Погрешността на шведския отговор на коронавирусната пандемия вече не е новина. Дори кралят на страната, Карл XVI Густав, който рядко си позволява да коментира подобни теми, заяви в коледното си обръщение, че правителството на страната се е “провалило”. Седмица по-рано министър-председателят Стефан Льовен призна, че здравните власти в страната “са преценили погрешно” силата и устойчивостта на вируса.
Макар да се превърна в знаме за противниците на по-драстичните мерки за ограничаване на разпространението на заразата, шведската стратегия не донесе нито здравните, нито икономическите ползи, които архитектите ѝ обещаваха. Уверенията на Агенцията по обществено здраве, че втората вълна през есента ще е по-слаба, се оказаха фатално погрешни. Драстичният ръст на новозаразените доведе и до значително повишение на нуждаещите се от болнично лечение и на починалите, като претоварването на болниците вече води до масово напускане на медицински персонал и призиви за помощ от съседните държави.
Властите в страната се оказаха принудени да се откажат от пасивния си подход и да започнат въвеждат все повече мерки и ограничения, като в края на декември правителството подготви и закон, който ще му даде правомощия да налага задължителни локдауни.
Това обаче не е грешка, която не е можело да бъде избегната. Разсекретени лични имейли, публикувани от шведски медии и списание Foreign Policy, разкриват, че здравните власти на страната са следвали политика на масово заразяване – т.нар. “стаден имунитет” – от самото начало на пандемията, независимо от цената. По време на цялата криза шведските здравни власти са заявявали едно нещо публично и съвсем друго насаме по отношение на почти всички аспекти от управлението на кризата.
Докато правителството многократно е отричало пред обществеността, че целенасочено се опитва да постигне “стаден имунитет”, разговорите при затворени врати показват, че точно това е била следваната стратегия. Правени са подвеждащи твърдения относно наличието на тестове, както и публични изявления за начина на разпространение на вируса, противоречащи на признанията в частни разговори. Всичко това изглежда като част от преднамерен модел на прикриване и объркване, следван от властите по време на цялата пандемия.
Резултатите от това бяха смъртоносни. Макар страни като Съединените щати, Бразилия и Индия да са влизали в новините заради големия брой смъртни случаи, свързани с коронавируса, нивото на смъртност в Швеция от над 80 на 100 000 души е сред най-високите в Европа. То е около десет пъти по-високо от това в Норвегия и Финландия и четирикратно по-високо от смъртността в Дания. Хоспитализацията на пациенти с Covid-19 в Швеция расте по-бързо, отколкото в повечето европейски държави, като броят на нуждаещите се от болнична помощ надвишава този от пика на първата вълна. Към 21 декември Швеция задмина Съединените щати и всички големи европейски държави по дневния брой на новозаразените на милион души население. Ситуацията в Швеция излезе от контрол до такава степен, че съседна Норвегия разположи военни по границата за пръв път от края на Втората световна война, за да предотвратява преминаването на шведи.
На 19 ноември Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува доклад, в който се заключава, че Швеция се е справила най-зле от 35 европейски държави по редица измерители за управлението на здравната криза, включително намаляване разпространението на заразата, ограничаване на смъртността и изписване на пациенти от интензивни отделения.
Начинът, по който Швеция отговори на пандемията, е от значение не само заради ефекта върху десетмилионното ѝ население. В голяма част от Европа и особено в Съединените щати подходът на Швеция към смъртоносна пандемия бе виждан от някои като модел за подражание. Здравният съветник на Доналд Тръмп Скот Атлас например публично възхваляваше шведския подход като модел за пример, дори след като катастрофалните му резултати – особено в сравнение със съседните скандинавски страни – ставаха все по-очевидни.
Ранни предупреждения
Когато на 2 февруари шведските власти категоризират COVID-19 като обществено опасна болест, Пеет Тул се намира на остров Готланд, откъдето наблюдава развитията с притеснение. Тул е един от хората, изградили службата за контрол на заразните болести на страната – в миналото той е бил шеф на сегашния директор на Агенцията за обществено здраве Йохан Карлсон и е работил с главния епидемиолог на страната Андерс Тегнел. Тул е участвал и в изготвянето на Закона за контрол на заразите, и недоумява защо Швеция не е въвела система за проследяване на контактни лица и не е наложила карантина за пристигащите от “горещите” международни точки на COVID-19.
На 15 март Тул пише имейл до Тегнел, в който предлага три варианта за действие предвид разрастването на пандемията. Първата опция, пише той, би била “спиране на всякакво движение и контакти за четириседмичен период”. Друг вариант, който е и препоръчвания от Световната здравна организация, би включвал интензивно тестване, проследяване и карантина на заразени. Тул споменава и трета възможност: “да се позволи разпространение на заразата, бавно или бързо, за да се постигне хипотетичен стаден имунитет”. Тул предупреждава, че третият вариант ще означава хиляди смъртни случаи в страната, и заключава, че “вариант три ми се струва като пораженческа и безотговорна стратегия, която никога не бих приел в предишната си роля”.
Тези писма, както и друга наскоро декласифицирана вътрешна кореспонденция на шведските здравни власти показват, че от самото начало Тегнел изглежда решен да преследва стратегия на “стаден имунитет” за шведите и не вижда шанс за спиране на COVID-19 чрез мерките, приложени успешно в други държави като Южна Корея и Виетнам.
Още на 15 март Тегнел отговаря на Тул: “Е, ние всичко изговорихме това и в крайна сметка се спряхме на вариант три. Вероятно имаме доста обширно тихо разпространение, което би означавало, че първите две вероятно няма да проработят”.
Тул очертава действията, които трябва да се предприемат, включително издаване на общи съвети и разпоредби за тестване и проследяване на контактни лица. Тегнел отхвърля съветите с аргумента, че подобна стратегия не е проработила в Италия. Тул от своя страна изтъква, че е проработила в Китай и Южна Корея – така че защо не и в Швеция?
Независимо от това дали шведските власти признаваха публично, че стратегията им е да се стремят към стаден имунитет, другите страни назоваваха подхода им като такъв. По информация на Politico, през юли съветници в Белия дом са промотирали “стаден имунитет”, използвайки изследване на шведския моделатор на пандемии Том Бритон. Според него стаден имунитет би могъл да бъде постигнат със заразяване на само 43% от населението – предположение, което е значително по-ниско от оценките на други епидемиолози. Бритон е заявил пред Foreign Policy, че изчисленията му, че Швеция ще постигне стаден имунитет, са се оказали погрешни. Той твърди, че представителите на властите в САЩ са изтълкували погрешно изследването му, и че е било погрешно то да бъде използвано за аргументиране на подобна политика, защото “твърде много хора ще загинат, за да бъде достигнат стаден имунитет”.
Пред шведската и международна общественост обаче многократно бе заявявано, че целта на Стокхолм не е стаден имунитет.
На 15 март – денят, в който Тегнел заявява на Тул, че е избран третия вариант – той казва пред местните медии, че “основната тактика” на Агенцията за обществено здраве не е постигане на стаден имунитет, като добавя, че целите на институцията и стадният имунитет “не са в противоречие”. В последващите си публични изказвания обаче той многократно е настоявал, че стадния имунитет “определено не е” неговата цел. Дори през ноември шведските власти продължаваха да твърдят това, като например министъра на здравеопазването Лена Халенген определи като “слухове” идеята, че Швеция е следвала стратегия на стаден имунитет.
В деня преди кореспонденцията си с Тул, Тегнел е препратил към финландския си колега Мика Салминен имейл, съдържащ препоръки от лекар да се позволява хората да се заразяват с COVID-19. “Един от начините е да се държат училищата отворени, за да бъде постигнат стаден имунитет по-бързо”, пише Тегнел. Салминен отговаря, че неговата здравна служба е отхвърлила подобен подход, защото е преценила, че макар че децата ще продължават да разнасят вируса, затварянето на училищата може да намали ефекта от болестта върху възрастното население с около 10%. Тегнел, който е убеден, че постигането на стаден имунитет е най-добрата стратегия, отговаря, че “10 процента може би си струват?”
На следващият ден Тегнел праща изследване за италианския опит с COVID-19 на Ян Алберт, професор по микробиология, който е част от специалната експертна група по коронавируса, събрана няколко седмици преди това. Тегнел посочва, че данните изглежда показват “плато на новите случаи” там.
“Точно така. Но повечето хора считат, че това се дължи на затварянето. До каква степен спадът на новите случаи се дължи на локдауна и до каква на стадния имунитет е ключовият въпрос”, пише Алберт. Тегнел отговаря: “Ако човек има време, трябва да разгледа различните затваряния, които бяха направени и как изглежда развитието след това. Аз вярвам, че се дължи повече на стадния имунитет”.
Тегнел остава убеден, че бързото разпространение на вируса ще предпази Швеция – убеждение, което изглежда е било водещо в целия отговор на страната на кризата. Месец след кореспонденцията с Тул, Тегнел заявява публично, че Стокхолм може да постигне стаден имунитет през май. Три седмици след това той казва, че “през есента ще има втора вълна, Швеция ще има високи нива на имунитет и броят на случаите вероятно ще е много нисък” – твърдение, което той ще повтори и в средата на октомври.
На 30 август шефът на Тегнел, Карлсон, заявява, че “не става въпрос за жертване на много хора за постигане на имунитет. Този модел беше единственият, който беше осъществим. Нашата оценка се оказа вярна. Стратегията трябва да бъде поддържана с времето. Ние сме една от малкото страни с ограничено разпространение на заразата, за разлика от няколко държави в Европа, където болестта се завърна рязко”.
Но реално не се получи така. През есента Швеция се оказа изправена пред ръст на заразените, на хоспитализациите и на смъртните случаи. На 5 ноември страната достигна черната статистика от 6000 загинали в резултат на болестта. Оттогава там са загубили живота си още над 2000 заразени. През седмицата, завършила на 18 декември, Швеция отчете 479 загинали от коронавирус – повече, отколкото всички смъртни случаи от болестта в Норвегия от началото на пандемията.
В средата на декември интензивните отделения в Стокхолм се оказаха запълнени на 99% от капацитета си. Тогава Бьорн Ериксон, директор на здравеопазването в Стокхолм, коментира пред Financial times, че в региона е останало само едно легло за интензивно лечение, и че “не може това да си струва заради коктейлите след работа и пазаруването за Коледа. Последиците са ужасни”.
Фаталистичният подход, приет от здравните власти на Швеция в началото на март, е формирал почти всеки аспект от реакцията на страната на пандемията през останалата част от годината: ако коронавирусът не може да бъде успешно ограничен, както заявяват в разговори насаме Тегнел и някои негови колеги, то защо да се прилагат мерки като задължително носене на маски, ограничаване на посещенията домове за грижа за стари хора, или ограничаване на движението?
От самото начало Швеция следва различен подход, въпреки твърденията на официалните лица. На 4 март, преди да бъде отчетен официално първият смъртен случай от COVID-19 в Швеция, Европейският център за превенция и контрол на болестите провежда среща за страните от ЕС и СЗО. Швеция не участва.
В деня след кореспонденцията си с Тул, Тегнел обсъжда подготвяните препоръки на ЕС за граничния контрол, включително проверки на здравословното състояние, с Андреас Йохансон и други представители на здравното министерство. “Тази таблица съдържа дълъг списък с подробности, по отношение на които ние в Швеция имаме съвсем различна стратегия”, пише той. Тегнел възразява срещу здравните проверки на границите и не подкрепя препоръчаните от ЕС мерки за ограничаване на трансграничното разпространение, заявявайки, че след като в повечето страни болестта вече се разпространява, граничните ограничения ще са сравнително безсмислени.
Противоположният подход на страната към пандемията COVID-19 имаше за цел да докаже, че доверието във властите може да предотврати затварянето на икономиката. Вместо това противоречивите съобщения и политическите разправии доведоха до експлодираща епидемия.
На 17 март Тегнел заявява в телевизионно интервю, че не смята, че има някаква разлика между това, което другите страни опитват и това, което се опитва да направи Швеция. “Не смятам, че тези стратегии са различни, ние говорим за точно същите неща и в двете стратегии”, казва той.
Това бе същия ден, в който Обединеното кралство, където властите дотогава също флиртуват със стратегия за стаден имунитет, премина към политика на потискане на разпространението на болестта. Това се случи след публикуване на изследване на Имперския колеж, което заключава, че в текущия момент такъв подход ще е “единствената осъществима стратегия” за предотвратяване смъртта на 250 000 британци. Но имейлите показват, че шведската Агенция по обществено здраве и съветниците ѝ са отхвърлили констатациите на това изследване и са продължили да се стремят към постигане на стаден имунитет.
Първоначално Швеция разчита на съвети към гражданите да си мият ръцете. Други други доброволни мерки, като това хората да си стоят вкъщи, ако са болни, да ограничават ненужните пътувания, и да работят от домовете си, ако е възможно, бяха включени в официалните препоръки след като вече болестта се разпространяваше масово в страната. Чак на 27 март шведското правителство ограничи масовите събирания до 50 души. На 22 октомври, макар страната вече да отчиташе нов ръст на заразените, ограничението бе повишено до 300 души. На фона на рязкото повишаване на заразените, хоспитализираните и починалите, на 24 ноември властите наложиха по-драстично ограничение до осем души.
Властите в Стокхолм така и не отправиха общи препоръки за използване на маски, дори за старческите домове, освен ако няма доказателства, че там има пациенти с коронавирус. Официалните правителствени здравни препоръки все още хвърлят съмнение върху ефикасността на носенето на маски, макар властите в повечето други държави вече да са оценили ролята на маските в ограничаването на вирус, разпространяващ се по въздуха. Всъщност шведските власти остават неубедени дори че болестта се предава по въздушно-капков път, и официално заявяват на гражданите, че “COVID-19 не се счита за въздушно-капкова инфекция”. На 18 декември властите обявиха, че Агенцията за обществено здраве ще подготви препоръки за носене на маски по време на пиковите часове в обществения транспорт, но те ще влязат в сила след 7-ми януари. Обновените официални съвети включват изречението: “понастоящем не препоръчваме широко използване на маски в обществото”, както и съмнения за научните доказателства за ефекта от носенето на маски, като дори се заявява, че маските могат да създадат фалшиво чувство за сигурност.
За разлика от съседните държави, барове, ресторанти и фитнеси останаха отворени през цялото време. Присъствието на учениците остана задължително за средните училища, докато гимназиите минаха на онлайн обучение на 17 март. Чак на 24 март шведските власти започнаха да окуражават хората да поддържат социална дистанция, ако им е възможно. Домовете за грижи останаха отворени за посетители до 1 април.
Докато съседните страни започнаха да налагат ограничения за обществения живот и да ускоряват тестването, Швеция не предприе нито едното, нито другото. Дания наложи краткотраен локдаун на 17 март, като мерките бяха разхлабени с началото на масово тестване на 30 март. Вътрешните имейли показват, че чак след като Дания започва да прилага плана си за тестване на населението, шведското правителство и агенцията на Тегнел започват да обсъждат подобни действия.
Независимо дали става въпрос за стаден имунитет, достъп до болнична помощ, начинът на разпространение на вируса или тестването, шведските власти са говорили едно нещо публично и друго при затворени врати.
Министър-председателят Стефан Льовен е отказал да бъде интервюиран от Foreign policy по темата, но говорителят му заявява, че “стадният имунитет не е стратегия, а потенциално следствие от това как се развива разпространението на вируса. Стадният имунитет никога не е бил част от стратегията на шведското правителство”. В миналото кабинетът на премиера е заявявал и че стратегията на Швеция “не е много по-различна от другите държави”, макар това да е единствената демократична страна в света, които да не е въвела дори ограничено изискване за носене на маски.
Пълна правителствена оценка за управлението на пандемията ще бъде публикувана чак през 2022 г., но на 15 декември в медиите бе разпространен междинен доклад за разпространението на вируса в старческите домове. В него се посочва, че мерките на правителството са били закъснели и неадекватни, както и че разпространението на вируса в обществото като цяло “е най-важният фактор зад големия брой заразени и починали в домовете за грижи”.
Карлсон, Тегненл и Халенгрен не са отговорили на запитванията на Foreign Policy. Еба Буш, лидер на опозиционната Християндемократическа партия, заявява, че “правителството активно и открито избра стратегия, която означава по-висока степен на заразяване в обществото” и е определяла стремежа за постигане на стаден имунитет “наивен”.
Тъжните резултати от това търсене на постоянно изплъзващият се стаден имунитет са известни. Към края на май, когато съседните на Швеция започнаха да отварят икономиките си, без това да доведе до ръст на заразените, шведите се оказаха без право да пътуват до редица държави.
Противно на очакванията на Тегнел, стадният имунитет нито бе осъществен, нито успя да защити страната от тежка втора вълна през есента. Доклади на Агенцията по обществено здраве от юни показват, че в национален мащаб преболедувалите коронавирус са едва 7.1% – далеч под нивата от 60-75%, които според експертите са нужни за постигане на стаден имунитет.
На 24 ноември Тегнел призна, че Швеция “може би се намира в пика на втора вълна”, въпреки прогнозите, които той и шефът му Карлсон даваха в предишните месеци.
Тул е сред хората, които са видели накъде отиват нещата и са се опитали да предупредят здравните власти да не влошават ситуацията. В последния си имейл до Тегнел от 15 март Тул, който е работил за ликвидиране на едра шарка в Бангладеш, призова колегите си и да не вдигат ръце от кормилото и да дадат шанс на науката и предпазните мерки. “Не можеш просто да стоиш и да гледаш, ако се страхуваш, че могат да умрат голям брой хора”, пише той. “Трябва да бъде направено всяко възможно усилие това да бъде предотвратено. Не е достатъчно да “вярваш”, че това не е възможно”.
About The Author
