След седмици неуспешни опити и всякакви методи на БСП да блокира процеса, управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ в крайна сметка успяха окончателно да прокарат поправките в Кодекса на труда, с които се дава възможност извънредния труд да се увеличи от 150 на 300 часа годишно.
Разделено на работните дни в годината, това означава, че работният ден практически може да стане 9-часов, вместо 8, за редица работници и служители в България, предупреждават синдикалисти и опозицията.
Срещу поправките беше организиран и протест пред Народното събрание преди няколко седмици, което за кратко принуди управляващите да забавят темпото. На няколко пъти БСП умишлено саботираше кворума на парламента, за да не минат поправките. В крайна сметка в заседанието на 9 декември, текстовете бяха приети с 99 гласа „за“ и 55 „против“, като получиха подкрепата на депутати от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС.
Според БСП промяната е „див африкански лобизъм и превръщане на българите в роби на фона на разговори в европейските държави за 4-дневна работна седмица“. ГЕРБ и ДПС обвиниха социалистите в популистични интерпретации и плашене на хората.
Председателят на парламента Цвета Караянчева от ГЕРБ обясни, че тя като инженер, който е работил в производството, знаела, че продукцията трябва да е готова в определен ден, а понякога трябва да се отстраняват дефекти и се налага извънреден труд. В тези случаи трябвало да има регламентирана възможност за повече извънреден труд, каза Караянчева.
Не стана ясно обаче защо 150 часа допустим извънреден труд годишно не са достатъчно, а трябва да се увеличат двойно.
„Човек, който не разполага със свободно време и целия живот, на когото отива в труд за капиталиста, стои по-ниско от товар на животно. Той е само машина за създаване на чуждо богатство, физически се изгражда, духовно затъпява. При това цялата история на съвременната индустрия показва, че ако капиталът не бъде обуздан, ще доведе цялата работническа класа до състояние на деградация“.
С този цитат на Карл Маркс коментира измененията Георги Гьоков, народен представител от ПГ на “БСП за България“, от парламентарната трибуна.
„Увеличената продължителност на работното време и недостатъчната почивка водят до вредни последици, по-голям брой злополуки и грешки, повишени нива на стрес и умора, дългосрочни и краткосрочни рискове за здравето, особено при продължителни периоди“, каза още Гьоков и добави, че това е предпоставка за бърза загуба на способност на човека да се труди.
„Неприемливо е, но е разбираемо от страна на работодателите да търсят вратички и законодателни промени, които да им дадат възможност за увеличаване на извънредния труд и да не го заплащат като такъв. Но не е допустимо синдикатите да изпадат в заблуда, че това се прави в интерес на работника. Не е нормално едно Народно събрание да приема такива текстове“, настоя той.
По думите му в 21 век, когато в Европа усилено се говори за намаляване на работния ден и преминаване на 4-дневна работна седмица, е недопустима въобще темата за полагане на извънреден труд.
„Единственото справедливо, в рамките на сега действащите разпоредби, е да се увеличи драстично минималния размер на възнагражденията предвидени в Кодекса на труда за часовете положени извънреден труд, и да се намалят периодите на въвеждането им. Не на експлоатацията, не на отнемането на трудовите права“, заключи Георги Гьоков.
„Извънредният труд не означава по-високи заплати. Необходимо е да се увеличат заплатите, а не натоварването на работниците. Откакто Европа привлича работници с добри условия на труд и високи заплати, България прави точно обратното. Резултатът е 2 милиона българи далеч от своите семейства в търсене на по-добър живот зад граница“, заяви неговата колежка от БСП Надя Клисурска.
„Работещите българи се питат дали управляващите правят закони за хора или за роботи“, попита и Виолета Желева от БСП. По думите ѝ, много места в България извънредният труд не се заплаща: „Хората работят по 12 часа, 6 дни в седмицата и не взимат и стотинка повече. Работодателите масово не спазват закона и не плащат извънреден труд, дори и държавните учреждения“.
Според Желева, в райони с много голяма безработица работникът е притиснат да се съгласи да работи допълнително.
„Днес е черен ден за българските работници, защото увеличавате сумираното изчисляване на работното време на 12 месеца, а извънредният труд от 150 на 300 часа. Така битката на големите работодатели за увеличението на извънредния труд ще бъде спечелена от тях“, предупреди Надя Клисурска.
Тя отбеляза, че тези промени ще рефлектират негативно върху здравето на работниците, както и върху ефективността на работата .
„300 часа извънреден труд в годината! Това означава 9-часов работен ден. Работниците са хора, не роби и затова ние категорично няма да подкрепим тези мракобесни промени“, заяви Клисурска и добави, че действащите текстове за довършване на започната работа отварят вратичката за безразборното му прилагане.
Според Хасан Адемов от ДПС е лъжа, че се отменят права на българските работници, защото промяната касае колективните трудови договори, които се сключват между синдикати и работодатели.
Срещу поправките се обявиха още в средата на юли от КТ „Подкрепа“, които изпратиха остро становище против законопроекта, подготвен и внесен от екипа на Деница Сачева.
„Ние знаем какви са аргументите – няма работници! А защо няма работници? Защото не плащат! Защото една медицинска сестра трябва да се труди за 700 лв. месечно. Ето за това в момента чуваме всички да се жалват, че нямаме лекари, нямаме медицински сестри, нямаме дори санитари. Вместо да се опитаме да подобрим условията в страната, ние правим тъкмо обратното, влошаваме ги. Влошаваме ги като даваме възможност за двойно увеличение на извънредния труд, за двойно увеличение на сумираното изчисляване на работното време“, коментира преди няколко седмици на протеста пред парламента икономистът и синдикалист Ваня Григорова.
About The Author
