Не би ли било чудесно да може да се намери поне нещичко положително в тази пандемия? Ако се съди по историята, всъщност може и да има редица положителни неща, дори още да не можем да ги видим – макар че има поне едно, което започва да проблясва. Както казва проф. Кевин Отерсън: “Днес хората вече разбират какви обществени смущения може да причини нелечима инфекция”.
Отерсън преподава медицинско право в Бостънския университет, но може да бъде описан и като активист за осведомеността относно антимикробната резистентност (АМР). Това е нарастващата вълна от микробна еволюция, която заплашва да помете централния стълб на съвременната медицина – антибиотиците, или по-общо, антиинфекциозните средства. Тази вълна се надига от десетилетия, но дълго време единствено медици и пострадали директно от ужасяващите последствия на АМР осъзнаваха каква опасност представлява. Covid-19 би могъл да промени това.
Но нека не избързваме. В човешката природа е заложено да осъзнаваме стойността на нещо, чак когато сме на прага да го загубим, и този случай също може да е такъв. Covid-19 почти със сигурност е изострил АМР и изглежда го прави по повече от един начин. Знаем, че устойчивите вируси могат да прехвърлят гените, които придават тази устойчивост вертикално, от едно поколение на друго, но трансферът може да се случва и хоризонтално – между несвързани вируси и дори между несвързани видове.
По тази причина в болниците се действа по строги протоколи, изискващи например персонала да сменя личните си предпазни средства между пациентите. Но поради огромния натиск, под който се намират много здравни работници, през изминалата година – и предвид недостига на предпазни средства в началото на пандемията – тези протоколи не винаги са спазвани.
Болестта Covid-19 е причинена от вирус, което означава, че антибиотиците не са ефективни срещу нея. Тежките случаи обаче често са усложнени от бактериални инфекции, които причиняват пневмония, и това вече изисква лечение с антибиотици. Изследвания обаче показват, че в някои страни антибиотици се предписват на около 70% от пациентите с Covid-19, макар използването им да е оправдано само в около един от десет случая. Неподходящото предписване на антибиотици също се е увеличило в първичната здравна помощ поради преминаването от лични към онлайн консултации. Когато личните лекари не могат да прегледат физически пациентите си, те често са по-малко сигурни в диагнозите си, поради което е по-вероятно да предпишат антибиотици като предпазна мярка.
Така че вълната се е надигала малко по-бързо през изминалата година. Това е притеснително, защото антиинфекциозните средства са също толкова съществен компонент на нашата здравна инфраструктура, колкото чистата вода и добрата канализация. Без тях се връщаме към медицината от 18 век, когато гангренясалите крайници са ампутирани, за да се спре разпространението на инфекцията. По света вече съществуват джобове от нелечими зарази. Кръвната инфекция неонатален сепсис в Южна Азия става все по-нелечима – в смисъл, че дори т. нар антибиотици от “последна инстанция” не сработват срещу нея. Това заплашва да преобърне трудно извоюваните победи срещу детската смъртност в засегнатите страни.
Всъщност антимикробната резистентност потенциално би могла да причини следващата пандемия. Сали Дейвис, специалният пратеник на Обединеното кралство по въпросите на АМР, описва различията между такава хипотетична пандемия и случващото се в момента със следната метафора: “Ковид омарът падна във вряща вода, вдигайки много шум, докато умира. А AMR е омар, който ще се окаже в студена вода и ще се нагрява бавно, без да вдига шум”. Изследващите антимикробната резистентност предупреждават, че водата всъщност вече доста се е загряла.
Как би изглеждала АМР пандемия? Тя не би се състояла от една инфекция, а от много – инфекции, които биха били хронични и нелечими. Човек би могъл да се окаже в ситуация, при която инфекция, започнала по кожата, се е прехвърлила към костите и ще гнои до края на живота му – освен ако първо не се прехвърли в кръвта и не го убие. Подобни проблеми могат да засегнат и другите около него, особено ако се намира бежански лагер или затвор, където са широко разпространени резистентни към лечение болести като туберкулоза.
Горещите точки на резистентност ще започнат да се съединяват. Вълната ще се разпространява по света – по-бавно от Covid, защото бактериите обикновено имат по-големи геноми от вирусите и еволюират по-бавно. Но е възможно да си представим как се ускорява вследствие на капацитета на бактериите за хоризонтален трансфер на гени. “Така ще се стигне до хронични инфекции, висока смъртност и в крайна сметка загуба на модерната медицина”, казва Дейвис.
Това е апокалиптичното виждане за проблема, но то може да се окаже по-близо до реалността, отколкото си мислим. Може да се случи в рамките на десетилетие или две, като страховете са, че процесът вече е започнал. Може да се случи и нещо, което да го ускори: бактериите обичайно се разпространяват по-успешно по време на кризи – войни, екстремни климатични събития, вирусни пандемии.
Овладяване на излишното използване на антибиотици, както при хората, така и в животновъдството, е ключово за предотвратяване на проблема. Но също така се нуждаем от разработка на нови антиинфекциозни средства – нови лечения от последна инстанция. Причината, която в момента спъва такива разработки, е същата, поради която нямаше вече разработени ваксини за коронавируси в началото на тази пандемия: липсват достатъчно икономически стимули. Тъй като антибиотиците обикновено са нужни в сравнително малки количества, производството им не може да осигури и печалби от обема продажби.
Това са лошите новини, но има и добри. Вече се полагат усилия за стимулиране на разработката на нови антиинфекциозни средства. Кевин Отерсън е основател и изпълнителен директор на инициативата CARB-X, финансирана от правителствата на Великобритания, Германия и САЩ, както и от частни фондации. Целта на инициативата е да насърчава ранните фази на проучване и разработка – предклиничната и първата клинична фаза. През юли м. г. Международна федерация на фармацевтичните производители и асоциации създаде специален фонд за АМР на стойност 1 млрд. долара, който ще осигурява финансиране за доста по-скъпите втора и трета фази на клиничните изпитания на нови медикаменти. Малкото разработки, преминали този праг, могат да получат одобрение от регулаторите. В Обединеното кралство пък се експериментира с нов “абонаментен” модел, при който на фармацевтичните компании се плаща в аванс за достъп до нови антибиотици, така че да се постигне разделяне на печалбите от продадените обеми.
Американският лекар и активист за АРМ действие Джош Рекс изтъква, че се нуждаем от между две и четири нови антиинфекциозни средства на десетилетие, като по думите му в момента това изглежда постижимо. Той е благодарен, че вече не му се налага да обяснява проблема на финансовите министри – или поне не на всички – и че вече съществува доказателство под формата на серията ваксини за Covid-19, че светът може да реагира бързо, когато осъзнава мащаба на заплахата. Но това е надпревара, която никога няма да свърши, и е необходимо да запретнем ръкави, за да запазим предимството си.
Лаура Спини е научен журналист и автор. Най-новата ѝ книга е “Бледият ездач: Испанският грип от 1918 г. и как той промени света”.
About The Author
