Шведският експеримент с Covid-19 приключва. След като рязкото нарастване на заразените през есента доведе до повишаване на броя хоспитализирани и починали в резултат на болестта, правителството на скандинавската страна се отказа от опита си да се бори с пандемията единствено с доброволни мерки, което я правеше уникална сред западните държави, пише Wall Street Journal.
Подобно на повечето европейци, шведите навлизат в зимата с редица ограничения, вариращи от забрана на масови събирания, през ограничаване продажбите на алкохол до затваряне на училища. Тези мерки са предназначени да предотвратят пренатоварване на здравната система на страната и да ограничат смъртността, която вече е сред най-високите в света на глава от населението.
Това затягане, което започна през миналия месец, слага край на свободния подход, който превърна скандинавската страна в основен фокус на често разгорещените дебати между опоненти и защитници на локдауните по цял свят.
Почитателите на шведския модел възхваляваха предполагаемите ползи за икономиката и уважението към фундаменталните свободи. Критиците пък наричаха този подход хазарт с човешките животи, особено на най-уязвимите членове на обществото. С промяната на стратегията си правителството в Стокхолм вече застава на страната на онези, които настояват за поне някакви задължителни ограничения.
Когато заразата се разпространи в Европа през март, Швеция се разграничи от повечето страни на континента и реши да не налага задължително носене на маски и да затваря барове, нощни заведения и други бизнеси, където събирането на големи групи гора улеснява разпространението на вируса, оставяйки гражданите да решават сами как да се предпазват.
Допреди месец в Швеция продължаваха да се провеждат масови спортни и културни мероприятия, а представители на здравните власти продължаваха да настояват, че доброволните мерки са достатъчни, за да бъде предотвратено ново масово разпространение на заразата.
Седмици по-късно обаче смъртността от Covid-19, достигаща почти 700 души на милион население, експоденциалното нарастване на заразените и запълването на болничните отделения накараха правителството да направи обратен завой.
В емоционално телевизионно обръщение на 22 ноември министър-председателят Стефан Льовен призовава шведите да отменят всички несъществени срещи и обявява забрана за събиране на повече от осем души, което доведе до затваряне на кина други места за забавление. Бе въведена и забрана за продажба на алкохол след 22 ч. От понеделник гимназистите отново преминаха на дистанционно обучение, а по-малките ученици също трябва да останат у дома си, ако някой от семейството им е болен от Covid-19.
“Властите избраха стратегия, която се различаваше тотално от останалата част на Европа, в резултат на което страната пострада много при първата вълна”, коментира пред WSJ Пьотр Новак, лекар, грижещ се за пациенти с Covid-19 в Каролинска университетска болница в Стокхолм. “Нямаме идея как така не успяха да предвидят втората вълна”, възмущава се той.
През миналата седмица общият брой починали от коронавирус в Швеция надмина 7000 души. Съседните Дания, Финландия и Норвегия, държави с подобно население, са регистрирали съответно 878, 415 и 354 смъртни случая от началото на пандемията. За пръв път от Втората световна война насам съседите на Швеция затвориха границата си със страната.
“Не искаме да казваме, че Швеция бе черната овца, но беше различната овца”, казва говорителката на финландското здравно министерство Вивика Рихт.
Доктор Новак казва, че медицинският персонал никога не е споделял оптимизма на Агенцията за обществено здраве относно т.нар. стаден имунитет – резистентност в цялата популация към патоген, придобит чрез постепенно излагане – и многократно са били отправяни предупреждения, че вирусът не може да бъде контролиран само с доброволни мерки.
Една от причините Швеция толкова дълго да поддържа този подход, въпреки предупредителните сигнали, бе високата степен на независимост на Агенцията за обществено здраве и подобни държавни институции.
Публичното лице на пандемичната стратегия на страната бе Андерс Тегнел, главен епидемиолог и ръководител на Агенцията за обществено здраве. Дълго време той поддържаше тезата, че локдауните са неустойчиви и ненужни. Неговата агенция продължаваше да обезкуражава носенето на маски, докато Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията – агенция на Европейския съюз, чиято централа се намира близо до офиса на д-р Тегнел в Стокхолм – препоръчваше да бъдат носени.
Тегнел прогнозираше, че шведското население постепенно ще изгради имунитет към вируса чрез контролирано излагане, че разработката на ваксини ще отнеме повече време от очакваното, и че нивата на смъртност в западните държави ще се сближат. Вместо това обаче все повече ваксини достигат последни етапи на разработка, а миналата седмица Великобритания стана първата западна държава, одобрила ваксина срещу Covid-19. Смъртността в Швеция продължава да е значително по-висока, отколкото в съседните държави, а Тегнел бе принуден да признае, че новият ръст на заразените показва, че “няма сигнали” за постигнат стаден имунитет в страната. В скорошни свои интервюта той определи стадния имунитет като много трудна за разгадаване “мистерия”.
Същевременно laissez-faire стратегията за справяне с пандемията не успява да осигури и икономическите ползи, които апологетите и предвещаваха. През първото полугодие брутният вътрешен продукт на Швеция е спаднал с 8.5% и се очаква безработицата да достигне близо 10% през 2021 г. според прогнозите на централната банка и няколко икономически института.
Бизнеси като ресторанти, хотели и магазини за облекла масово затварят. За разлика от други страни е Европа, където правителствата съчетаха ограниченията с щедри стимули, шведските власти предложиха сравнително по-слаба подкрепа за бизнесите, тъй като не са налагали задължително затваряне.
“Това е по-лошо от локдаун. Годината беше катастрофална за всички хора в бизнеса: те не ни накараха да затворим, затова не ни осигуриха никаква значителна подкрепа, но в същото време казват на хората “не ходете на ресторанти”, казва Йонас Хамлуд, който е бил принуден да затвори един от двата си ресторанта в град Сундсвал и да уволни 30 души.
Страхът от вируса и съветите на властите да се избягват социални контакти са оказали натиск върху вътрешното потребление, което на свой ред е ощетило бизнесите и инвеститорското доверие, казва Ларс Калмфорс, икономист от Шведската кралска академия на науките. “Някои страни със задължителни ограничения се справят по-добре от нас”, изтъква той.
Анна Лалерштедт ръководи верига от три ресторанта в Стокхолм, създадени от нейните родители през 80-те. През миналия месец тя затваря два от тях, съкращавайки 100 работни места. Тя се страхува, че последният ѝ ресторант, в който сега работят едва 10-на души, също е под риск да фалира, тъй като се очаква пикът на втората вълна от коронавирус да съвпадне с традиционно силния за този бизнес коледен сезон. “Може би трябваше да почнем да носим маски по-рано”,, казва тя.
Намесата на премиера Льовен означава детрониране на Тегнел, който практически предаде управлението на пандемията в ръцете на правителството. Някои учени обаче смятат, че неуспешният експеримент е разклатил доверието във властите и експертите в една държава, която иначе има дълга традиция да зачита и двете.Това се изразява и в ниско доверие към ваксините, което ще затрудни още повече постигането на “стаден имунитет”. Според скорошно проучване едва 46% от шведите искат да се ваксинират срещу Covid-19, а 26% са категорични, че няма да го направят.
Друго изследване през ноември показва, че 82% от анкетираните са притеснени за тежестта на пандемията върху болниците, а 44% смятат, че властите не са взели достатъчно мерки – значителен ръст спрямо 31% през октомври. Мнозинството анкетирани все пак продължава да оценява положително Тегнел.
“Разпространението на заразата в Стокхолм нараства и вече се намираме в много, много сериозна ситуация”, казва Бьорн Ериксон, Директор на здравеопазването и болниците за региона на шведската столица. По неговите думи здравните специалисти в града трудно се справят с големия брой пациенти и пандемията оказва сериозен натиск върху здравната система, който може да бъде облекчен единствено чрез по-строги мерки.
“Ние обичаме да мислим за себе си като за много рационални и прагматични. Въпреки това е продължение на месеци властите настояваха на своя подход въпреки трупащите се доказателства, че той се проваля”, казва икономиста Калмфорс. “Вече не мога да позная страната си”, добавя той.
About The Author
