Изтъкнатият испански учен Хавиер Качо, свързал изследователската си дейност с Антарктида, е и утвърден писател, особено нашумял със своя поредица книги, посветени на известни световни полярници. Тази седмица той бе в София, за да представи своя поглед към големия полярен изследовател и дипломат Фритьоф Нансен, чийто ярък живот е описал в преведената си на български книга „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света” (ИК „Вакон”).
Хавиер Качо е здраво свързан с България чрез личното си приятелство с председателя на Антарктическия институт у нас проф. Христо Пимпирев, с когото се познават още от 1996 г. Естествено, запознали са се на Белия континент, където, както е известно, испанската и българската бази са съседи, а обитателите им винаги си помагат и редовно си гостуват. От тези приятелски сбирки на испанска паеля и на българска ракия Хавиер Качо е научил и най-важните български думи: „Добър ден! Как си? Наздраве!”
Той ми разказва това със смях по време на обяда, даден в негова чест от посланика на Испания у нас Н. Пр. Алехандро Поланко. Сред поканените беше и проф. Пимпирев, и издателката на книгата за Нансен – Елеонора Гаджева, и директорката на Институт „Сервантес” Мариса Сантос, и испански дипломати.
Вдигайки тост за автора на биографията на Нансен, специално пристигнал от Мадрид за премиерата ѝ, посланикът напомни, че освен с всичките си научни и литературни постижения, Хавер Качо завинаги остава в историята и с един антарктически остров, назован с неговото име – Качо, по инициатива на проф. Пимпирев.
Испанският учен, станал вече сякаш по-известен като писател, започва своята научна работа в Националната комисия за космически изследвания на Испания (CONIE) и през 80-те години на ХХ век се занимава с изследвания, свързани с изучаването на озоновия слой. Впоследствие става ръководител на Лабораторията за атмосферни изследвания в Националния институт за космически технологии към Министерството на отбраната на Испания (INTA).
Именно заради работата си по космическите въпроси започва да се занимава и с проблемите на озоновата дупка, а заради нейното изучаване се озовава и в Антарктида, „заразявайки се” завинаги с дълбока емоция към антарктическите приключения. Убеден е, че само такива хора – оказали се там не заради някакви меркантилни сметки, а тласкани от откривателски дух и тръпка към природата, могат да са наистина полезни за човечеството с изследванията, труда си и разказите за преживяното.
Хавиер Качо участва в шест испански антарктически експедиции, бил е и ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I“. А през януари 2020 г. е част и от 28-та българска експедиция до Ледения континент.
Още от началото на научната си кариера Качо пише рецензии и популярни статии като научен сътрудник на енциклопедиите на издателство „Салват“ в различни области на науката. След като се заема с проблема на озоновата дупка, не само участва в множество научни и медийни кампании за изследването ѝ, но също така пише и „Антарктида: озоновата дупка“ – първата популярна книга в Испания по тази тема и втората в света. Тя излиза през 1989 г.
В периода 1980 – 2000 г. е координатор и редактор на няколко книги от колекция FIAT за околната среда, сътрудник е на сп. „Естратос“, член на редакционния съвет на сп. „Научни и социални тенденции“, ръководител на екологичната секция на сп. „Планетарно съзнание“, ръководител на новинарския отдел в интернет платформата „Геоскопио”, специализирана в теми за околната среда, и автор на собствена рубрика в боливийския вестник „Пренса“.
Първата му белетристична творба също е свързана с Антарктида, а е и написана там – в дългите нощи на базата. Това е детска книга, която той пише под формата на разказ за своята малка тогава дъщеря, описвайки ѝ на достъпен и забавен език магиите на Южния материк. Книгата, озаглавена „Приключенията на Пити на Антарктида“, излиза в Испания през 2001 г., а в България е преведена и публикувана през 2008 г.
Има и още няколко книги за детската аудитория – „Мадрид на Дон Хосе“, „Николас – птичката, която не искаше да лети“, „Антарктически истории“. Автор е и на книгата „Дългият поход към Южния полюс“ за историята на антарктическите експедиции от деветнадесети век.
През 2011 г. излиза книгата на Хавиер Качо „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“. Тя става бестселър в Испания с шест издания. Преведена е на български и е публикувана у нас с предговор от проф. Пимпирев през същата 2011-та. Две години по-късно в Испания излиза и следващата творба на Качо – „Шакелтън, несломимия“, която вече е преиздавана три пъти.
През 2017 г. се появява испаснкото издание на романа му за живота на Фритьоф Нансен, който сега вече имаме и на български. А през 2018 г. е публикувана книгата „Аз, Фрам“, в която главен герой е корабът „Фрам“, разказващ за своите пътешествия до Северния и до Южния полюс заедно с полярните изследователи Ото Свердруп, Руал Амундсен и Фритьоф Нансен. През 2019 г. „Аз, Фрам“ е публикувана и на български език.
Книгите на Качо се радват на голяма популярност в Испания, по света, а вече и у нас. Предлагат се и в книжарницата на музея в Осло, подслонил легендарния кораб „Фрам”, създаден от Нансен. Въпросната книжарница към този музей е и най-голямата за полярна литература в света.
Вдъхновението да пише за Фритьоф Нансен (1861-1930) спохожда Качо, след като се среща в Норвегия с внучката на полярника – Марит Греве. Идеалист и мечтател, като изследовател Нансен прави революция в техниката на полярните плавания и с постиженията си става безспорният авторитет, към когото всички се обръщали за съвет. В областта на науката той се откроява със своите изследвания в зоологията и има значителен принос в сферата на неврологията. Бил е и голям специалист по океанография.
На 10 октомври т. г. се навършиха 159 години от рождението на Фритьоф Нансен. А на 13 май 2020-та бяха отбелязвани и 90 години от смъртта му.
Представяйки книгата си за него на премиерата ѝ на 8 октомври в препълнената Огледална зала на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, Хавиер Качо подчерта, че Нансен е не само велик полярен изследовател, но и изключителен хуманист, пожертвал големите си мечти за пътешествия към земните полюси в името на грижата за бедстващите и страдащи хора.
След Първата световна война става върховен комисар за бежанците към Общността на нациите. Помага на огромни човешки маси, изгубили родина, документи, идентичност сред военната вихрушка, на руски и германски военнопленници, на арменски бежанци, на гладуващи след гражданската война в Съветска Русия… Неговите комитети съдействат и за завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани из егейските острови по време на Гръцко-турската война (1919-1922 г.).
Огромната му всеотдайност към хората в беда му печели такъв авторитет, че издаваните в онзи период от Общността на нациите временни документи за мигрантите са наричани „Нансенови паспорти”. За заслугите си Фритьоф Нансен е отличен с Нобелова награда за мир през 1922 г. Името му днес носи един от централните софийски булеварди. „Но той далеч не е само улица. Описвам онова, което е, на 500 страници в моята книга.” Така Качо подкани многобройната публика на премиерата в Огледалната зала към прочитането на „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света”.
А в една от многобройните си медийни изяви у нас тези дни Хавиер Качо избра да разкаже на фона на актуалните събития в страната ни следния показателен за етиката на Фритьоф Нансен детайл от неговия характер. Когато в опустошена след Първата световна война Европа норвежецът трябвало непрестанно да пътува с влакове, за да решава бежанските проблеми, той винаги си взимал билет за втора класа, въпреки че имал право на първа. Но бил изчислил, че с разликата в цената едно бежанско семейство може да се храни цяла седмица. Затова предпочитал средствата да отиват за хуманитарни цели, а не за личната му облага. И по принцип считал лукса за ненужно и срамно разхищение. Също както, впрочем, и самият Качо – и той има много коментари в такъв дух.
А що се отнася до българо-испанското сътрудничество в Антарктида, родило и личното приятелство между Хавиер Качо и Христо Пимпирев, то също така е и много конкретно олицетворение на цялостните топли и плодотворни връзки между България и Испания. През тази година те имат важен юбилей – 110 години от установяването на дипломатически отношения между двете ни страни.
Специално за юбилея испанското посолство подготви редица пана, посветени на различни аспекти от тези отношения. И едно от тях е под красноречивия надслов: „Съседи и приятели в научната дейност в Антарктида”. Посланик Поланко подари паното на Качо и Пимпирев.
На 2 ноември 2020 г. в Централното фоайе на Софийския университет ще бъде открита фотоизложба с почти същото мото – „България и Испания, приятели и съседи в Антарктида”.
About The Author
