Как се получава така, че една шепа милиардери – чиито огромни състояния се увеличиха още повече по време на пандемията – успяват да убедят по-голямата част от обществеността, че тяхното богатство не трябва да бъде облагано в полза на общото благо?
Те прилагат методи, които открай време се използват от богатите, за да поддържат богатството и властта си – налагат система от вярвания, която представя богатството и властта в ръцете на малцина като нещо естествено и неизбежно.
Преди векове се е използвал т.нар. “божествен мандат на кралете”. Монарси като Джеймс I и Луи XIV са настоявали, че са получили властта си от Бог и следователно не са отговорни пред земните си поданици. В Западния свят на тази доктрина е сложен край със Славната революция в Англия през 17 век и френската и американската революции през 18-ти.
Съвременният еквивалент на тази концепция може да бъде наречен “пазарен фундаментализъм” – кредо, което днес бива насърчавано от супербогатите с не по-малко усърдие от това, с което старата аристокрация е защитавала “дадените ѝ от Бога” права.
Ако си натрупал милиарди, то трябва да си го заслужил, защото пазарът те е възнаградил с толкова. Ако едва свързваш двата края, трябва да обвиняваш само себе си. Ако милиони хора са безработни, или заплащането им се свива, или трябва да работят на 2-3 места едновременно, и не знаят на какви доходи могат да разчитат през следващия месец или дори следващата седмица, то това е неприятно, но е резултат от пазарните сили.
Малко идеи са отровили по-дълбоко съзнанието на повече хора от представата за “свободен пазар”, съществуващ някъде из вселената, на който държавата “пречи”. Според това виждане, всичко, което бихме могли да направим за намаляване на неравенството и икономическата несигурност – да накараме икономиката да работи в полза на мнозинството хора – рискува да изкриви пазара и да го направи по-малко ефективен, и да доведе до непредвидени последици, които в крайна сметка да ни ощетят. “Свободният пазар” трябва да бъде предпочитан пред “държавата”
Тази преобладаваща гледна точка е напълно невярна. Не може да съществува “свободен пазар” без държавно управление. Пазарът – всеки пазар – изисква държава, която да изготвя и налага правилата на играта. В повечето модерни демокрации, подобни правила идват от законодателните органи, административните служби и съдилищата. Държавната не се “пречка” на “свободния пазар”. Тя създава и поддържа пазара.
Пазарните правила не са нито неутрални, нито универсални. Те са частично отражение на еволюиращите норми и ценности на обществото. Но те също така отразяват кой в обществото разполага с най-много власт, така че да създава или повлиява основните пазарни правила.
Безкрайният дебат за това дали „свободният пазар“ е по-добър от “държавата” прави невъзможно да се съсредоточим върху въпроса кой упражнява тази власт, как тези хора се облагодетелстват от това и дали правилата трябва да бъдат изменени по начин, който да облагодетелства по-голяма част от населението. Поради това митът на пазарния фундаментализъм е изключително полезен за онези, които не искат общественото внимание да се фокусира върху тази въпроси.
Не е случайно, че тези, които разполагат с непропорционално влияние върху правилата на пазара – които са най-облагодетелствани от начина, по който тези правила се изготвят и прилагат – са и сред най-яростните поддръжници на “свободния пазар” и най-ревностните защитници на относителното превъзходство на пазара над държавата.
Дебатът пазар срещу държава служи, за да разсейва вниманието на публиката от основните реалности за това как правилата биват създавани и променяни, от властта, с която интересите на големите пари упражняват върху този процес, и от мащаба, в който те обират плодовете от това. С други думи тези защитници на “свободния пазар” искат обществеността не само да се съгласи с тях относно превъзходството на пазара, но и за централната важност на безконечния и разсейващ дебат за това държавата или пазара трябва да имат върховенство.
Поради това е особено важно да се вади на показ фундаменталната структура на така наречения “свободен пазар” и да се посочва как и къде бива упражнявана власт върху него.
Неравенствата в доходите, богатството и политическата власт продължават да се разрастват във всички развити икономики. Това не е неизбежно и непреодолимо. Но за да преобърнем тези тенденции се нуждаем от информирана публика, която е способна да прозре през митологиите, които защитават и опазват днешните супербогати по същия начин, по който “божественото право” охраняваше абсолютната монархия преди векове.
About The Author
