В София се проведе форум под надслов „Андрей Луканов – носител на идеята за модернизация на страната и национално съгласие“ . Конференцията бе по повод навършващите се 85 години от рождението на Андрей Луканов – ключова фигура от прехода, изтъкнат политик от БСП, два пъти премиер на България. Участваха депутати от Седмото Велико и следващи Народни събрания, министри от двете правителства на Андрей Луканов, политици, политолози, социолози, журналисти. Сред изказалите се бяха Георги Пирински, Велислава Дърева, Андрей Райчев и други.
Предлагаме встъпителното слово, произнесено на конференцията от Петя Шопова, политик от БСП и Евролевицата, зам.-председател на 38-ото Народно събрание. Казаното от нея припомня най-пълно житейския, професионален и политически път на Андрей Луканов, който несъмнено има своето незаобиколимо място в най-новата история на България, независимо от битуващите в обществото полярни оценки за личността му.
Днес (26 септември – б. р.) е рождения ден на Андрей Луканов.
Обявихме темата на срещата „Андрей Луканов- държавник и политик“, тъй като е изключително важно България да помни и цени политиците и държавниците, които е имала. На срещата присъства семейството на Андрей Луканов – съпругата му Лили, децата му Ани и Карло, сестра му Мария, племеницата Деница. В залата са негови приятели, състуденти, колеги, депутати от Великото народно събрание и от 36-ото Обикновено народно събрание, министри от двете му правителства, политолози, социолози, журналисти, представители на новите поколения, които се занимават с политика и държавно управление.
Искам да припомня основни факти от биографията му.
Той е роден на 26 септември 1938 г. в Москва в семейството на българи – политемигранти. Баща му е известният политик и държавник Карло Луканов, вицепремиер и министър на външните работи, а дядо му Тодор Луканов e близък съратник на Димитър Благоев, организационен секретар на БКП от 1922 г.
Андрей Луканов е на 6 години, когато семейството се завръща в България. Основното си образование получава в България, а средното в Москва, където баща му в това време е посланик. Висшето си образование получава в МГИМО Института за международни отношения в Москва, който завършва с пълно отличие. Дипломната му работа е определена като най-добрата и получава препоръка за аспирантура по икономика в същия институт. Полага изпит за аспирантура с пълно отличие, но Министерството на образованието изпраща друг човек.
Контактите му с кубинското ръководство датират още от студентската му практика. Всички се стремят да отидат на практика в Западна Европа, той избира Куба. Успява да пристигне малко преди да започне Карибската криза. Когато тя се разразява той става кореспондент на „Работническо дело“ и изпраща дописки за събитията там. Така се запознава с Фидел Кастро, Че Гевара, Рамиро Валдес и други кубински ръководители. За това допринася и прекрасното владеене на испански език.
Андрей Луканов постъпва в Министерството на външните работи, като се явява на изпит, който взима с отличен. Назначен е в Отдел „Международни организации“. През 1964 г. по време на сесиия на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД/ UNCTAD, United Nations Conference on Trade and Development) го забелязва зам.-министърът на външната търговия Авакум Браничев. Впечателен от неговите качества и езикова подготовка и го привлича на работа в Министерство на външната търговия, като началник на отдел „Международни икономически организации“. По това време Андрей Луканов е само на 27 години и това му назначение поражда недоволство в министерството, тъй като се счита, че е назначен там с протекции като син на Карло Луканов. Много скоро обаче, със своите познания и умения, той доказва своя професионализъм и през 1969 г. е назначен на работа в Женева като първи секретар в Мисията на Република България към службата на ООН и другите международни организации в Женева. Там той е забелязан като отличен оратор и показва своите качества като организатор.
През 1972 г. Петър Младенов (б.р. – тогава външен министър) предлага кандидатурата на Андрей Луканов и той е назначен за зам.-министър на външната търговия. Отговаря за международните организации. При посещение на българска икономическа делегация, ръководена от Емил Христов в САЩ, Христов е поразен от умението на Андрей Луканов да прави контакти, от неговия безупречен английски и от успехите и договорите, които успяват да сключат. Връщайки се, той докладва за своите впечатления, което изиграва решаваща роля в издигането му от от зам.-министър на външната търговия до зам.-председател на Министерския съвет.
Като зам.-председател на МС в неговия ресор са външната търговия и туризма. Избран е за председател на Българския туристически съюз. Оглавява няколко междуправителствени комисии – с Гърция, ГДР, Куба и др. Оглавява валутната комисия до 1984. След 1984 комисията се оглавява от Гриша Филипов. В този период се занимава и с много конкретни проблеми.
Под негово ръководство започва нова ера в международния туризъм. В своята мемоарна книга Петър Попангелов отделя специално място за приноса му за развитието на Боровец и провеждането за пръв път в България на кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини. В книгата си Райна Балева от Банско разказва за помощта която той оказва за Банско.
Започва реконструкцията на хотел „Балкан“. Построяват се „Гранд хотел Варна“, хотелът в Сандански, новотелите в Пловдив и София. „Витоша – Ню Отани“, вилните селища „Елените“ и „Дюни“. Закупуват се два кораба от Холандия „Русе“ и „София“. Сключва се изгодната сделка с Полша за построяване на хотел „Самоков“, започва реставрацията на къщите в Стария град в Пловдив.
Андрей Луканов има голяма заслуга за създаването на СО МАТ, за контактите с „Пепси-Кола“, „Волво“, за построяването на най-големия консервен комбинат в Европа в Пазарджик. Работи за приемане на Закон за виното.
Обвиняват го в пристрастие в контактите му със Запада. Тогава се взема решение да стане постоянен представител на България в Съвета за икономическа взаимопомощ, където работи почти до неговото закриване.
Работата на Андрей Луканов го среща с много интересни хора, в това число с много от световните лидери не само от бившия социалистически лагер, но и с хора като Франсоа Митеран, финансовия министър на Великобритания лорд Лимерик, финансовия министър на Австрия Ханес Андрош, с Франц Враницки, с гръцките лидери Караманлис и Мицотакис, с турския президент Тургут Йозал и неговия външен министър Четин, с Ариел Шарон, Хелмут Кол, Йозеф Щраус, Индира Ганди, с Раджив Ганди. Интересно е запознанството му с Франсоа Митеран на летището във Венецуела. Връщайки се от Куба с междинен полет Венецуела-Париж, между пътниците е Митеран със свой съветник. Съветникът се обръща към Андрей Луканов и казва – “Аз ви помня като изключителна личност от вашата работа в Женева и искам да ви запозная с бъдещия президент на Франция.“ Специално трябва да се отбележи неговата роля за българо-кубинските отношения, личните му контакти с кубинското ръководство, по-късно и с никарагуанското ръководство. Известни са топлите му отношения с много от съветските и руските ръководители – Горбачов, Егор Гайдар, Черномирдин и др. По време на посещението на Андрей Луканов в Китай Ли Пън му дава личния си самолет, за да може да посети новите индустриални зони.
Андрей Луканов е основна фигура сред реформаторите, които осъществяват промяната на и след 10.11.1989 г. Реформите засягат както целия обществено-политически живот, така и Българската социалистическа партия.
Той е създател и пръв председател на Националната кръгла маса, министър-председател на две правителства, активен фактор в приемането на новата конституция и създаването на коалиционното правителство на Димитър Попов с представители на управляващото мнозинство и опозицията. Той е носител на идеята за модернизацията на страната и национално съгласие. Идеите си развива в много доклади, парламентарни речи, срещи с гражданите в цялата страна, статии във вестник „Дума“, в книгите си „Социалната демокрация – алтернатива за България“, „Българската корида – писма от „Развигор“, „Кризата“.
Андрей Луканов има огромни знания за политическото и икономическо развитие на света, детайлни познания за социално-икономическите проблеми в страната – знания за всеки завод, директор, производство, земеделско стопанство. Срещите с него на гражданите, стопанските ръководители, политическите дейци са очаквани с нетърпение, дават надежда и перспектива.
Аз имах възможността на общувам и работя с Андрей Луканов в Председателството на Висшия съвет на БСП, като народен представител и като негов адвокат по дело №3. Имаше периоди, в които общувахме всеки ден и освен по ежедневните въпроси говорехме много за политика и за развитието на страната. За мен той е интелектуалец, държавник и политик от много висока класа, с когото би се гордяла всяка нация.
Неговата яркост и дързост предизвикваха бурна реакция. Опозицията го атакуваше непрекъснато, но беше атакуван и вътре в социалистическата партия. Беше снет депутатския му имунитет и беше задържан под стража, обвинен заедно с други членове на Политбюро на ЦК на БКП за „длъжностно присвояване“ затова, че е било взето решение за финансово подпомагане на братски комунистически и работнически партии. Абсурдно, политическо обвинение за решение на колективен орган, съответстващо на тогава действащата конституция и законите на страната.
Трябва да се отбележи, че Андрей Луканов беше човек със силен характер и че всички опити да бъде смазан и обруган той посрещаше с вдигната глава и с достойнство. Това бяха два палежа на апартамента на семейството на улица „Латинка,“, както и задържането му в следствения арест на улица „Развигор“. Но нищо не можеше да сломи духа му. Там той успя да напише две книги и да изпраща статии за в. „Дума“.
Той сам написа текста, с който сезира Европейския съд за правата на човека и основните свободи и беше образувано дело, по което Съдът се произнесе, че задържането му е било незаконосъобразно и противоречащо на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Андрей Луканов не дочака решението, беше убит на 2.10.1996 г., а убийците му бяха осъдени, а след това оправдани.
Затова днес ние имаме важната мисия да разкажем на новите поколения в България за него, за житейския му път, за идеите му, за живота му, който той посвети на България и на социалистическата идея.
……………………………………
Публикацията е подготвена по материали от списание „Ново време“ – novovreme.com , където могат да се прочетат изказванията и на други участници в конференцията.
