Старата поговорка, че „пътят към ада е постлан с добри намерения“, често се оказва актуална. Казусът с опитите да се „събудят“ акциите от т.нар. масова приватизация също може да се окаже поредната демонстрация как една добра идея може да бъде опорочена.
Министерството на финансите е разработило „Концепция за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен депозитар АД(ЦДАД) в т. нар. регистър А“. В документа правилно се диагностицират някои от съществуващите проблеми. Към момента голяма част от акциите на публични компании, придобити по време на масовата приватизация, се съхраняват по лични сметки. Тези акции не се съхраняват или управляват от инвестиционен посредник, какъвто следва да бъде обичайния подход за търгувани ценни книжа. По отношение на голяма част от тези сметки в продължителен период от време (над 15 години) се наблюдава липса на интерес от притежателите им, включително поради незнание на наследниците на починалите лица. Същевременно, част от притежателите на тези сметки, които са проявили интерес към книжата, не са предприели действия по управлението им, тъй като свързаните с това разходи (за прехвърляне по подсметка на инвестиционен посредник, включително при унаследяване, както и за съхранение и продажба) в повечето случаи са по-високи от стойността на самите ценни книжа.
Това води до нисък обем на свободно търгуемите ценни книжа, което е фактор и за ниска ликвидност на ценните книжа на самите дружества. Незнанието, че притежаваш или си наследил такива акции води и до неупражняване на правата, произтичащи от това – включително неучастие в общите събрания на акционерите и неполучаване на дивиденти. Оттук се създава и възможност емитентите да се възползват от незнанието на акционерите, вследствие на което дружествата се управляват с миноритарен дял и се прилагат корпоративни практики, които не са в интерес на дребните акционери. От това следват и недобри практики при разпределяне на дивиденти, които на практика остават непотърсени и след изтичане на 5-годишна давност се връщат в дружествата.
Реално най-сериозният от описаните проблеми е това, че приватизационните дружества са „узурпирани“ от техния мениджмънт и се управляват в негов интерес, а не в интерес на всички акционери. Сегашната акционерна структура води до това, че с притежаването на 20-30% от капитала управляваш цялото дружество и взимаш стратегически решения за развитието му.
Според Централния депозитар, предвид възрастта, на която са придобивани акциите (преобладаваща част от лицата, участвали в масовата приватизация през 90-те, са на около 40-50 години), е твърде вероятно немалка част от акционерите с лични сметки в Регистър А да са починали. Изготвената концепция предлага няколко решения:
- Всички акционери в публични дружества с лични сметки в ЦДАД, тоест – водени в Регистър А, да предприемат действия и да ги прехвърлят по подсметка при инвестиционен посредник в Регистър Б в предварително нормативно-определен срок от 1 година;
- Тези, които отговарят на дефиницията за „неактивни лични сметки за акции“, ще бъдат автоматично прехвърлени в специално създаден за целта инвестиционен фонд, срещу което лицата ще получат равностойни на акциите им дялове. При изтичане на втори допълнителен срок и непредприемане на действия от страна на дялопритежателите, паричната равностойност на дяловете ще бъде внесена в Държавния фонд за гарантиране на пенсионната система – т.нар. Сребърен фонд.
Инвестиционния фонд, който ще се създаде, ще може да упражнява без ограничение всички права по прехвърлените в него акции, в това число право на глас, дивидент, ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава. Лицата, които са получили дялове от инвестиционния фонд (съответно техните законни наследници), ще имат възможност в рамките на период от 5 години да поискат от фонда да изкупи техните дялове или да потвърдят желанието си да останат дялопритежатели. За лицата, пропуснали да направят това в указания срок, паричната равностойност на дяловете им ще бъде прехвърлена в Сребърния фонд.
В тази връзка се предлага изборът на управляващо дружество да се извърши от Управителния съвет на Сребърния фонд чрез конкурсна процедура, съобразно критерии за подбор, предложени от съвета. След изтичане на 5-годишния период управляващото дружество следва в рамките на 2 години да продаде непотърсените дялове и да прехвърли паричната им равностойност в Сребърния фонд.
Но както често се случва, дяволът е в детайлите. Според Концепцията, притежателите на акции, които не си ги прехвърлят в едногодишния срок, получават дялове от фонда. Каква е уловката? Съгласно дадената дефиниция, този фонд ще бъде по подобие на взаимните фондове, т.е. обособено имущество, което ще се управлява от Управляващо дружество. Дяловете, с които ще се компенсират акционерите, не дават право на глас, дивидент или ликвидационен дял. Притежателите на дялове няма да имат никакви права при управлението на този фонд. Те имат право единствено да поискат Фондът да им изкупи обратно дяловете или да ги продадат през фондовата борса.
Предвижда се и управляващото дружество на Инвестиционния фонд да се избере от Управителния съвет на Сребърния фонд чрез конкурсна процедура. Тук вече идват основателните съмнения на база историческия опит, че контролът върху управлението може да попадне в ръцете на някой „корпулентен“ бизнесмен, близък до властта . УС на СФ се състои от председател и 8 членове. Министърът на финансите е председател, а министърът на труда и социалната политика е заместник-председател на УС. Те участват по право в него. Членовете се назначават и освобождават с решение на Министерски съвет. Не е уредно и как се прекратяват отношенията между Инвестиционния фонд и Сребърния фонд, каква ще е последващата съдба на фонда и кой ще го управлява.
Тези детайли могат да компрометират иначе добрата идея за „събуждане на спящите акции“ и подобряване на управлението на приватизационните фондове. Нямайте съмнения също, че управляващите мощните приватизационни фондове не спят и вероятно ще направят ударни увеличения на капитала им, така че бъдещия инвестиционен фонд да не им вземе контрола под носа.
