Британското правителство се оказа въвлечено във война на думи с германската преса, след като финансовият ежедневник Handelsblatt излезе с публикация, цитираща анонимни държавни източници, според които ваксината на AstraZeneca срещу коронавирус може би има едва 8% ефективност при хората над 65-годишна възраст. Ако е вярно, това би означавало, че ваксината е почти безполезна за възрастните хора, които са изложени на най-висок риск от болестта, и би застрашило сериозно ваксационните стратегии на много държави, разчитащи на евтината и лесна за транспортиране ваксина на AstraZeneca.
AstraZeneca обаче веднага отрече твърденията на Handelsblatt като “напълно неверни”, а по-късно Германското министерство на здравеопазването също опроверга публикацията като поясни, че въпросните 8% се отнасят за дела на хора между 56 и 69 години, участвали в изпитанията на AstraZeneca, а не за степента на ефикасност.
Проблемът със статията на германския вестник е двоен. От една страна това бе политическа публикация, използваща политически източници (“членове на управляващата коалиция”, както твърди авторът). Статията се появи на фона нарастващото напрежение между Европейския съюз и AstraZeneca заради заявлението на фармацевтичната фирма, че ще достави на блока по-малко от половината договорени дози до март. Това доведе до спекулации, че едната страна се опитва да дискредитира другата като част от напрегнатите спорове. Дори да не става дума за това, подобни спекулации вероятно ще подкопаят доверието към себе си в момент, в който нито една от засегнатите страни не може да си позволи това.
Но вирусът не е политическа тема, подходяща за дворцовите интриги на политическата журналистика с нейните твърдения и контра-твърдения от анонимни източници. Той е медицинска тема, и факти като тези за ефикасността на ваксините не се определят от правителствените обсъждания. Те се определят чрез клинични изпитвания, провеждани от квалифицирани учени и оценявани по строги, прозрачни критерии, на основата на които регулаторите решават дали да одобрят дадена ваксина. Размътването на водите чрез подхвърляне на подстрекателски твърдения създава риск от подкопаване на общественото доверие не само във ваксината на AstraZeneca, но и на глобалните усилия за ваксиниране като цяло.
Вторият проблем със статията на Handelsblatt е това, че разговорно подхвърляния термин “ефикасност” често бива използван и разбиран погрешно. Ваксината има две цели: да предотврати сериозно заболяване и да спре по-нататъшното му разпространение, в идеалния случай и двете. Но тези числа за ефикасността, за които постоянно чуваме в пресата, не измерват нито едно от двете. Вместо това те се отнасят за дела от хора в контролиран експеримент, които са дали положителен тест за Covid-19 след като са получили истинска ваксина, спрямо дела на хора с позитивен тест, след като са получили плацебо. Числото за ефикасност измерва намаляването на честотата на заболяванията в група като цяло, а не при отделните индивиди.
Както обясняват статистиците Дейвид Шпигелхалтер и Антъни Мастърс, когато се съобщава, че даден ваксина е с 90% ефикасност, това “не означава, че има 10% шанс да се заразиш с Covid-19, ако си ваксиниран – тази вероятност би била много по-ниска от 10%”.
Но начинът, по който тази история бе представена в медиите, накара хората, които не са експерти, разбираемо да разчетат “8 процента ефикасност” като “осигуряваща 8% защита при отделните хора”, което предполага, че от ваксината би имало малка полза. Отново трябва да подчертаем, че потенциалната вреда върху общественото доверие във ваксинациите, ако тяхната ефикасност бъде омаловажавана, представлява сериозен риск. Това фиаско трябва да служи за предупреждение срещу третирането на медицинските теми като политически, защото отзвукът му се усеща далеч извън границите на Германия.
