Всяко седмо домакинство в България няма вътрешна тоалетна

Почти 14% от домакинствата в България нямат достъп до вътрешната тоалетна с течаща вода, сочат данни на Европейската статистическата служба (Евростат) за 2019-та година. С 13,7% от хората, които не притежават вътрешна тоалетна  дома си, страната ни е на второ място в целия Европейски съюз в тази негативната класация, като пред нас се нарежда само Румъния. В северната ни съседка 24,2% от домакинствата разчитат само на външна тоалетна.

Процентът в България се надвишава значително (седем пъти) средните нива за Съюза. Данните на Евростат показват, че средно 2% от домакинствата в ЕС могат да разчитат само на примитивна външна тоалетна.

След нас се нареждат обичайните ни „конкуренти“ от Литва (10,0%) и Латвия (8,7%), с които по традиция делим първите места във всяка негативна класация. Топ 6 се допълва от Естония (4,7%) и Унгария (3,1%), с които все пак се разминаваме значително.

За разлика от Румъния и България, делът на жилищата без тоалетна е под 1% в 19 държави-членки на ЕС, като най-нисък е делът в Швеция (близо 0%), следван от Люксембург, Малта, Холандия и Словения (всички 0,1%) като както и Германия (0,2%).

Ситуацията в България се подобрява забележимо в последните десет години, като за сравнение през 2011-та година почти всяко четвърто домакинство (24.8%) не е могло да разчита на лична вътрешна тоалетна. Спрямо предходната 2018-та година, негативният процент намалява с 1,6 процентни пункта (от 15,3% на 13,7%). Средно за ЕС намалението е от 2,2% от 2,0%.

Евростат публикува тези данни в навечерието на 19 ноември – Световният ден на тоалетната на ООН. Отбелязването на подобна дата цели повишаване на осведомеността относно факта, че 4,2 милиарда души по света живеят без достъп до безопасни санитарни условия. Целта е предприемане на действия за справяне с глобалната санитарна криза, а тази година темата е „Устойчиви санитарни условия и климатични промени“.

„Изменението на климата се ускорява. Наводненията, сушата и повишаването на морското равнище застрашават санитарните системи – от тоалетните до септичните ями и до пречиствателните станции. Наводнените води могат да замърсят кладенци, използвани за питейна вода. Могат да повредят тоалетните и да разпространят човешки отпадъци в общностите и хранителните култури, причинявайки смъртоносни и хронични заболявания. Всеки трябва да има устойчиви санитарни условия, заедно с чиста вода и съоръжения за измиване на ръцете, за да ни помогне да защитим и поддържаме нашата здравна сигурност и да спрем разпространението на смъртоносни инфекциозни заболявания като COVID-19, холера и коремен тиф“, посочват от ООН.

Припомняме, България оглавява класацията по дял от населението, което изпитва тежки материални лишения. В тази графа през 2019-та година попадат 19,9% от българските граждани.

Страната ни е на първо място и по дял от населението, което отговоря на общоевропейските критерии на Евростат за риск от бедност и социално изключване, като в такова положение са официално 32,5% от хората у нас.

Същевременно България оглавява и класацията за икономическо неравенство, което означава, че мнозинството, живеещо в мизерия, бедност и лишения, дели една държава с малцинство, което се радва на рекордно повече богатства и лукс.