Над 90% от доходите у нас са до 1800 лева

Над 90% от хората в България, които попадат в „светлата“ част на икономиката и декларират своите доходи, изкарват чисто под 1800 лева на месец. Половината от българите за поредна година пък се трудят за облагаем доход под или до размера на минималната работна заплата у нас, а над 70% – за доходи до облагаем доход до 1000 лева.

Това показват данни от финансовото министерство за заплатения данък върху доходите на физическите лица за 2019-та година, представени от министъра на финансите Кирил Ананиев в отговор на парламентарен въпрос, отправен от БСП.

От БСП задават сходен парламентарен въпрос за поредна година, като именно неговият отговор се оказва единственият източник на подобни данни за разпределението на доходите у нас.

Важно уточнение е, че в тези числа влизат и хората, които декларират доходи по Закона за данъка върху доходите на физическите лица, но не са работещи – например от наеми. Това означава, че ако имахме възможност да разглеждаме само доходите от труд, ситуацията щеше да е още по-тежка, но така или иначе към момента не разполагаме с друг инструмент да следим доходите от труд, освен тези данни.

Общият брой на хората, които през 2019-та година заплащат данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) е 3 125 755. Те са с около 10 000 по-малко от тези през 2018-та година (3 136 523 души).

Над 1,5 млн. души, което е почти половината или 49,5% от всички, деклариращи облагаеми доходи у нас, декларират месечни доходи равни на или по-ниски от минималната работна заплата – 560 лева за 2019-та година. Групата на най-бедните намалява с около 140 000 души спрямо година по-рано, когато доходи до 560 лева са получавали 53,4% от всички или 1,689 млн. души.

Още малко над 700 000 души или 22,41% от всички попаднат през миналата година в следващата група – с облагаем доход между 560 и 1000 лева. Това означава, че 72% от деклариращите облагаем доход хора в България, изкарват до 1000 лева на месец или до 900 лева чисто. Тази група се свива леко спрямо година по-рано, когато в нея попадаха 76%.

Важно е да се отбележи, че данните се отнасят за годишна данъчна основа, тоест след приспаднати осигуровки и преди налагането на ДДФЛ. Това означава, че чистият разполагаем доход на всеки човек от всяка група трябва да бъде намален с още 10% (с изключение на доходите от дивиденти за част от хората в горните групи, които се облагат с 5%), тъй като България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма необлагаем минимум под някаква форма. Ако например данъчната ви основа е малко над 1000 лв, което ви поставя в третата група, то реалният ви доход е с около 100 лева по-малко.

Ако разширим още малко сметките по данните, представени в парламента от Кирил Ананиев и добавим и хората, които изкарват месечно между 1000 и 2000 лева, то такива според официалните данни Министерството на финансите са около 611 000 души или още 19,56% от всички. Тази група се е увеличила с около 81 000 души спрямо предходната 2018-та година.

В обобщение, в България през 2019-та година 91,5% от всички деклариращи облагаеми доходи официално са се разписвали срещу до 2000 лева, което означава чисто до 1800 лева или около 900 евро. Същевременно с доходи над 6000 лева са около 1% от всички.

Поглед към тънката среда и висините на пирамидата показва, че в най-горната подоходна група – получаващите над 9000 лева на месец, попадат едва 0,65% от българските граждани или точно 20 237 души. Най-богатите българи се увеличават с около 2500 души спрямо предходната година, когато в тази група са попадали 17 763 души.

Около 137 000 души (4,38% от всички) са декларирали облагаем доход между 2000 и 3000 лева на месец, а в следващата група – между 3000 и 6000 лева попаднат 90 272 души или 2,89% от всички. С доходи между 6000 и 9000 лева са 0,63% или 19 675 души.

Ако обединим последните две групи и ги обобщим като хора, изкарващи облагаем доход над 6000 лева месечно, то такива в България са 1,28% от всички.

Сравнението с миналата година показва, че групата на най-бедните напускат около 8,4% от броя на хората, които година по-рано са попадали в нея. Това се дължи най-вече на покачването на част от хората в по-горни подоходни групи, което е логично следствие от покачването на МРЗ от 510 на 560 лева и „изтеглянето“ нагоре на всички доходи вследствие на това. Тъй като деклариралите доходи през 2019-та са по-малко спрямо тези през 2018-та година обаче, част от напусналите групата на най-бедните вероятно не са „забогатели“, а обратното – загубили са всякакви официални доходи, напуснали са страната, починали са и т.н.

Същевременно хората в най-високата подоходна група (над 6000 лева на месец) се увеличават значително по-бързо – тя се е разширила със 17,4% спрямо броя на хората в нея през 2018-та година или повече от два пъти спрямо промяната при най-бедните. Поради много ниските нива на доходи в долните подоходни групи, би следвало да очакваме те да наваксват с по-бързи темпове и повече хора да се изкачват нагоре до нормални нива на заплащане. Вместо това наблюдаваме двойно по-бързо увеличаване на групата на най-богатите.

Все пак тенденцията е по-добра спрямо миналогодишното сравнение между 2018-та и 2017-та година, когато групата на най-бедните дори се беше разширила, вместо да намалява.

Погледнато под лупа, неравенството в самата най-горна група само по себе си е огромно. Във всички тези сметки не влизат изобщо и всички укрити в офшорни зони и чрез други схеми авоари, за които лицата във върха на обществената пирамида имат възможност да си плащат и използват, за разлика от хората в ниските групи, които най-много биха се изкачили с едно ниво нагоре, ако се приеме аргумента, че получават допълнителни пари „в плик“ от своя работодател, които не се отчитат пред НАП.

Така за поредна година се потвърждава, че колкото и управляващите да се посипват с хвалебствия относно ниските нива на безработица, този факт ще остава без особено значение, докато близо 2,25 млн. души у нас не изкарват достатъчно, за да покриват пълноценно издръжката на своя живот. В това число не влизат и голяма част от над 2 млн. пенсионери със средна пенсия около 390 лв.

С изнесените от Кирил Ананиев данни би трябвало да започва всяка конференция или дискусия, посветена на феномена „работещи бедни“. Разпределението в различните групи показва за пореден път и колко спорно е в България изобщо да се говори за „средна класа“. Това понятие би трябвало да обозначава онази голяма група хора, която се намира между много бедните и много богатите в едно общество, но такава група у нас на практика не съществува. Достатъчно показателни са данните и за всички онези, които спекулират с понятието „средна работа заплата“ – показател, в който няма особен смисъл да се вглеждаме заради огромните изкривявания и голямото неравенство, по което оставаме рекордьор в ЕС.