Мерките за социално дистанциране, въведени поради пандемията от COVID-19, създадоха нова ситуация за мнозина – работа, която досега е била извършвана от офиси и служебни помещения, се пренесе у дома. Или поне в идеалния вариант, при който съответния бизнес все пак може да съществува по този начин, вместо да бъде закрит или пък работниците да бъдат принудени да продължат да струпват на едно място – например в шивашки цехове, които впоследствие да се превръщат в огнища на заразата в България.
Ситуацията е сходна в целия Европейски съюз, поради което Европейската статистическа служба (Евростат) публикува данни за процента от заетите, които имат подобен опит – да работят от своя дом. Те показват, че средно 5,4% от работещите на възраст между 15 и 64 години в ЕС обикновено изкарват прехраната си от т.нар. „домашен офис“.
Данните за България показват сериозно отклонение и около десет пъти по-нисък процент от хора у нас, които са свикнали да работят у дома си – едва 0,5% за 2019-та година. По този показател страната ни е на последно място в Европейския съюз.
Най-много хора работят у дома си във Холандия и Финландия с 14,1% от заетите, които обикновено не са посещавали офиси през 2019-та година. Следват Люксембург и Австрия (където съответно 11,6% и 9,9% работят от дома). За разлика от тях, най-ниските проценти са отчетени в България (0,5%), Румъния (0,8%), Унгария (1,2%), Кипър (1,3%), Хърватия и Гърция (и 1,9%).
Към въпросните едва 0,5% от заетите у нас, за които новата ситуация няма да бъде толкова непозната, могат да бъдат добавени още 0,6% от хората, които „понякога“ са работили от дома през 2019-та година. По този показател разликата между България и средните нива за ЕС е още по-голяма – в 27-те страни членки, като от сметките бъде изключена Великобритания, средно 9,0% са работили „понякога“ от дома през 2019-та (с Великобритания в сметките, процентът нараства до 10.8%).
Средният дял от около 5% за ЕС за редовно работещите от дома е постоянен през последното десетилетие, като това важи и за България, където през 2009-та отново 0,5% от заетите са работили редовно от дома си. През същия период обаче делът на тези, които понякога са работили от дома, се увеличава в ЕС: от 6,0% през 2009 г. на 9,0% през 2019 г. Тенденцията обаче е обратна в България – ако през 2009-та понякога от дома си са работили 1,2% от заетите, то днес става дума за двойно намаление до 0,6%.
Има различни тенденции в зависимост от възрастта и пола на работниците, що се отнася до работата от дома. През 2019 г. средно в ЕС малко по-висок дял на жените отчитат, че обикновено работят от дома, отколкото мъжете (5,7% в сравнение с 5,2%). Освен това хората в по-високи възрастови по-често работят от вкъщи: 6,6% от тези на възраст между 50-64 години обикновено работят от дома, както и 5,2% от лицата на възраст между 25-49 години. Обратното, само 2,1% от по-младите хора на възраст между 15 и 24 години съобщават, че обикновено работят от вкъщи.
Данните за България относно разликата при половете показват 0,4% работа от дома при мъжете и 0,5% при жените, но и двете са определени от Евростат като не особено надеждни. Все пак такива относно половете поне са предоставени, докато по отношение на възрастовото разпределение, например при най-възрастните, изобщо липсват, което най-вероятно се дължи на твърде незначителния брой уловени от статистката случаи, докато в ЕС средно именно при тази група най-често се случва да се работи от дома.
Тези данни са поредните в последния месец, с които Евростат се опитва да обобщи през различни гледни точки подготвеността на населението на Европейския съюз за новата ситуация, породена от COVID-19.
Преди дни бяха представени данни относно домашната обстановка, при която са принудени да работят и да живеят в „социална изолация“ от външния свят мнозина европейци днес. От тях стана ясно, че България е на върха в класацията за живот в пренаселени домове.
Беше показано от статистиците на ЕС също така, че в най-малка степен българските работници са били осигурени от своите работодатели със служебни мобилни устройства.
Също така Евростат отчете, че българите в най-малка степен в ЕС са свикнали или имат възможност да използват интернет, за да пазаруват, като заменят поне донякъде реденето на опашки в магазините.
