Игнасио Рамоне (роден в Понтеведра през 1943 г.) е журналист, семиолог, бивш директор на месечника „Монд дипломатик” и ориентир за левицата. Това интервю е взето в Хавана (от кореспондента на испанския вестник „Ел Паис“ – б. пр.) скоро след проведен там необичаен протест на група млади кубински творци с искане за повече свобода на изразяване. Протестът бе свикан чрез социалните мрежи. Рамоне анализира как интернет и новите технологии са променили езика на общуването и балансите във властта. Авторът на нашумялата книга „Сто часа с Фидел” смята, че мрежите са израз на „автентично демократизиране” в комуникацията. Но освен това и предупреждава, че същите мрежи са „мултиплицирали до безкрайност възможностите за манипулиране на съзнанието”. Според него днес сме свидетели на един „медиен дарвинизъм”, а власт, неспособна да се нагоди към новата реалност, е загубена, тъй като сега именно мрежите са основното пространство за диалектическо противостоене. Мрежите за Рамоне са „днешната Агора”.
Дали социалните мрежи са едно реално пространство на свободата, което служи за демократизирането на обществото, или пък са криво огледало, което подпомага манипулацията?
И двете. Социалните мрежи са доминиращата медия днес, както в други епохи са били телевизията, радиото или пресата. Мрежите са израз на автентичното демократизиране на комуникацията, която ни позволи интернет-революцията. Днес всеки човек във всяка страна чрез интелигентен телефон и на минимална цена притежава същата огнева мощ в комуникационен смисъл, каквато, например, имаше преди 35 години първият планетарен канал за постоянни новини CNN. Това е забележителна революция, каквато никога досега не се е случвала в полето на комуникацията. И да не забравяме, че всяка важна промяна в сферата на комуникацията има фатални социални и политически последици. Няма изключения. От изобретяването на писаното слово през печатното, та до интернет. Тоест можем да кажем, че социалните мрежи и месинджърите от нов тип (Twitter, Facebook, Instagram, Snapchat, WhatsApp, Zoom, TikTok и т.н.) безспорно разшириха пространството на свободата на изразяване. Но в същото време са мултиплицирали до безкрайност и възможностите за манипулиране на съзнанието и за следене на гражданите. Това е класика. Можем да кажем, перифразирайки Маркс, че историята ни – това е историята на технологичните изобретения. И че всяко технологично изобретение носи решението на един проблем. Но едновременно с това всяко решение носи нов проблем.
В каква степен тази революция в комуникацията представлява реална заплаха за властта, която и да е тя?
Както винаги, когато се прави скок напред в комуникационните технологии, ние всъщност виждаме напредък във възможността за изразяване. И в същото време се изправяме пред риска от объркване, сблъсък и нови отрови в съзнанието. Това е нормално. В този аспект няма нищо ново. Всяка власт, която притежава монопола на общественото изразяване, се ужасява от появата на каквато и да е демократизираща комуникационна технология, заплашваща нейното самостоятелно използване на словото. Спомнете си изобретяването на печатната машина през 1440 г. и паниката на църквата и монархията пред машината, изведнъж отнела им монопола над Истината.
Какво да правим пред дилемата рискове срещу възможности?
Зависи към кого е отправен въпросът… Ако е към гражданите, предвидимо е, че те искат незабавно да се възползват от изключителната мощ, която им предоставят мрежите, без да вземат предпазни мерки спрямо втория аспект: манипулацията, чийто обект могат да бъдат. Поради това разочарованията може да са големи. Ако този, към когото се отправя въпросът, е властта, бих казал, че тя трябва да запази спокойствие. Не може да мечтае мрежите да изчезнат като по чудо, защото те вече са тук завинаги. Властта трябва да се приспособи към тази нова реалност, към тази нова комуникационна нормалност. Цензурата, отрицанието или затварянето на очите на служат за нищо. Само биха влошили проблема от гледна точка на властта, тъй като твърдостта е чуплива, оцелява само гъвкавостта. Тоест властта трябва да осъзнае, че мрежите са ново пространство за дебати и сблъсъци. В политическото поле те представляват може би главното съвременно пространство за диалектическо противопоставяне. Това е съвременната Агора. И именно там в голяма степен сега се решават основните спорове и противоречия – както по-рано в продължение на дълго време такава арена бяха вестниците. Който не желае да стане големият губещ на нашето време, трябва да присъства в това централно пространство за дебати.
Преувеличава ли се ролята на социалните мрежи в Арабската пролет? Щяха ли да бъдат възможни тези революции без онези режими да бъдат разядени отвътре и без техните граждани да поискат свобода?
Несъмнено онова, което през 2011-та бе наричано Арабска пролет, също както и Движението на възмутените в Испания или „Окупирай Уолстрийт” в САЩ, нямаше да са възможни – поне по начина, по който се развиха – без комуникационните иновации, привнесени от интернет-революцията. Не само заради използването на основните социални мрежи (макар те тогава едва да бяха проходили – Facebook е създаден през 2006-та, а Twitter през 2009-та), но и заради ресурса на електронната поща, на месинджъра и просто заради интелигентния телефон. Въздействието на народните демонстрации, провокирано от тези иновации, беше много силно в онези години – бих казал, без значение от същността на политическите системи, независимо дали бяха авторитарни или демократични. Естествено, в арабския свят, „замръзнал” по различни причини от половин век насам, пробивът имаше впечатляващи последствия: диктатурите в Тунис и Египет паднаха, а в други страни като Либия или Сирия започнаха болезнени граждански войни, които все още и днес, десет години по-късно, не са приключили. Но това се случи и с демократични системи – в Испания, Гърция, Португалия, САЩ и т.н. И там през онази година бяха усетени сериозни трусове, които по решаващ начин повлияха върху начина на правене на политика. Ето, например, в Испания разпалването на това движение роди една нова лява партия – „Подемос”, която избирателите издигнаха през 2019-та до властта в коалиция с Испанската социалистическа работническа партия. Не е малко.
Какво мислите за аргумента, че мрежите и новите технологии са оръжия, използвани от разузнавателните служби за дестабилизиране на обществата или на държавите, в които се търси прокарването на промени?
Има два възгледа. Първо, че тези комуникационни иновации много бързо доведоха до политическо използване на социалните мрежи. Не можем да бъдем наивни. Има учебници за употреба на мрежите с подривни цели. Това беше приложено, в частност, срещу Венесуела и правителството на президента Николас Мадуро. Нека си спомним също, че между 2003 и 2006 г. по организиран и планиран начин бяха проведени финансираните от мощни интереси т. нар. „цветни революции” в Грузия (2003), Украйна (2004), Киргизстан (2005) и т.н. С неприкритото намерение да се разкъсат съюзите на тези страни с Москва и да се намали влиянието на Русия. И вторият възглед. През есента на 2019-та, преди пандемията от Covid-19 да се разпространи из планетата, целият свят – от Хонконг до Чили, минавайки през Ирак, Ливан, Алжир, Франция, Каталуня, Пуерто Рико, Коста Рика, Колумбия и т.н. – преживяваше ефекта от големи народни протести, импулсирани и изпъкващи чрез ресурсите на социалните мрежи. Правителствата на всички тези страни, теоретично демократични, не знаеха в мнозинството си как да се противопоставят на този нов тип социален протест, освен чрез прибягване до брутални репресии.
Дали в страни като Куба, където езикът на официалните медии е остарял и слабо прозрачен, свежестта на социалните мрежи налага необходимостта традиционната преса да стане по-демократична и по-включваща?
Във всяка страна мрежите, които, повтарям, са доминиращата медия днес, принуждават всички останали масови медии – печат, радио, телевизия – да се пренастройват. В ход е един медиен дарвинизъм. Онази медия, която не се приспособи към новата екосистема, изчезва. Приспособяването не означава останалите медии да правят същото като мрежите. Не. Защото мрежите наред с другото, както казахме, са и територия на манипулацията, на отравянето, на „фалшивите новини”, на „емоционалните истини”, на „алтернативните истини” и т.н. Печатната преса трябва да се концентрира върху своите качества – доброто писане, блясъка на разказа, оригиналността на тематиката, реалистичността на свидетелството, достоверността на информацията, интелигентността на анализа, гаранцията на проверената истина.
About The Author
