Според Доклада на ООН за парниковите емисии за 2020 г., глобалната температура на планетата е на път да се повиши с 3.2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, дори ако държавите спазват своите ангажименти от Парижкото споразумение от 2015 г.
Докато страните-членки на ЕС се подготвят да представят обновените си цели за понижаване на емисиите, Европейската комисия публикува анализ, който заключава, че намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. “не само що постави ЕС стабилно на пътя за постигане на климатична неутралност, но и ще превърне бизнеса и индустриите в ЕС в световни първопроходци”.
Постигането на климатична неутралност обаче изглежда като мираж, въпреки намерението на ЕК да постави по-високи цели за намаляване на емисиите до 2030 г. спрямо 1990 г.. Някои страни като Полша и Ирландия имат проблем с постигането и на сегашните цели от свиване с 40%. Дългосрочните последици от кризата с Covid-19 вероятно ще се отразят на способността на страните-членки да достигнат по-високите цели до 2030 г., и ще се превърнат в поредно извинение за още по-голямо отлагане на действията по отношение на климата.
Същевременно учените изтъкват, че е нужно да си поставим дори по-амбициозни цели, за да опазим планетата си от разрушителните последици на глобалното затопляне. Експертите препоръчват емисиите да бъдат намалени с поне 65% до 2030 г., което по думите им е не само постижимо, но и ще се отплати. Такова понижаване на глобалните емисии би позволило затоплянето да бъде ограничено до 1.5 градуса над прединдустриалните нива, и така да се избегнат най-тежките последици от изменението на климата. Според последните модели свиване на емисиите с 55% би ограничило затоплянето само до около 2 градуса, а понижаване само с 40%, дори да бъде реално постигнато, ще означава ръст на глобалните температури с до около 4 градуса и много по-тежки последици за планетата и хората.
ЕК обаче се спря на по-ниската цел от 55%, което вероятно е свързано с индустрията с изкопаеми горива, която стартира интензивна лобистка кампания за разводняване на Европейската зелена сделка, използвайки своя привилегирован достъп до лицата, вземащи решения в Комисията. През първите 100 дни от оформянето на зелената сделка, представители на ЕК са се срещнали 151 пъти с корпоративни лобисти, или над 11 пъти седмично, но само 29 пъти с представители на обществения интерес.
Младите климатични активисти нарекоха зелената сделка на ЕС “капитулация”, а Greenpeace също излязоха в позиция, че трябва да бъдат поставени по-високи цели за намаляване на емисиите до 2030 и след това, за да бъдат мерките в съответствие с изводите на науката. От Световния фонд за природата изтъкват, че климатичните договорености на ЕС “са в правилната посока, но им липсва спешност”, тъй като предложенията нито са съизмерими с климатичната извънредна ситуация, пред която сме изправени, нито включват мерки, които биха довели до драстично свиване на емисиите в краткосрочен план.
“За да предотвратим климатичния хаос и да гарантираме устойчив растеж за по-здраво и справедливо общество – за нас и поколенията, които идват след нас – ние вярваме, че преходът трябва да бъде социално справедлив и приобщаващ, като гарантира, че никой не е изоставен. За да стане възможно това, най-новите независими научни доказателства трябва да бъдат приоритетни пред бизнес интересите”, заявяват от групата на Европейска обединена левица/Северна зелена левица (GUE/NGL) в Европейския парламент.
“Гласуването на Закона за климата на ЕС е гласуване за бъдещето на нашата планета. Най-богатите десет процента в света произвеждат повече от половината от общите емисии. От самото начало нашата група призовава за цел за намаляване на емисиите от 70% до 2030 г. Ние също така се нуждаем от обвързващи цели и конкретни действия за борба с климатичната криза и климатичната несправедливост. Целта за намаляване на емисиите с 55% за 2030 г. не е достатъчна”, заявява Силвия Модиг, евродепутат от финландската партия Ляв съюз (Vasemmistoliitto).
Освен свиване на емисиите до нива, които да съответстват на научните оценки за ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса, от GUE/NGL призовават за създаване на “въглероден бюджет” за Съюза, както и план за постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива в ЕС, които според различните оценки варират между 39 млрд. и 200 млрд. евро годишно.
Лявата група в Европейския парламент също така настоява за постигане на климатична неутралност до 2040 г., както и изготвяне на Обща селскостопанска политика, която да подсилва мерките климатичния закон, вместо да бъде в противоречие с него, разрешаване на проблема с “внасянето” на емисии чрез търговски сделки, както и забрана на лобизма на индустрията с изкопаеми горива.
About The Author
