Работещите от вкъщи се нуждаят от по-добра защита. Проблемът се разраства, тъй като броят им се увеличи значително заради разпространението на пандемията с Ковид-19, се посочва в нов доклад на Международната организация на труда (МОТ), посветен на проблема.
Според изчисленията на МОТ преди кризата с Ковид-19 в целия свят е имало около 260 милиона работещи в домашни условия, което представлява 7,9% от световната заетост. 56 на сто от тях или 147 милиона са жени. От вкъщи основно се трудят няколко групи – такива, които са непрекъснато в дистанционен режим на работа и я полагат чрез телефон или факс; производители на стоки, за които няма автоматизирани процеси – различни занаяти, бродерия и др. Трета категория са служители на дигитални платформи, които предоставят услуги, като обработка на застрахователни искове, редактиране или анотиране на данни.
През първите месеци на пандемията през миналата година приблизително всеки пети работник е започнал да се труди от вкъщи. Данните за цялата 2020 г. все още не са налични, но се очаква да покажат значително увеличение спрямо предходната година. Този ръст вероятно ще продължи и през следващите години, се казва в доклада и се подчертава, че това поставя като неотложна необходимостта от решаване на проблемите, пред които са изправени работещите от вкъщи и техните работодатели.
Тъй като домашната работа се случва в частната сфера, тя често е „невидима“. Например в страните с ниски и средни доходи, почти всички работещи в дома (90 процента) работят неформално. Те обикновено са в по-лошо положение от тези, които работят извън дома си, дори в професии с по-висока квалификация. Домашните работници печелят средно с 13% по-малко във Великобритания; с 22% по-малко в Съединените американски щати; с 25% по-малко в Южна Африка и с около 50% в Аржентина, Индия и Мексико. Работещите от вкъщи също така са изправени пред по-големи рискове за безопасността и здравето си и имат по-малък достъп до възможностите за обучение, отколкото работещите извън дома, което може да повлияе на перспективите им за кариера.
Докладът „Работа от вкъщи. От невидимост до достоен труд“, също така показва, че работещите от дома си нямат същото ниво на социална защита като другите трудещи се. Освен това е много по-малко вероятно те да бъдат част от синдикат или да бъдат обхванати от договор за колективно трудово договаряне.
Работата от дома често е лошо регулирана и спазването на съответните закони се оказва предизвикателство. В много случаи домашните работници са класифицирани като независими изпълнители и поради това са изключени от обхвата на трудовото законодателство. „Много страни по света имат законодателство, понякога допълнено от колективни трудови договори, което се отнася до различни дефицити на достоен труд, свързани с работещите от дома. Независимо от това, само 10 държави-членки на МОТ са ратифицирали Конвенция № 177, която насърчава равнопоставеността на домашните работници и другите лица, които получават заплати, и малцина имат изчерпателна политика по отношение на работещите от вкъщи“, каза Джанин Берг, старши икономист на МОТ и един от авторите на доклада.
Докладът включва конкретни препоръки, чрез които работата от дома да стане по-видима, а по този начин и по-добре защитена.
За тези, които са свързани с индустрията, се подчертава, че трябва да се улесни техния преход към официалната икономика чрез разширяване на правната защита, въвеждане на писмени договори, осигуряване на достъп до социална сигурност и информиране на домашните работници за техните права.
За тези, чиято работа е свързана с дигиталните платформи, докладът препоръчва използването на данни, генерирани от тяхната работа, за наблюдение на условията на труд и инструменти за определяне на справедливи заплати.
За работещите в дистанционен режим се препоръчва политиците да предприемат конкретни действия за смекчаване на психосоциалните рискове и да въведат „право на изключване“, за да се гарантира спазване на границите между професионалния и личния живот.
Работата от дома вероятно ще придобие по-голямо значение през следващите години, се казва в доклада. Ето защо правителствата, в сътрудничество с организациите на работниците и на работодателите, трябва да работят заедно, за да гарантират, че независимо дали работниците тъкат ратан в Индонезия, правят масло от ший в Гана, маркират снимки в Египет, шият маски в Уругвай или работят от разстояние във Франция – са защитени и имат гарантирани достойни условия и заплащане на труда.
