. Но много от зрителите смятат, че именно сцените с тяхното участие „спасяват” втория филм…
Мякгов по начало не е имал никакво намерение да става актьор. Като дете на „техничари” – баща му е бил кандидат на техническите науки, а майка му инженер механик – юношата Андрей се интересувал именно от техника и в тази посока виждал и бъдещето си. Чак в горните училищни класове се записал в самодейния драмсъстав, без изобщо да гледа сериозно на това забавление.
По съвет на баща си отива да следва в Ленинградския технологичен институт и го завършва успешно, след което работи известно време в научния Институт по пластични маси. Но не изоставя и самодейността – продължава да играе в любителски спектакли. И именно на едно такова представление през 1961 г. го забелязва преподавател от авторитетната Театрална школа към Московски художествен академичен театър (МХАТ). Преподавателят съветва Мягков да се яви на прослушване. Той така и прави – и успешно преминава трите тура на изпитите, след което е приет да следва актьорско майсторство.
В курса, в който попада, среща и любовта на живота си – пет години по-малката от него Анастасия Вознесенския. Двамата се женят през 1963 г. и остават неразделни до края на живота му.
Мягков се дипломира през 1965 г. и веднага го взимат в трупата на модерния и хитов по онова време театър „Съвременник”. На неговата сцена и блесва талантът му за първи път – в спектакъла „Чичовият сън” по Достоевски. Именно този негов успех предопределя и първата му сериозна драматична роля в киното, която също е по творба на Достоевски – това е излязлата през 1968 г. екранизация по романа „Братя Карамазови” на големия режисьор Иван Пирьов. Младият Мягков в ролята на най-малкия от братята – Альоша, си партнира там равностойно с утвърдени вече звезди като Михаил Улянов и Кирил Лавров.
Но всъщност дебютът му в киното е в комедията от 1965 г. „Похожденията на зъболекаря”, заснета от прочулия се доста по-късно с последвалите си драматични творби режисьор Елем Климов. „Похожденията на зъболекаря” обаче не излиза на екран до 1967 г., а и след това набързо я „заключват”, защото бдителни критици съзират в нея пародия на съветската действителност. Филмът е пуснат отново по кината чак по време на перестройката – през 1987 г.
Масова кинослава носи на Мягков, разбира се, ролята на доктора Евгений Лукашин в „Ирония на съдбата”, за която той е обявен за най-добър актьор на СССР през 1976 г. и получава Държавна награда. Това е и първият му филм с Елдар Рязанов. Режисьорът го припознава като „свой” актьор и оттук-нататък не го пропуска в следващите си хитове „Служебен роман”, „Гараж” и „Жесток романс”.
Мягков се снима успешно и при други режисьори, но трагикомичният дух на филмите на Рязанов сякаш е в най-пълна хармония както с актьорския му натюрел, така и с човешката му същност.
Ето как описва характера на Мягков неговата колежка Нина Гуляева от МХАТ, където той се прехвърля от „Съвременник”, следвайки своя приятел, големия актьор и режисьор Олег Ефремов, назначен през 1970 г. за главен режисьор на МХАТ: „Мягков се отличаваше от всички други актьори с това, че „нямаше лакти” (с които да се избутва напред – б. р.). Беше много интелигентен. Говореше с тих глас. Никога не викаше. Грубостта беше несъвместима с него. Даже на рязко отношение той не отговаряше със същото. Вместо това започваше да се усмихва. Беше му вродено.”
Освен като актьор, Мягков се изявява и в още две изкуства – рисува и пише криминални романи, като второто си увлечение оправдава с това, че просто се грижел любимата му жена Анастасия Вознесенская да има нещо интересно за четене… Що се отнася до рисуването, известни са много впечатляващите портрети, които Мягков прави на своя приятел Олег Ефремов и на „бащата на перестройката” Михаил Горбачов.
В деня на смъртта на Мягков РИА „Новости” потърси Барбара Брилска, за да каже тя няколко думи в памет на своя партньор от „Ирония на съдбата”. Полската актриса отговори: „Нямам сили да говоря. Плача. Той бе прекрасен актьор и прекрасен човек”.
А Никита Михалков, който играе заедно с Андрей Мягков в „Жесток романс”, го определя като „прекрасно съчетание между достоен човек и Майстор”. И още – като „невероятно смешен импровизатор, обаятелна личност и хулиган, независимо от привидната му затвореност”.
Ето и едно обобщение в памет на Андрей Мягков, направено от журналиста Валерий Кичин във в. „Российская газета”: „За широката публика, както обикновено, остава видим само върхът на човешкия айсберг. Но този връх ще ни свети още дълго през годините. Всяка Нова година ние отново ще залепваме за телевизорите, за да потъваме пак във вълните на любимия филм, всяка фраза от който отдавна знаем наизуст. Нужен ни е – за да се стопляме…”
About The Author
