Кой би предположил, че веригата за продажба на видеоигри GameStop сама ще се превърне в голяма игра?
През миналото лято този бизнес с неговите физически търговски обекти изглеждаше обречен да изчезне. Фирмата губеше пари, продажбите ѝ се свиваха от години, а акциите ѝ се търгуваха по около 4 долара. При написването на тази статия в сряда, 27 януари, акциите на компанията се търгуват по 399 долара на фондовата борса. При затварянето на търговията във вторник, цената им бе едва 148 долара. Това е 129% ръст – доста добра възвръщаемост за един ден. Три дни по-рано цената беше 38 долара на акция. Преди по-малко от седмица почти десетократно по-ниска. Защо?
Отговорът на този въпрос изисква да бъде обяснена концепцията за къси продажби, която повечето цивилни намират за почти напълно непонятна. Късата продажба представлява залог, че цената на дадена акция (или друг спекулативен актив като облигации или злато) ще спада. Но за да се направи този залог, трябва да продадеш нещо, което все още не притежаваш, което не е нормално поведение. За да постигнеш това, трябва да вземеш на заем тези акции от някой, който ги притежава. Както при всеки заем, трябва да платиш лихви за заетия актив. Също така трябва да държиш някакво обезпечение на депозит при брокера, за да е сигурно, че ще се разплатиш. Надеждата е, че цената ще падне и ще можеш да купиш акциите по-евтино – да “покриеш” късата позиция. Така печалбата ти ще възлиза на разликата между оригиналната продажна цена и цената при затваряне на сделката, минус лихвите, платени за заемането на активите.
Но какво става ако грешиш и цената нарасне? Тогава си в беда. Когато купуваш акции по нормалния начин, рискуваш да изгубиш цялата стойност на покупната цена – но не повече. С късите продажби, ако сгрешиш, няма определена граница на потенциалните загуби, ако цената продължава да расте. И ако цената се покачва, брокерът ще поиска по-голямо обезпечение под формата на реални пари. Изборът ти е между това да се откажеш – да покриеш късата позиция като поемеш загуба – или да продължаваш да наливаш повече обезпечение в губещата позиция с надежда, че в края на краищата нещата ще се обърнат в твоя полза.
Нека се върнем на GameStop. През миналия август инвеститорът Райън Коен, който основа онлайн магазина за храна за домашни Chewy и го продаде за голяма печалба, започна да изкупува акции на GameStop. Той заяви на компанията, че трябва да стане по-адекватна на дигиталната ера, да затвори много от физическите си магазини и да измести бизнеса си онлайн. Други инвеститори, очаквайки по-добро бъдеще за западащия търговец, също започнаха да купуват акции, което доведе до утрояване на цената до края на ноември. Това вероятно бе неоправдан оптимизъм, макар и не напълно откъснат от реалността. Но някои хедж фондове, най вече Melvin Capital Management, започнаха да инвестират в къси продажби на акции на GameStop, вярвайки, че приказките за възстановяване са заблуда.
Тук идва мястото на участниците в Reddit форума Wall Street Bets, които под лидерството на потребители с имена като DeepFuckingValue започват да купуват акции на фирмата и да убеждават и други да го правят. Те са мотивирани не само от потенциала за печалба, но и от майтапа да фалират някои хедж фондове. Масовото купуване от тези дребни инвеститори доведе до ръст на цената на акциите на GameStop, което принуди играчи с къси позиции като Melvin да покриват загубите. Това само увеличи търсенето на акции на GameStop и изстреля цената им до небесата.
Така GameStop се превърна в един от най-големите пазарни балони на нашето време. Във вторник, 26 януари, бяха изтъргувани повече акции на GameStop, отколкото на Apple – макар пазарната капитализация на технологичния гигант да е 108 пъти по-голяма от тази на веригата магазини. Както написа Джеймс Макинтош от Wall Street Journal, движенията на цените и обемът на търговията предполагат “широкоразпространено нарушение в преценката на хората”.
Подобни балони винаги завършват със срив, така че тези форумджии, които не са продали акциите си, ще се окажат с доста изпразнена торба. (Изненадващо, новината, че хедж фонда Melvin е затворил късите си позиции късно във вторник, изглежда не сложи край на купона. Балоните обикновено продължават доста по-дълго, отколкото обикновените рационалисти могат да предскажат). Междувременно е доста забавно да се наблюдава как някои хора от Уолстрийт се оплакват, че има нещо нечестно в тези действия, при положение, че това са точно този тип игрички, които те постоянно играят един с друг и с обществото като цяло. През цялото време те говорят за или против дадени акции в зависимост от интересите си, и заговорничат срещу играчи, които им изглеждат слаби или уязвими. Работата е там, че спекулантите с имена като DeepFuckingValue, които в момента им разказват играта, са грешния тип хора. Те не живеят в Гринуич в къщи с гаражи за 20 автомобила.
Още по-забавни са сериозните типажи, които смятат, че тези игрички някак си извращават функцията на фондовата борса. Колумнистът на Business Insider Джош Баро например декларира в Twitter: “Знам, че на хората това им се вижда смешно, но – защо имаме фондов пазар? За да могат производствените фирми да набират капитал за инвестиции в полезни неща. Откъсването на цените на акциите от фундаменталната стойност (Gamestop в момента струва почти колкото Best Buy) кара пазарите да обслужват реалната икономика по-зле”.
Смешното на този тип коментари, освен тяхната сериозност насред цялата комедия, е че фондовите пазари нямат почти нищо общо с набирането на пари за продуктивни инвестиции. Почти всички акции, търгуващи се на борсите, включително тези на GameStock, за емитирани преди години, което означава, че до компаниите не достига и стотинка от ежедневната търговия. От време на време някои фирми емитират акции чрез т.нар. първични публични предлагания (IPO). Но според данните на професора по финанси Джей Ритер, през последните 20 години чрез IPO-та са набрани общо 657 млрд. долара, което представлява доста под 2% от общите капиталови инвестиции в неща като сгради и оборудване през същия период. В реалния свят, противно на фантазиите на Баро, фирмите набират почти целия си инвестиционен капитал вътрешно, чрез печалбата. Вместо да набират пари от акционерите, бизнесите всъщност хвърлят огромни кофи с пари към акционерите. От 2000 година насам петстотинте големи компании, включени в индекса Standard & Poor’s 500, са изхарчили 8.3 трилиона долара за изкупуване на собствените си акции, за да повишат цените им – това представлява над половината от печалбите им за този период и почти 20% от бизнес инвестициите през последните две десетилетия. Обратните изкупувания не само правят акционерите щастливи, но надуват и портфейлите на изпълнителните директори, тъй като на шефовете обикновено се плаща основно в акции.
Майтапът настрана, тази драма, подобно на наглед неспирното поскъпване на акциите след 2009-та, прекъснато само за кратко от шока от COVID-19 през март, е израз на една финансова система, която е напълно откъсната от икономическата реалност. Трилионите долара в държавни помощи за бизнеса и инжекции от Федералния резерв във финансовите пазари създадоха чудовищен гейзер от пари, който няма накъде да се насочи, освен към спекулативни активи – и това в момент, в който интензивните отделения в страната са препълнени, а 24 милиона души заявяват, че се затрудняват дори да си купуват храна. Хора като Баро би трябвало да се притесняват повече за това.
