Глобалните емисии на парникови газове през изминалото столетие са превърнали Южен Китай в инкубатор за пренасяни от прилепи коронавируси, показват заключенията на ново изследване, публикувано в научния журнал Science of the Total Environment. Това проучване предоставя първите доказателства за механизма, чрез който климатичните промени може да са изиграли директна роля за появата на SARS-CoV-2 – вирусът, причинител пандемията от COVID-19.
Изследването проследява мащабните промени във вида на растителността в южната китайска провинция Юнан и прилежащите региони в Мианмар и Лаос през последния век. Промени в климата на региона, включително повишаване на температурите, слънчевата светлина и въглеродния диоксид в атмосферата – които влияят върху растежа на растенията и дърветата – са изменили и естествените местообитания от тропически храсти в тропическа савана и широколистни гори. Това е създало подходяща среда за много видове прилепи, които живеят предимно в горите.
Броят коронавируси, зародили се в определен регион, е в тясна връзка с броя на наличните видове прилепи. Изследването е установил, че 40 допълнителни вида прилепи са се преместили в провинция Юнан през изминалия век, което е увеличило броя на типовете коронавируси в региона с около 100. Генетичните данни показват, че SARS-CoV-2 вероятно се е зародил точно в тази “гореща точка”.
“Климатичните промени през последното столетие са направили местообитанията в южната китайска провинция Юнан подходящи за повече видове прилепи. Разбирането как глобалната популация от прилепи се е изменила в резултат на тези процеси може да е важна стъпка към проследяването на произхода на пандемията от COVID-19”, заявява водещият автор на изследването, д-р Робърт Байер от Университета Кеймбридж.
За целта на изследването учените са създали карта на растителността по света преди век, използвайки наличните данни за температурите, валежите и облачността. След това са приложили информацията за растителните изисквания на видовете прилепи, за да определят глобалното разпространение на всеки вид в началото на 20 век. Сравнението с текущото разпространение им е позволило да определят как се е изменил броят и разпространението на различните видове по света в резултат на климатичните промени.
“С изменението на хабитатите в резултат на климатичните промени, някои видове са напуснали определени зони и са се преместили в други, пренасяйки и вирусите със себе си. Това не само е разпространило вирусите в нови региони, но също така е създало възможност за нови взаимодействия между животински видове и вируси, позволявайки на по-вредни вируси да еволюират и да се разпространяват”, казва Байер.
Световната популация на прилепи пренася около 3000 различни типа коронавирус, като всеки вид прилепи е гостоприемник на средно 2.7 вида коронавирус – повечето от тях без да показват симптоми. Увеличаването на видовете прилепи в конкретен регион по всяка вероятност увеличава и вероятността коронавируси, засягащи хората, също да се пренасят и еволюират там.
Повечето пренасяни от прилепи коронавируси не могат да прескачат към хората. Но за няколко коронавируса, заразяващи и хора, се считат за вероятно произлезли от прилепи, включително три, които могат да имат фатален изход: Близкоизточния респираторен синдром (MERS) CoV, Тежкият остър респираторен синдром (SARS) CoV-1, както и CoV-2.
Регионът, който изследването идентифицира като гореща точка за причинено от климатичните промени увеличение на прилепските популации, също така е и местообитание на панголините, за които се счита, че са послужили като междинен гостоприемник за SARS-CoV-2. Вирусът вероятно е прескочил първо от прилепите към тези животни, които биват продавани на откритите пазари в Ухан, където бяха регистрирани първите случаи сред хора.
Подобно на много свои колеги, авторите на изследването призовават управляващите да отчитат ролята на климатичните промени за огнищата на силно заразни болести и да включат мерки и политики за климата в икономическите си програми за икономическо възстановяване.
“Пандемията от COVID-19 предизвика огромни социални и икономически щети. Правителствата трябва да използват възможността за намаляване на риска от заразни болести като вземат решителни мерки за смекчаване на изменението на климата”, казва професор Андреа Маника от Катедрата по зоология в Кеймбридж.
“Фактът, че климатичните промени могат да ускорят предаването на патогени от дивите животни към хората би трябвало да послужи като зов за събуждане за спешната нужда от намаляване на емисиите на парникови газове”, добавя професор Камило Мора от Университет на Хавай, който е дал идеята за проучването.
Изследователите подчертават и нуждата да бъде ограничена експанзията на градските зони, земеделските земи и ловните полета в естествените местообитания, за да се намалят контактите между човеците и пренасящите нови зарази животински видове.
Проучването показва, че през изминалото столетие климатичните промени също така са станали двигател за увеличаване броя на видовете прилепи в редица региони в Централна Африка и отделни зони в Централна и Южна Америка.
About The Author
