Вече повече от 100 последователни дни българите, на които им е дошло до гуша от всеобхватна корупция, провеждат предимно мирни демонстрации в столицата София. Тези протести разкриват объркването около провъзгласената цел на ЕС да държи сметка на правителствата, които подкопават върховенството на закона. Защото докато институциите на ЕС в Брюксел и някои западноевропейски страни често критикуват унгарското и полското правителства, те заемат по-мека позиция спрямо България.
Този двоен стандарт може да повлияе на прилагането на фонда за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро, предвиден за противодействие на икономическото въздействие на пандемията от коронавирус. Това също така е и умишлен политически избор от страна на дясноцентристките европейски лидери и партии, преди всичко канцлерът на Германия Ангела Меркел и нейните управляващи християндемократи. Бойко Борисов, българският министър-председател, поставя като свои приоритет да поддържа близки отношения с Меркел от 2009 г., когато започна първият от трите му мандата на поста. Меркел цени усилията му да убеждава Турция, която граничи с България, да спазва споразумението от 2016 г., което предотвратява влизането на незаконни мигранти в ЕС през Югоизточна Европа.
Но Меркел и дясноцентристките ѝ съюзници от ЕС си правят и други сметки. Борисов предвожда партия ГЕРБ, или Граждани за европейско развитие на България. ГЕРБ осигурява решаващи гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия, дясоцентристкия блок, който включва и християндемократите на Меркел. Дългогодишното господство на ЕНП в европейската законодателна власт намалява, и следователно се нуждае от цялата подкрепа, която може да намери.
ЕНП излезе в защитата на г-н Борисов миналата седмица, като се противопостави на резолюция на Европейския парламент, която осъди корупцията и отстъплението на демокрацията в България. Тези им усилия се провалиха, като позицията на ЕП бе приета с 358 гласа “За”, 277 “против” и 56 “въздържал се”. В израз на несъгласие с партийната линия за подкрепа на Борисов, шестима евродепутати от ЕНП подкрепиха резолюцията, а 24 се въздържаха. Все пак е очевидно къде стои ЕНП като цяло.
За протестиращите в София, подкрепата за правителството на Борисов от други европейски столици е деморализиращ спектакъл. Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици от малки партии правят всичко по силите си, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога излагайки се на значителен риск. Но точно когато те имат нужда ЕС да застане зад собствените си принципи, от там не се чува почти нищо.
Мащабите на българската корупция не са под въпрос. В последната си оценка на инвестиционния климат в България, Държавният департамент на САЩ заявява: „Корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор.“ Според публикуван миналата година доклад на Центъра за изследване на демокрацията, най-малкото 35 на сто от договорите за обществени поръчки включват корупционни практики. Transparency International поставя България на последно място сред 27-те членки на ЕС в своя индекс за възприемане на корупцията.
Българската корупция не е изключително политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма през 1989-1990 г. Става въпрос за мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна компрометират безпристрастното прилагане на закона.
Българският казус създава неудобно изпитание за ЕС по отношение на усилията за прокарване на специалния фонд за възстановяване на стойност 750 млрд. евро. Съгласно черновата на плана, нетното разпределение на пари от ЕС към България трябва да възлиза на 11.7 млрд. евро., или почти колкото брутния вътрешен продукт на страната. Като най-бедната държава в ЕС, България също ще може се възползва от субсидии и програми за помощ, определени в бюджета на ЕС за 2021-27.
Някои северноевропейски правителства искат да отрежат средствата на ЕС за държави, които нарушават принципите на правовата държава и демократичните ценности. Те с право посочват, че колкото по-отслабено е върховенството на закона, толкова по-голям е риска от корупция, липса на прозрачност и други злоупотреби при разпределяне на европейските средства.
Този възстановителен фонд е първият случай, в който ЕС ще заема пари от капиталовите пазари, за да финансира трансфери към страните-членки. Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, това би нанесло тежък удар по проекта за по-тясна интеграция в ЕС. Съюзът със сигурност ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да се окаже най-голямата от всички тях
