Становище за необходимостта да се гарантират правата на хората с увреждания при гласуването на изборите за Европейски парламент бе прието единодушно вчера от Пленарната сесия на Европейския икономически и социален комитет.
Документът, който съдържа препоръки към страните-членки, бе одобрен в навечерието на днешния Международен ден на хората с увреждания, обявен за такъв през 1992 г. от Генералната асамблея на ООН. Целта му е да мотивира политиците и институциите да предприемат ефективни действия, с които да се гарантират достъпът на хората с увреждания до общата архитектурна среда, образователната система, пазара на труда, до информация и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.
По повод отбелязването на Международния ден на Пленарната сесия на ЕИСК бе посветен кратък дебат с участието на Шинейд Бърк, защитник на хората с увреждания и директор на Tilting the Lens, като основни акценти в нейното изказване бяха необходимостта от стремеж към равно участие, което обаче да бъде и справедливо, както и повече действия по отношение на услугите от общ интерес. Тя постави акцент върху транспорта и местата за настаняване и сградите (законодателни промени, които да гарантират опазването на сградите от гледна точка нуждите на хората с увреждания). По време на дебата беше отправено предложение и за приоритетно ваксиниране срещу COVID-19 на хората с увреждания.
Основната цел на приетото след дискусията становище пък е да гарантира, че всички граждани на ЕС с увреждания се ползват с реално право да гласуват на изборите за Европейски парламент. В момента констатацията е, че във всяка от 27-те държави-членки съществуват правила или организационни решения, които лишават някои избиратели с увреждания от възможност за участие в изборите за ЕП. Според ЕИСК това е неприемливо и противоречи на основните ценности на ЕС и на разпоредбите на Договора за Европейския съюз.
Проучените практики показват, че милиони граждани не могат да гласуват. В 8 държави на хората, които не могат да стигнат до избирателна секция поради увреждане или заболяване, включително хората в институции за 24-часови грижи, не са осигурени други начини за гласуване; в 18 държави хората, лишени от зрение, не могат да гласуват самостоятелно; в 12 страни избирателите с увреждания не могат да изберат предпочитана от тях избирателна секция; в девет държави избирателите трябва да напишат в бюлетината идентификационния номер на кандидата, неговото/нейното име или името на партията, която подкрепят, което представлява сериозна пречка, и то не само за хората, лишени от зрение; само в една държава от ЕС са въведени правила за определяне на оборудването и работата на избирателните секции, така че те да бъдат съобразени с нуждите на хората с различни увреждания (те са приложими за половината секции в държавата).
„Ако не бъдат направени големи законодателни промени, успоредно със застаряването на населението ще настъпи устойчиво нарастване на броя на хората, които не се ползват от истинско право да гласуват поради увреждане – това се отнася както за хората, живеещи у дома, така и за онези, настанени в институции за дългосрочни грижи. Тази липса на възможност за гласуване засяга и много други хора, например онези, които се подлагат на краткосрочно лечение в болниците, хора, които са в процес на лечение или рехабилитация у дома, и хора, които са подложени на изолация или карантина поради епидемиологични рискове“, се посочва в документа. Анализ на данните от Евростат показва, че почти 20 % от възрастните граждани на ЕС или приблизително 80 милиона души, в момента имат някаква форма на увреждане, която ги затруднява при изпълнението на дейностите им в ежедневието, и този дял ще се увеличава средно с 1 % на всеки шест години.
От ЕИСК предлагат да се предприемат действия, които да позволят на хората с увреждания да участват в гласуването. За целта е необходимо държавите-членки:
- да осигурят възможност на лицата, които поради увреждане не могат да гласуват в избирателна секция, да гласуват пряко и самостоятелно;
- да предоставят информация относно правилата за гласуване във формат, пригоден към нуждите, произтичащи от всеки вид увреждане;
- да вземат решение за някакъв вид метод на гласуване и да внедрят необходимите технически решения за хората с увреждания, които се нуждаят от значителна подкрепа – като например лица, лишени от зрение и от слух, лица, лишени от зрение, с нарушение на зрението или с ограничена сръчност – да могат да гласуват самостоятелно, без помощта на други хора;
- да осигурят на всички хора с увреждания възможността да сменят определената им избирателна секция, ако преценят, че друга секция е по-подходяща за тяхното увреждане;
- да гарантират на всички избиратели с увреждания правото свободно да избират човека, който ще им помогне да гласуват (личния асистент).
Становището посочва редица положителни примери, които могат да се приложат и от други държави. Сред тях са:
√ В 17 държави от ЕС вече са въведени решения за гласуване с мобилна избирателна урна за определени групи избиратели. В осем държави хората могат да гласуват по пощата. В една държава е възможно да се гласува онлайн. Някои държави от ЕС организират затворени секции в заведенията за 24-часови грижи. Тези решения позволяват на хората, които не могат да стигнат до определената им избирателна секция, да гласуват.
√ Девет държави членки са внедрили решения, позволяващи на хора, лишени от зрение, да гласуват самостоятелно. Те са под формата на специални опаковки за избирателните бюлетини, върху които при гласуване се поставя обикновен графичен символ, или са свързани с подготвяне на пликове за избирателни карти, изписани с брайлова азбука, така че избирателят да може лесно да намери правилната карта, която да постави в урната. Специалните опаковки са много полезни също и за хора с нарушение на зрението, както и за хора с намалена сръчност. Държавите, които понастоящем изискват от избирателите да впишат в бюлетината поредния номер или фамилията на кандидата, могат да се възползват от този експертен опит., ако решат да променят системата с по-подходяща.
√ В 15 държави на избирателите се предоставя възможността да сменят своите избирателни секции поне в случаите, когато това е оправдано поради увреждане. В 10 държави е възможно поне определени групи хора да гласуват предварително, най-често в помещения, добре пригодени към нуждите на хора с различни видове увреждания. Тъй като няма държава от ЕС, в която всички избирателни секции да са пригодени за хора с всякакви увреждания, предоставянето на правото на избирателите да избират свободно подходящата за тях секция е единственото уместно решение.
√ В много държави всяко лице, избрано от избиратели с увреждания, може да изпълнява функцията на асистент по време на избори. Голяма група държави обаче ограничават правото на свободен избор на асистент. Това може да се счита за оправдано само в ситуация, в която въпросното лице трябва да изпълнява едновременно с това и други задължения (например на член на избирателната комисия или на наблюдател). В други случаи ограниченията не са оправдани и процедурата за избор на асистент, прилагана в някои държави, е в ущърб на достойнството на избирателите с увреждания.
От българска страна в ЕИСК членуват представители на КНСБ, като от пресцентъра на синдикалната конфедерация посочват по повод приетото становище, че „КНСБ от години се бори за премахване на пречките за гласуване пред хората с увреждания, а именно по настояване на КНСБ докладът от 2019 г., в който ЕИСК очерта пречките за гласуване пред хората с увреждания в ЕС, е обсъден с ЦИК преди предишния европейски вот. „Конфедерацията ще продължи да настоява за предприемане на решения“, посочват синдикатите.
About The Author
