Армения, Азербайджан и Русия обявиха, че са подписали споразумение, което слага край на военния конфликт за региона Нагорни Карабах след шест седмици на кръвопролития и поредица поражения за арменската страна.
Министър-председателят на Армения Никол Пашинян пръв обяви в социалните мрежи подписването на “неизразимо болезненото” споразумение, след което Кремъл и азербайджанският президент Илхам Алиев потвърдиха новината. Пашинян заяви, че е взел това решение в резултат на задълбочен анализ на военното положение и оценката на хора, които го познават най-добре. Изявлението му включваше и опит за успокоение към гражданите, че “това не е победа, но не е и поражение, ако не признаваме себе си за загубили. Ние никога няма да се признаем за загубили“.
Условията на примирието обаче изглеждат като почти пълна капитулация на Армения. След спирането на военните действия в 01:00 часа местно време във вторник, воюващите страни остават на заетите позиции, което означава, че арменците губят контрол върху териториите в Южен Карабах, които азерските сили овладяха след началото на офанзивата си на 27 септември. Ереван също така ще трябва да предаде контрола над петте азербайджански района, свързващи арменската територия с Нагорни Карабах, които бяха овладени в хода на военния конфликт между двете държави в началото на 90-те. Изтеглянето на арменските сили от тези територии трябва да стане на етапи между 20 ноември и 1 декември. По този начин остатъкът от Нагорни Карабах ще се окаже анклав, обграден от азербайджански територии.
Споразумението предвижда установяване на широк 5 километра коридор, който да свързва арменската територия със столицата на Карабах Степанкерт. Той ще бъде контролиран от руски миротворчески контингент, съставен от близо 2000 военни. Този контингент има първоначален мандат от пет години, който ще бъде подновяван автоматично при липса на възражения от страните по споразумението. В замяна на това Армения трябва да осигури транспортни връзки за “безпрепятственото движение на граждани, превозни средства и стоки в двете посоки“ между западните райони на Република Азербайджан и Нахичеванската автономна република – азербайджански анклав, намиращ се между Армения, Турция и Иран. Предвижда се транспортният контрол по този коридор да се упражнява от органите на Граничната служба на Русия.
Условията на споразумението отговарят почти дословно на информацията за подготвяната сделка, публикувана още в неделя в сайта Middle East Eye. Според медията договорките предвиждат разполагане не само на руски, но и на турски военни контингенти. Макар в публикувания от руска страна текст да не се споменават турски “миротворци”, руското Министерство на отбраната потвърди създаването на съвместен руско-турски център за наблюдение за спазването на прекратяването на огъня в Нагорни Карабах. Азербайджанският президент Алиев също обави, че към руския контингент ще се присъединят и турски сили, макар това на свой ред да бе отречено от кабинета на арменския премиер.
Подобни схеми за “съвместен контрол” на руски и турски сили вече действат в Северна Сирия. Там Турция и съюзните ѝ ислямистки бойци овладяха значителни части от населените предимно с кюрди и други малцинства територии след различни договорки на Реджеп Ердоган с Владимир Путин и Доналд Тръмп.
Russian peacekeepers are being sent from all regions of Russia to Karabakh to ensure that the ceasefire isn’t violated and to start the withdrawal of Armenian forces from Karabakh. pic.twitter.com/6Qfg71uqrO
— CaucasusWarReport (@Caucasuswar) November 10, 2020
До подписването на унизителното за Армения споразумение се стигна, след като азерските сили овладяха вторият по големина град в Нагорни Карабах Шуши, който освен всичко друго им осигурява и стратегическо предимство за офанзива срещу Степанкерт. Лидерът на правителството на непризнатата република Нагорни Карабах – Араик Арутюнян, също заяви във вторник, че се е съгласил с мирните условия след консултация с Пашинян. „Ако боевете бяха продължили, щяхме да загубим целия Арцах (арменското название на региона) в рамките на няколко дни, и щяхме да дадем повече жертви“, заяви той във видео, публикувано онлайн.
Това драматично развитие на конфликта, който оставаше “замразен” близо три десетилетия, се дължи най-вече на директната военна и логистична подкрепа, която Турция осигури на Азербайджан. Като близки съюзници Анкара и Баку провеждат съвместни военни учения от години, най-скоро през август, когато турските офицери споделиха с азерските си колеги опита, натрупан в сирийските и либийските конфликти. Турция организира изпращането на наемници-ислямисти на карабахския фронт, които да служат като наземна ударна сила за азерите.
Най-съществено значение за развитието на военните действия обаче имаха турските ударни дронове, които опустошаваха арменските позиции. Азербайджан използва в конфликта и голямо количество израелски дронове, клъстерни бомби и друго модерно въоръжение. Макар Израел и Турция да са в конфликт в средиземноморието, в Кавказ се оказаха от една и съща страна, тъй като Тел Авив внася голяма част от енергийните си ресурси от Азербайджан и използва територията на страната, за да шпионира Иран. Въпреки че Армения да отделя значителна част от оскъдните си ресурси за отбрана, въоръжените ѝ сили се оказаха твърде остарели и неподготвени, за да се справят с модерното въоръжение, което Азербайджан купува с петролното си богатство.
A dictator has just won a war, with crucial help from a NATO country.
— Leonid Ragozin (@leonidragozin) November 9, 2020
Това се очертава като поредната и потенциално най-голяма победа за регионалните и стратегически амбиции на турския президент Реджеп Ердоган, след като военните му интервенции доведоха до спасяване на зависимото от Анкара правителство в Либия и окупация на значителни територии в Северна Сирия. Транспортната връзка между нахичеванския анклав и Азербайджан през арменска територия означава и директна логистична връзка на Турция с Азербайджан, а от там и със страните от Средна Азия, които играят важна роля за пантюркистките въжделения на Ердоган. Много е вероятно сега той отново да фокусира вниманието си към кюрдските региони в Сирия и да се опита да разшири още повече позициите си там, преди в САЩ да е дошла на власт администрацията на Джо Байдън, за която се очаква да оказва по-категорична подкрепа за кюрдите, отколкото тази на Доналд Тръмп.
Това е и поредният случай след Сирия и Либия, в който Анкара и Москва наглед се оказват на срещуположните страни на горещ конфликт. И подобно на другите случаи, дипломатическото решение, договорено с посредничеството на Москва, потвърждава фактическите завоевания, постигнати в резултат на турската военна намеса. Макар Русия и Армения да са военни съюзници в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност, и Русия да разполага с военна база в кавказката държава, Москва не се намеси директно в развилите се през последния месец и половина военни събития.
Номиналното оправдание за това е, че бойните действия не се водят на международно признатата територия на Армения – макар че откритата външна намеса на Турция и участието на същите ислямистки бойци, срещу които Русия воюва в Сирия, до голяма степен да изпразват от съдържание тези юридически съображения. Само часове преди обявяването на споразумението, азербайджанските сили свалиха руски военен вертолет, летящ над арменска територия, в резултат на което бяха убити двама руски военнослужещи. Азербайджан побърза да се извини и да предложи компенсация, а руската страна също толкова бързо прие извинението, което подсказва, че Москва не е търсела повод да се намеси в конфликта в полза на Армения.
Обяснението за поведението на Русия вероятно трябва да се търси в икономическите, енергийни, военни и стратегически връзки, които Русия вече има или се надява да има с Турция и Азербайджан, и които може би имат по-голяма тежест в сметките, които си прави Москва. В допълнение към това може би играе роля желание на Русия да накаже и елиминира политически Никол Пашинян. Той дойде на власт през 2018 г. в резултат на масови протести, които често биват интерпретирани като “цветна революция”, особено от руски коментатори. Макар Пашинян да не е изрично антируски настроен, той и поддръжниците му демонстрираха желания за по-независимо икономическо и политическо развитие на страната.
Развитието на събитията безспорно поставя голяма въпросителна пред политическото бъдеще на Пашинян. Новината за фактическата капитулация предизвика вълна от гняв в арменската столица Ереван, където разярени тълпи нахлуха в сградата на парламента и други правителствени учреждения. Председателят на парламента Арарат Мирзоян бе нападнат и жестоко пребит на улицата. През нощта се появиха съобщения за арести на войници в Карабах, разбунтували се срещу обявеното примирие, както и информация за изстрелване на балистични ракети срещу азербайджанската столица Баку, което поставя под въпрос контрола на арменското правителство върху въоръжените сили.
Mobs/rioters attacking other Parliament talkers in Yerevan, Armenia as most of the population of Armenia disagree with the agreement. pic.twitter.com/v2AqXODQNS
— CaucasusWarReport (@Caucasuswar) November 10, 2020
Арменските опозиционни партии призоваха правителството да отмени споразумението. Президентът на страната Саркисян се дистанцира от сделката и заяви, че е научил за нея от медиите и че “предвид дълбоката загриженост на арменците”, той ще инициира политически консултации за защита на националния интерес и създаване на правителство на националното единство.
Ако споразумението бъде приложено в този си вид, това безспорно ще постави Армения в ситуация, в която ще е по-зависима за сигурността си от Русия дори от досега. Политическите последствия от това, което арменците приемат като национална трагедия, съвсем не са толкова предвидими. Много е вероятно хаосът да доведе до издигане на власт на еднозначно по-руски сили, но съществува и възможност това да се превърне във вододел за отношението на арменците в самата страна и диаспората към Русия.
About The Author
