София има проблем със замърсяването на въздуха с азотен диоксид (NO2), който се подценява и споменава рядко на фона на този с фините прахови частици, заради които България дори е осъдена през 2017 г. за системно замърсяване. Това се посочва в нов доклад на екологичното сдружение “За Земята”.
Основният извод от анализираните данни е, че София потенциално има проблем с концентрации на азотен диоксид над нормите, който поради специфичното разположение на официалните станции не се отчита като такъв.
От организацията припомнят, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за развитие на дихателни проблеми, които и често са предпоставка за по-тежка симптоматика при заболяване от COVID-19.
„Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен риск за здравето на хората в Европа според Европейската агенция за околната среда. Основните замърсители, които се цитират са фините прахови частици (ФПЧ), азотен диоксид, в по-малка степен озон и други. Поради продължаващото замърсяване в немалко страни, ЕС започна сериозно не само да обръща внимание на проблема, но и да настоява за по-ефективни и бързи мерки прилагани от страните членки. Срещу редица държави стартираха наказателни процедури за непостигане на нормите заложени в европейското законодателство. В някои случаи процедурите са в Съда на Европейския съюз, а в случая с България дори има осъдително решение от 5 април 2017 г. заради систематичното замърсяване на въздуха с ФПЧ“, посочват от „За Земята“.
Според публикуваните данни в две от общо 42 точки на измерване има превишаване на средногодишната норма, а в една концентрацията е малко под прага — само с 0,09 микрограма на кубичен метър. Отделно, в 12 от изследваните локации, за които няма данни от цяла година, има също стойности над средногодишната норма. В над 1/3 от точките на измерване те са близки до или над средногодишната норма за азотен диоксид.
Анализираните данни са за периода 3 юни 2019 – 31 май 2020 година и са част от измервания направени от доброволците на AIRBG в партньорство с немската организация “Дойче Умвелтхилфе” (Deutsche Umwelthilfe /DUH). За отчитане на замърсяването са използвани дифузионни тръби. Автор на анализа е д-р Ангел Буров, преподавател в катедра “Градоустройство” в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ).
„За Земята“ обясняват, че азотният диоксид е отровен газ с остра миризма. Oсвен с белодробни проблеми, той се свързва със заболявания като астма, хронична белодробна недостатъчност, инсулт, коронарна болест на сърцето. Съществен въпрос от епидемиологична гледна точка е и каква част от хората в София са изложени на по-дълги или по-кратки периоди на замърсяване с NO2 над и близо до критичните норми, включително прагови концентрации и алармени стойности.
За да отговорим на него, според д-р Ангел Буров ни трябват по-надежден транспортен модел и анализи на трафика, измервания по-близо до улицата, където се движат хората и в градските каньони между сградите. „На база на тях може да се прави добро дисперсионно моделиране на замърсяването на въздуха с азотен диоксид, както и оценка на експозицията на гражданите и посетителите на София”, посочва той.
Замърсяването с азотен диоксид в градовете идва основно от транспорта. За това говори и фактът, че през месеците март и април 2020 г. чужди изследователи показаха спадане на стойностите. Причината е намаляването на трафика заради COVID-19, изтъкват авторите на изследването.
„Можем да заключим, че, ако не беше намалял трафика вследствие на мерките срещу COVID-19, е много вероятно да имаме повече места с превишаване на средногодишните норми. Необходими са повече измервания за азотен диоксид и съобразяване с резултатите от тях при определяне на мерките на територията на града ни“, коментира Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на Екологично сдружение „За Земята“.
Хлебаров посочва още, че в момента Столична община разработва поредната програма за въздуха, със стотина мерки, но замърсяването с азотен диоксид дори не е отчетено. „Надяваме се това да бъде коригирано, когато документът бъде представен на софиянци за коментари до края на година”, настоява той.
About The Author
