
Ситуацията е сходна в целия Европейски съюз, поради което Европейската статистическа служба (Евростат) публикува данни за процента от заетите, които имат подобен опит – да работят от своя дом. Те показват, че средно 5,4% от работещите на възраст между 15 и 64 години в ЕС обикновено изкарват прехраната си от т.нар. „домашен офис“.
Данните за България показват сериозно отклонение и около десет пъти по-нисък процент от хора у нас, които са свикнали да работят у дома си – едва 0,5% за 2019-та година. По този показател страната ни е на последно място в Европейския съюз.
Най-много хора работят у дома си във Холандия и Финландия с 14,1% от заетите, които обикновено не са посещавали офиси през 2019-та година. Следват Люксембург и Австрия (където съответно 11,6% и 9,9% работят от дома). За разлика от тях, най-ниските проценти са отчетени в България (0,5%), Румъния (0,8%), Унгария (1,2%), Кипър (1,3%), Хърватия и Гърция (и 1,9%).
Към въпросните едва 0,5% от заетите у нас, за които новата ситуация няма да бъде толкова непозната, могат да бъдат добавени още 0,6% от хората, които „понякога“ са работили от дома през 2019-та година. По този показател разликата между България и средните нива за ЕС е още по-голяма – в 27-те страни членки, като от сметките бъде изключена Великобритания, средно 9,0% са работили „понякога“ от дома през 2019-та (с Великобритания в сметките, процентът нараства до 10.8%).
Средният дял от около 5% за ЕС за редовно работещите от дома е постоянен през последното десетилетие, като това важи и за България, където през 2009-та отново 0,5% от заетите са работили редовно от дома си. През същия период обаче делът на тези, които понякога са работили от дома, се увеличава в ЕС: от 6,0% през 2009 г. на 9,0% през 2019 г. Тенденцията обаче е обратна в България – ако през 2009-та понякога от дома си са работили 1,2% от заетите, то днес става дума за двойно намаление до 0,6%.
Има различни тенденции в зависимост от възрастта и пола на работниците, що се отнася до работата от дома. През 2019 г. средно в ЕС малко по-висок дял на жените отчитат, че обикновено работят от дома, отколкото мъжете (5,7% в сравнение с 5,2%). Освен това хората в по-високи възрастови по-често работят от вкъщи: 6,6% от тези на възраст между 50-64 години обикновено работят от дома, както и 5,2% от лицата на възраст между 25-49 години. Обратното, само 2,1% от по-младите хора на възраст между 15 и 24 години съобщават, че обикновено работят от вкъщи.
Данните за България относно разликата при половете показват 0,4% работа от дома при мъжете и 0,5% при жените, но и двете са определени от Евростат като не особено надеждни. Все пак такива относно половете поне са предоставени, докато по отношение на възрастовото разпределение, например при най-възрастните, изобщо липсват, което най-вероятно се дължи на твърде незначителния брой уловени от статистката случаи, докато в ЕС средно именно при тази група най-често се случва да се работи от дома.
Тези данни са поредните в последния месец, с които Евростат се опитва да обобщи през различни гледни точки подготвеността на населението на Европейския съюз за новата ситуация, породена от COVID-19.
Преди дни бяха представени данни относно домашната обстановка, при която са принудени да работят и да живеят в „социална изолация“ от външния свят мнозина европейци днес. От тях стана ясно, че България е на върха в класацията за живот в пренаселени домове.
Беше показано от статистиците на ЕС също така, че в най-малка степен българските работници са били осигурени от своите работодатели със служебни мобилни устройства.
Също така Евростат отчете, че българите в най-малка степен в ЕС са свикнали или имат възможност да използват интернет, за да пазаруват, като заменят поне донякъде реденето на опашки в магазините.