Политическият и етнически пейзаж в Боливия загуби една от най-колоритните си фигури – легендарния идеолог и борец за индианизъм-катаризъм Фелипе Киспе Уанка, „Ел Майку” („Кондорът”). Той почина на 19 януари т. г. на 78-годишна възраст след сърдечен удар, както извести семейството му, изрично опровергавайки първоначалните съобщения, че си е отишъл от Covid-19.
Така насрочените за 7 март т. г. местни избори в Боливия губят може би най-яркия си участник – „Ел Майку” беше регистриран като кандидат за губернатор на департамента Ла Пас.
Личността му е противоречива, а политическите му изяви са нееднозначни, но е неоспоримо, че присъствието му в боливийския обществен живот бе едно от най-забележимите в течение на над четири десетилетия.
Настоящият боливийски президент Луис (Лучо) Арсе написа в Туитър: „Изразяваме дълбоката си скръб по повод кончината на лидера на селските коренни общности и историка Фелипе Киспе Уанка „Ел Майку”. Ще продължим неговата борба за освобождение и достойнство на народите. Най-искрени съболезнования на неговото семейство и на скъпите му хора”.
Фелипе Киспе е роден на 22 август 1942 г. в кантона Ахята, община Ачакачи, провинция Омасуйос, департамент Ла Пас. От съвсем млад участва в обществените борби за защита на правата на народността аймара, към която принадлежи. Запален е от идеите на индианизма – популярно в цяла Латинска Америка течение, според което социално-политическите проблеми, неравенствата, бедността, жестоката експлоатация и безправие на местните народи могат да намерят адекватни решения чрез възраждане на структури и норми от доколумбовите общества, допълнени от съвременни правни механизми. Индианизмът от 60-те, 70-те, 80-те години на ХХ век е повлиян и от също популярните в региона в онзи период марксистки възгледи.
Такава е идейната основа и на създаденото от Фелипе Киспе през 1978 г. Движение „Тупак Катари” – това е името на легендарен вожд от народността аймара, вдигнал през ХVIII век мащабно въстание срещу испанското владичество. Фелипе участва и в създаването през 1979 г. на Единната синдикална конфедерация на селскостопанските работници в Боливия (CSUTCB). Тя обединява предимно представители на общностите на местните народи – аймара, кечуа и гуарани, защото именно с такъв преобладаващ произход са и селскостопанските работници в страната. През 1979 г. CSUTCB организира и първите си пътни блокади, чрез които настоява за защита на правата на своите членове.
През 1980 г. в Боливия е извършен десен военен преврат, оглавен от генерал Луис Гарсия Меса, който установява жестока диктатура и подлага на брутални репресии опонентите си. Фелипе Киспе заминава в изгнание – живее в Перу, Мексико, Гватемала, Салвадор.
Особено важен е престоят му в Мексико и контактите, които установява там с леви интелектуалци и с дейци на организации за солидарност с партизанските движения в Гватемала и Салвадор. Средище на такива активисти е Мексиканският национален автономен университет (UNAM). Там по онова време следва математика приятелят му от боливийските пътни блокади Алваро Гарсия Линера, на свой ред силно повлиян от състудентката си, за която после се жени – мексиканката Ракел Гутиерес, левичарка и активистка тъкмо в подпомагането на салвадорските а гватемалските партизани.
Алваро и Ракел, която по-късно го следва в Боливия, остават двойка до 1999 г., когато се разделят, и тя се връща в Мексико, продължавайки там своя активизъм и до днес. В началото на 80-те тъкмо нейните връзки съдействат на Фелипе Киспе да се включи като боец в салвадорския Фронт за национално освобождение „Фарабундо Марти” и да се сражава известно време за свободата на Салвадор. Изсипаните от САЩ в малката централноамериканска република оръжия и военни съветници в съюз с местните „ескадрони на смъртта” така и не позволяват на въстаническото движение там да победи като сандинистите в съседна Никарагуа. Фелипе Киспе придобива партизански опит и в Гватемала – като участник в действалата там Партизанска армия на бедните.
Той се връща в Боливия през 1983 г., когато диктатурата на Луис Гарсия Меса вече е паднала. Създава политическата формация „Червени аюта” („аю” – е колективна форма на управление, типична за предколумбовите общности), а също така участва в синдикалните битки в Ла Пас. През 1988 г. е вкаран за седем месеца в затвора, след като на един форум на CSUTCB обявява въоръжената борба за единствената, способна да извоюва истински права за народа.
През 1990 г. Фелипе Киспе вече е изявен деец на основаната през 1986 г. Партизанска армия „Тупак Катари” (EGTK), в която участват и също пристигналите в Боливия Алваро Гарсия Линера и Ракел Гутиерес, както и брата на Алваро – Раул. Много години по-късно Киспе ще нарече Алваро и Раул „белите папагали, от които се нуждаехме и които носехме на раменете си, за да си мислят полицаите, че те са важните“.
През март 1992 г. EGTK обявява курс към въоръжено въстание, но не успява да предприеме никакви сериозни действия – всички 35 водещи фигури в групировката са арестувани през август с. г., включително Киспе, братята Гарсия Линера и Гутиерес. Хвърлени са в затвора за цели пет години без изобщо да са изправяни пред съд. Подложени са на жестоки изтезания, в резултат на които братята Гарсия Линера, Гутиерес и някои други от затворниците се „самообвиняват” в престъпни антидържавни замисли. Изтръгнатите от тях по този начин „признания” никога не биха издържали пред истински съд, затова и не е провеждан никакъв процес.
Същите тези „показания” обаче стават причина за дълбок разрив между Фелипе Киспе и най-вече Алваро и Раул Гарсия Линера, коиото Киспе обвинява в малодушие и предателство.
Престоя в затвора Киспе използва, за да чете и учи усилено. Успява така задочно да завърши гимназиалния курс и да се запише да следва история. Полага необходимите изпити и взима диплома за историк във Висшия университет „Сан Андрес” (UMSA) в Ла Пас вече след излизането си на свобода през 1997 г. След това започва да преподава история в Обществения университет на Ел Алто (UPEA). Ел Алто е град в департамента Ла Пас с население предимно от местните общности.
През 1998 г. Фелипе Киспе е избран за изпълнителен секретар на CSUTCB и повежда синдикалната конфедерация към решителни битки в защита на народните права. Именно тогава се ражда и прякорът му „Ел Майку” („Кондорът”) – заради неговия волеви характер и свободен дух, който го сродява с мощната птица, символ на Андите. „Запазена марка” в протестите на CSUTCB стават пътните блокади, които се превръщат и в инструмент за сваляне на посегнали срещу правата на селскостопанските работници управници. В онзи период нашумява и едно интервю на „Кондора” пред известна „бяла” журналистка, която го пита за какво всъщност се бори. Отговорът му е кратък: „За да не ви стане слугиня дъщеря ми”.
През 2000 г. Киспе основава своя собствена партия – Движение „Пачакути”, за което избира името на легендарен инка, смятан за основател на силната инкайска държава Тауантинсуйо. Формацията получава 6% на изборите през 2002 г. и получава 6 депутатски места, едно от които заема Фалипе Киспе.
По същото време обаче вече е във възход и звездата на друг герой пак от общността аймара – тръгналият от синдиката на производителите на кока Ево Моралес. В началото на пътя си в политиката Моралес е в общ отбор с Киспе, но по-късно обособява своето Движение към социализъм (MAS) и избира за идеолог на формацията омразния на Киспе Алваро Гарсия Линера. Именно Моралес спечелва президентските избори през 2005 г., а негов вице става Гарсия Линера. Също кандидатиралият се „Кондор” взима тогава едва 2%, което предопределя и разпадането на Движение „Пачакути”.
Киспе се обявява за категорична опозиция на Моралес-Гарсия Линера, обвинявайки ги, че всъщност са поддръжници на статуквото, защото предлагат само смекчаващи го реформи, а не радикална промяна. През 2014 г. „Ел Майку” отново атакува с остра критика управлението на Моралес и потвърждава, че остава в твърда опозиция срещу него, продължавайки да смята въоръжената борба за единствен път към обновление на Боливия.
Година по-късно, през 2015-та, „Кондорът“ преживява тежък удар – големият му син, 48-годишният Аяр Киспе, писател, антрополог, активист и идеолог на CSUTCB, е намерен пребит до смърт в Ел Алто. Убийството така и не е разкрито. Но в много свои изявления бащата дава да се разбере, че съзира в случилото се отмъщение на кръга около Алвадо Гарсия Линера и брат му Раул, без обаче да посочи никакви доказателства. Реакцията на вицепрезидента се изчерпва с коментар, че няма никакво отмъщение, а Аяр Киспе е имал проблеми с алкохола и с компаниите си по пиене…
„Ел Майку“ има общо 7 деца. Освен сина си Аяр е изгубил и една от дъщерите си, починала от тежко заболяване три години по-рано. Жена му (която не е майка на всичките му деца) също е покойница от 2014-та, като години наред преди това е на хемодиализа заради бъбречна недостатъчност.
Въпреки болезнения си антагонизъм с управлението на Моралес-Гарсия Линера, Фелип Киспе не се колебае да се противопостави на крайната и расистка десница, която ги сваля от власт през ноември 2019 г. Както е известно, тогава е извършен военен преврат, провокиран от необосновани обвинения на десницата за фалшифицирани избори, а властта е поета от временната президентка и реставраторка на доминацията на „белите” Жанин Аниес. „Ел Майку” се опълчва срещу новото превратаджийско управление заради посегателствата му срещу коренните народи. Той отново мобилизира CSUTCB за пътни блокади при мощните протести срещу расисткия реваншизъм на Аниес и приближените ѝ ултрадесни екстремисти.
През цялата 2020-та „Кондорът” Фелипе Киспе и следващите го възмутени общности на местните народности се превръщат във важен фактор, който подготвя обществените условия за категоричната победа на кандидата на MAS Луис Арсе (бивш министър на икономиката в правителството на Ево Моралес) в дълго отлаганите, но все пак състояли се през октомври 2020 г. нови президентски избори. Оставайки си идеен опонент на Моралес и на неговата политическа формация, Фелипе Киспе решително се противопостави на общата опасност – силите, които искат отново да отнемат гласа и правата на коренните народи на Боливия. И даде своя решителен принос към възраждането на демокрацията в страната.
Това е и най-важното, което оставя в паметта за себе си. Дори несъгласните с често крайните възгледи и позиции на „Ел Майку” признават неговата неизменна искреност във всичко, което е отстоявал. Личности от неговия калибър и с неговата страстност са все по-голяма рядкост не само на боливийска почва, но и на световната сцена…
About The Author
